Панически разнобой в правителството след заканата за извънреден евродоклад

Строгото мълчание, обхванало правителството след заканата на ЕК от сряда, че може да изготви извънреден доклад за България във връзка с безмълвно подминатите от парламента съмнения за корупция и конфликт на интереси по отношение на Венета Марковска, избрана за конституционен съдия, бе разбито от панически разнобой между основни фигури в кабинета "Борисов".

 

Ресорните министри, в чиито ресори директно попадат комуникацията и ангажиментите по механизма за сътрудничество и оценка на ЕК, изразиха пестеливи, но доста разнопосчини позиции в четвъртък по отношение на втвърдения тон от Брюксел.

 

Нито един от тях обаче открито не защити депутатите, които в случая станаха мишена за европейските критики.

 

Единствено президентът Росен Плевнелиев пък демонстрира загриженост заради намека за извънреден доклад, макар че тя се изчерпа с едва 2-3 изречения, в които бе изразена дежурната надежда, че институциите ще се отнесат към случая, както подобава.

 

Всичко започна с външния министър Николай Младенов, който тотално омаловажи мнението на ЕК, заявявайки, че поведението на комисията било "некоректно", защото така се разпространявали "слухове в обществото".

След това обаче президентът Росен Плевнелиев застана на коренно противоположна позиция, определяйки предупреждението на говорителя на ЕК Оливие Баи от сряда, като "изключително сериозно".

Правосъдният министър Диана Ковачева пък затвърди общото впечатление, че властта изобщо няма единна позиция по очевидно чувствителната за нея тема, като допусна, че от комисията всъщност не визирали пропуски в процедурата за попълване на Конституционния съд (КС) от парламента, а в тези за избор на шеф на следствието и нов главен прокурор от Висшия съдебен съвет (ВСС).

На свой ред вътрешният министър Цветан Цветанов пълноценно се включи в общия фон от разнопосочни изказвания, препращайки всички въпроси и критики на еврокомисията към парламента. Председателят му Цецка Цачева пък "затвори кръга", отбелязвайки, че може да коментира само факти, които засягат Народното събрание.

Премиерът Бойко Борисов предпочете да запази пълно мълчание по темата, като вместо да коментира притеснението на Брюксел и съмненията към Марковска посвети деня, за да открие ново училище в град Съединение, откъдето обясни, че е "29 пъти по-бърз от Станишев", уточнявайки, че от 29 години там не е откривано учебно заведение.

Николай Младенов: ЕК разпространява слухове

Външният министър Николай Младенов пръв демонстрира в четвъртък характерния за кабинета "Борисов" оптимизъм спрямо критиките на ЕК и се постара да ги омаловажи, отправяйки забележка към Брюксел да се придържа към правомощията си.

"Мисля, че подобен тип изказвания от страна на комисията не са коректни, защото те разпространяват слухове в обществото по пози начин и трябва внимателно всяка институция, включително и Европейската комисия, да се придържа към правомощията, които има, които са ѝ дадени от европейските договори", заяви той пред БНТ.

Малко по-късно на пресконференция във външното министерство той смекчи тона към ЕК, но отново защити позицията си.

"Дали ще има или не доклад зависи от начина, по който ние изпълним всички критерии, на които сме се съгласили в настоящия доклад. Аз съм убеден, че до края на годината България ще покаже сериозен напредък в областта на правосъдие и вътрешни работи, който ще бъде регистриран от комисията, защото много усърдно се работи както по структурирането, работата на новия Висш съдебен съвет, така и по решаване на някои от откритите въпроси, които седят в доклада, свързани с функционирането на съдебната система", добави Младенов.

Плевнелиев е "сериозно обезпокоен"

За разлика от него президентът Росен Плевнелиев коментира недвусмислено, че е "сериозно обезпокоен" и призова българските институции да възприемат "изключително сериозно" това послание.

"Сериозно съм обезпокоен от коментара на Европейската комисия. Надявам се българските институции оттук-нататък още повече да увеличат усилията си за прозрачност и много достойни кандидати да бъдат оттук нататък избрани като главен прокурор, както и като шефове на различни съдилища", посочи Плевнелиев.

