Казусът с помилванията не е толкова голяма драма за каквато се представя, коментира в понеделник президентът Росен Плевнелиев и подобно на вицето си Маргарита Попова, бивш министър на правосъдието, даде да се разбере, че новата администрация на "Дондуков" 2 не желае да се раздухва избухналият скандал.
Около помилванията, извършени от бившия вицепрезидент Ангел Марин, има поне два проблема. Единият е, че за втория мандат липсва указ за упълномощаването му от бившия президент Георги Първанов за помилванията и даването на българско гражданство. Другият проблем е с какви мотиви Марин е пуснал на свобода над 500 осъдени престъпници.
Плевнелиев заяви, че неговата администрация няма намерение да преразглежда решения за помилване и даване на гражданство, подписани от бившия вицепрезидент. С уговорката, че казусът е преекспониран и не е толкова голяма драма, за колкото се представя, президентът Плевнелиев обясни, че ще изчака решението на съда дали е трябвало Георги Първанов да издаде указ за втория мандат на Ангел Марин.
"Категорично заявявам, че информацията, с която разполагаме, гарантира, че президентът Първанов и вицепрезидентът Марин, както и техните юридически съветници и екипи, са били категорични, че не е имало нужда от издаване на нов указ", заяви Плевнелиев.
Той съобщи, че казусът трябва да бъде решен с произнасянето на Върховния административен съд, който вече е бил сезиран по жалба на гражданин.
"Няма нищо по-добро от това да изчакаме. Компетентните органи са на ход", заяви Росен Плевнелиев.
Той обаче уточни, че юристите в момента са на различни мнения като преобладаващото е за това, че не е било необходимо да се издава втори указ.
"Помилванията не са инициирани от президентската институция, те са инициирани от Министерството на правосъдието, процедурите са спазени. Това не са еднолични решения на вицепрезидента Марин", заяви Плевнелиев. Наскоро подобна теза лансира и вицепрезидентът Маргарита Попова, бивш министър на правосъдието, която очевидно е била наясно с действията на Марин още докато е била член на правителството.
Плевнелиев допълни, че няма правна възможност да бъдат преразгледани издадените от Марин укази за помилване: "Невъзможно е да се гледа назад във времето. Юристите са на мнение, че каквото е направено, е направено и е юридически обосновано."
Юристи: Първанов е трябвало да издаде нов указ
Ангел Марин от своя страна за пореден път заяви, че не е имало необходимост от втори указ."Това е по мнение на юристи, които са консултирали тогава по този казус", уточни Марин пред бТВ.
Конституционалистите проф. Георги Близнашки и проф.Александър Джеров обаче смятат, че е било необходимо да бъде издаден нов указ.
Проф. Близнашки, бивш депутат от БСП, коментира, че тази криза е преди всичко политическа и отбеляза, че остават скрити юристите, посъветвали президента Първанов да не издава втори указ.
Марин също не уточни кои юристи са съветвали президентството по това време.
"Ако разсъждаваме чисто юридически, те трябва да се анулират, но въпросът е политически. Това е сериозен пропуск от 2005 г. Същият е президентът, но това е съвсем ново избиране на държавен глава. Това трябва да е обеца за юристите, сериозен пропуск на юристите на Първанов, но все пак тези актове са се случили по времето на един законно избран президент", посочи проф. Александър Джеров пред БНР.
Марин: Това е пожарникарски метод – пожар да се гаси с огън
Вицето на Първанов видя причина за атаката срещу себе си в многото неудовлетворени от него "молби и ходатайства", като по думите му се използвал пожарникарски метод "пожар да се гаси с огън".
Според него този шум се вдига, за да се прикрият по-важни скандали в България. Той помоли да не бъде свързван с Яне Янев.
"При мен са идвали много хора, всякакви - политици, бизнесмени, служещи, работници, селяни с искане да бъде помилван техен близък", посочи Марин.