 

Държавният глава бе категоричен, че реакцията от Брюксел е "едно предупредително и много сериозно послание на ЕК, което трябва да се вземе изключително на сериозно от българските институции."

Ковачева разбрала нещо съвсем различно

 

Правосъдният министър Диана Ковачева, в чийто ресор директно попадат всички критики от ЕК по линия на механизма за сътрудничествио и оценка обаче, съвсем не беше на мнението на президента. Нещо повече – тя дори не бе разбрала, че в коментара си говорителят Баи е имал предвид процедурата по избор на конституционни съдии.

"Аз се запознах със стенограма на въпроса, който е бил зададен към говорителя на ЕК. Това, което аз видях е, че той напомня, че във всеки един момент комисията може да реши да бъде направен междинен (вероятно визира "извънреден" – бел.ред.) доклад за България. Не видях конкретно казване, че ще има такъв междинен доклад. Аз смятам, че напомнянето е във връзка с днешната процедура (за следствието – бел.ред.) и за процедурата за избор на главен прокурор, защото това са много важни процедури, които комисията следи", обясни леко разсеяно Ковачева.

Не пропусна обаче да подчертае, че вече доста разклатеното обещание на Брюксел да не изготвя доклад за страната ни преди края на 2013 г. е голям успех.

"Във всички случаи за България е успех, че следващия доклад ще бъде през декември 2013 година. Този срок беше даден с оглед задачите, които България има да изпълни в следващите година и нещо и е съвсем адекватен", заключи правосъдният министър.

Ковачева все пак заяви, че парламентът трябва да изпрати писмо до Брюксел, в което да изчисти всички съществуващи съмнения във връзка с избора на членове на КС. Отрече обаче с това да признава, че репутацията на Марковска е спорна: "Не съм казала такова нещо. Тя има право и задължение да каже какво е нейното мнение по изказаните факти."

Цветанов "нареди" парламентът да отговаря, Цачева притихна

"Парламентът е органът, който трябва да отговори на този въпрос", заяви на свой ред МВР шефът Цветанов по време на посещението си в Русе, като отказа да коментира подробно разразилия се скандал около избора на Марковска.

"Предполагам, че в тази посока парламентът ще изпрати писмо, за да може да се обоснове изборът, който е направен. Знаете, че изборът беше доста многообразен в подкрепата, която получиха съответните четирима кандидати в различни конфигурации в съответните политически формации", добави министърът.

Той не пожела да коментира и конкретния случай с ареста на близкия до Марковска бизнесмен - Георги Георгиев, въпреки че лично отмени уволненията на двамата задържали го полицаи. През юни 2010 г. Цветанов дори потвърди пред Mediapool, че Марковска е разговаряла с негов заместник по темата - факт, който тя самата вече няколко пъти категорично отрече.

Лаконичното включване на министър Цветанов бе "поето" от парламентарния председател Цецка Цачева, която от Пазарджик реши за уместно да напомни на обществото, че "изборът на конституционни съдии е проведен напълно по правилата, а ако има съмнение за качествата на някой от кандидатите, следва те да бъдат установени".

Подобно на членовете на кабинета "Борисов", тя изобщо не коментира по същество конкретното предупреждение, отправено от ЕК: "Не мога да коментирам за други институции. Аз отговарям за Народното събрание и мога да отговарям за теми, които са в неговата компетентност."

С това свое изказване шефката на парламента окончателно лиши от яснота въпроса – кой освен президента Плевнелиев възприема насериозно критиките от Брюксел и дали някой изобщо ги възприема.

Липсата на обсъждане на съмненията около Марковска при избора ѝ за КС е вторият случай, в който управляващите открито демонстрират нежеланието си дори да обсъдят възможността да изпълнят европрепоръка. В случая тя бе направена в отговор на запитване на Mediapool във вторник, като Оливие Баи тогава отбеляза, че колегите му са "притеснени" от игнорирането на сигнала срещу зам.-шефката на ВАС.

Първият подобен случай бе свързан с предложението преките избори на членове на ВСС от съдийската квота да бъдат въведени още тази година, за да се направи по-трудно лобирането в системата за дадени кандидати чрез делегатите, които в крайна сметка гласуват.