"Не мога да му попълвам паметта за какво е идвал и за какво е ходатайствал. Има регистрирани точно час и дата на това кога е поискал среща с мен. Може да кажа и кой го е довел. Но не ме завъртайте с човек, който използва неверни данни", изтъкна Марин.
"Идеята е да бъда дискредитиран, защото не съм одобрил доста молби за помилване и ходатайстване", каза Марин и увери, че винаги е гледал интересите на хората, които са извън затвора.
Скандалът около Марин се разрази след като върна връчения му от президента Георги Първанов орден "Стара планина" заради думите на премиера Бойко Борисов, че не е трябвало да получава този орден и направеното сравнение, че както кучетата обичат пържолки, така Марин обича ордени. С този коментар Борисов се опитваше да замаже нелепите си изявления около убийството на 18-годишната Мирослава от Перник, предизвикали вълна от обществени реакции. Малко по-късно лидерът на РЗС Яне Янев, в момента съюзник на ГЕРБ, насочи вниманието към помилваните от Марин престъпници.
Медиите нямат достъп до информацията за помилванията, тъй като според решение на съда разгласяването ѝ ще е в противоречие със закона за защита на личните данни.
"Аз съм за публичност и откритост на всичко, свързано с помилванията, да се даде публичност на предложенията на затворите, на комисията по помилванията и на решенията на вицепрезидента, да се открият всички преписки, откакто съществува тази институция", уточни Ангел Марин.
През последната седмица Марин даде серия от интервюта, в които декларира, че е действал законно. В понеделник Марин продължи да неглижира всички обвинения, че безпринципно е помилвал наркодилъри и убийци, обяснявайки, че заради обществената дискусия около броя на помилваните от него 533 души не можело да се разбере какви огромни усилия е полагал, за да се откликне безпристрастно на всяка молба.
Той твърди, че е помагал на много наркозависими, тъй като и в затворите се внасят наркотици. В отговор на упреците, че помилвани от него са продължавали престъпната си дейност, Марин добави, че не е имал правомощия да проследява поведението на тези хора.
Ангел Марин обяви, че планира оттук-нататък да се занимава с обществена работа, тъй като вече е постигнал своите върхове в кариерата си като генерал от Българската армия и вицепрезидент след това.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
92 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Плевнелиев, приеми един съвет.Не си отваряй много-много устата,защото често пъти говориш без да мислиш и даваш грешни мнения.
Президента Плевнелиев и Вицепрезидента М.Попова,,заявиха още в предизборната си кампания "непримиримост към корупцията ,престъпността и реформи в правосъдната система/съдебна власт,прокуратура,следствие и реформа в МВР и МВнР/.Общественото разпознаване на връзки на предишните Президент и Вицепрезидент в "компромиси"с доказана и осъдена тежка престъпност/убийства и наркотрафик - драстични "помилвания"-пускане на свобода/,будят основателни съмнения за корупция от най-лошия вид,в най-добрия случай или …
"рециклиране "на един контингент с цел вкарването му отново в употреба.В чия полза и с какви цели?Реакцията на новия Президент и Вицепрезидент будят учудване поне на пръв поглед.Да,наистина излезлия на бял свят казус не е нито в пълномощията на институцията,нито във възможностите и да въздейства за поправяне на "грешките".Но...новия държавен глава има същите конституционни права /да помилва и да дава българско гражданство/.Защитавайки едни очевидни нарушения /престъпления?/на предишните Президент и Вицепрезидент,предполага две последващи беди:1/Доверие /че и новата институция няма да издава българско гражданство на тъмно - "България от кон, става врата"?/и 2/Съмнения и в ЕС за реформите в правосъдната система и заличаване на нейната и без това недостатъчна ефективност,чрез "помилвания".Залогът за "приемственост"и "надграждане"не би трябвало да се реализира от Плевнелиев в тази насока - не това искаха гражданите.Предпазването от "плюене"по предишните,нещо ,което беше многократно тиражирано при идването на ГЕРБ на власт,е медиен/политическа поръчка за използването на израза "плюене"/инструмент,без споменаването изобщо на основанията по същество и фактите /преди задълбочаването на кризата няколко години се "разпределяха излишъци"от по няколко милиарда лв/.Политиката си е политика,дипломацията си е дипломация, демокрацията си е демокрация,но у нас тези неща отдавна са излезли от релсите и затова сме на това дередже.
До: 88 Както писах по-долу, въпросът е на кантар. Но не е правна идиотия. Указът, с който Гоцето е упълномощил Марин, не отпада с изтичането на мандата им. По общо правило нbeflapикой публичноправен акт не отпада с изтичането на правомощията на органа, който го е издал.
Докога всички, включително и президентството ще мълчат за гафовете на Кирчо Киров?
Някой ще каже - стига компромати! Поне такива нюанси се прокрадват в българската преса.Странно е, че случаят с шпионажа, за който Германия даде през 2003 г. сериозни индикации, че е сериозен и българското външно разузнаване (НРС) е замесено по един или друг начин, се отминава години наред с благосклонно мълчание от иначе бдителните медии в България. Защото това, което се наблюдава, е съгласувана медийна тишина по …
проблем, който в друга ситуация или в друга държава би взривил обществото и медийната гилдия.
Защо се мълчи, или по-точно, защо медиите се опитват да потулят скандала? По-благосклонното мнение би могло да бъде, че най-после те заемат една национално отговорна позиция, че застават зад българската страна в защита на националните интереси. Национално отговорна позиция в смисъл, че преди последните усилия за влизането ни в НАТО всяко излишно "клатене на лодката" бе опасно.
Разбира се, това заравяне на главата в пясъка няма да помогне на страната, защото Германия, а и Европа, няма да забравят скандала.
Държавните институции в България се държат също като медиите -всички се правят, че нищо не се е случило и че това не се отнася за тях. Смешно и не много умно.
Външно министерство казваше, че от Германия няма изгонен български дипломат, но не потвърди има ли изгонена наша дипломатка от Мюнхен. Всичко това формално може би бе правилно, но в случая става въпрос за жена, ползвала дипломатическо прикритие в консулството ни в Мюнхен и явяваща се официален представител на НРС към БНД.
В този смисъл Кирчо Киров вероятно е прав като твърди, че поверената му служба нямала действащ агент в Германия.
Да, така е. Службата няма действащ агент, но има щатен служител, официално делегиран по линия на сътрудничеството в Германия, който незнайно защо е поел функции в разрез с договорената му роля и по този начин е създал сериозен и много опасен за България прецедент.Естествено, възниква въпросът, дали това е самоинициатива на посочената госпожа М.Д., или на нея са и били поставени задачи да привлече към сътрудничество служител от БНД и тя се е справила със задачата.
При това положение някои горди "патриоти" могат да кажат:"евала, все още имаме разведки, работят нашите хора и им показахме на натовци, че сме сериозна работа". Или, стига с тия международни компромати, то не беше "папата", не бяха "чадъри", не бяха незаконни сделки с оръжие и т.н. В този ред на мисли - браво и на медиите, че защитават нашите.Малцина обаче се замислят каква е действителната оценка и реакция на немската страна.
Нима случайно се появиха публикациите в немската преса за шпионския скандал? Ако БНД и другите федерални институции действително смятаха случилото се за маловажно, просто нямаше да го извадят на яве. Нямаше и да се появят инициалите на "къртицата" от НРС, нито пък подробностите около арестувания служител на БНД и снимката на приятелката му М.Д. с чаша бира в ръка, публикувана в български вестници.
Реакцията на немските институции не е случайна, тя определено бе знакова, въпреки толерантния й тон. Защото не е редно, чрез офицера си за връзка, който се предполага, че е приет с нужното доверие, да разузнаваш нескопосано партньорите си.
И така всички в България години наред си заравят главата в пясъка, ако може бурята да отмине. Нищо не се е случило или ако се е случило, голяма работа, ще ни бъде простено.
Проблемът обаче е създаден. Той е факт, на който българските институции е крайно време ясно да отговорят, и то пред обществото. Не скрито да се извиняват и молят за снизходителност германската страна, използвайки явни и тайни дипломатически канали. Защото виновни има.
Естествено, възниква въпросът само Кирчо Киров ли трябва да носи отговорност за гафа? Да не забравяме на кого е подчинена тази служба. Нима в президентството не са знаели, че е установен нерегламентиран контакт с представител на немското разузнаване и то от служител, приет "на добра воля"? Нима, четейки предоставената информация от НРС, не са се заинтересували кой е източникът? Всичко говори, че определени среди в президентството са знаели за случая. Не е възможно шефът на НРС да не се е похвалил за този "успех". Най-малкото някой съветник от екипа на президента е бил в течение на нещата.И обяснението за първоначалната гневна реакция на немските официални институции е именно това, че тази псевдоразработка е официално санкционирана в София .
А, че става въпрос за разработка, в това две мнения няма. По сведения от БНД датирането на отношенията между българската "разузнавачка" и немския разузнавач е от 1999 г. до началото на октомври 2003 г. Това показва, че утвърждаването на разработката е станало още по времето на Димо Гяуров, който също носи отговорност за този груб гаф. Разработката на немския разузнавач е била класифицирана в НРС по съответния ред. Той бил определен като ПДИИ (Постоянно действащ източник на информация) и е имал съответния псевдоним.Не по-малка вина, а дори и по-голяма, има досегашният шеф на службата Кирчо Киров, който е допуснал да продължи работата по немския служител, възлагайки и съответните задачи на своята любима разузнавачка. Ако Киров бе действал адекватно, бе преценил риска от сериозно компрометиране на страната, той нямаше да продължава да експлоатира тази съмнителна с оглед на полезността й разработка. Основната вина е негова и поради факта, че провалът става при управлението му на службата.Всичко това говори за некомпетентност, за липса на задълбочен професионализъм, за търсене на евтини, но съмнителни ефекти. Възниква и друг ключов въпрос - на кого още е била предоставяна информацията, получавана от М.Д. и в замяна пък какво тя е предавала на БНД, респективно на нейния отговорен офицер? Кой всъщност спечели от тази "игра"? Да не забравяме, че събитията се развиваха на фона на конфликта с Ирак, в който Германия отказа на САЩ да вземе участие, докато България се включи актвино на страната на "Коалицията на желаещите", ръководена от Вашингтон.Крайно време е вече да се даде задоволителен отговор на всичките тези висящи въпроси.Отговорност по случая трябваше да поеме и президентската институция, която твърди, че ръководи Националната разузнавателна служба.
Въпросът за вината и отговорността бе ключов в тази ситуация и знаков към нашите партньори от НАТО и ЕС, които още дълго време ще помнят "българският приятелски огън". А сега се вайкаме защо ни нямат доверие и за Шенген. Ами как ще ни имат като вместо подлизуркото, допуснал най-големия провал на българското разузнаване след демократичните промени,крупен международен скандал, който само по политически причини не доведе до отрязване пътя ни към НАТО и оттам членството на България в ЕС, да облече раирана фланелка (не само заради този случай, а и за редица други негови безобразия и шуробаджанащина в НРС, станали известни на гражданското общество у нас), премиерът ББ го взема за съветник по националната ни сигурност? Очевидно обаче случайни неща дори и в България все по-рядко се случват. В този смисъл отстраняването на Кирчо Киров (който сега дори има претенциите да става съветник по националната сигурност на премиера, а пък последният упорито настоява да го назначи за такъв????) от ръководител на българското разузнаване е още една причина петната, хвърлени от него върху България, включително и чрез шпионския скандал в Мюнхен през 2003 г, най-после да бъде изтрито чрез едно честно отношение на сегашните отговорни фактори у нас по него,особено от новия директор на "Хайдушка поляна". Това само би могло да повиши и без това силно увредения ни международен престиж, предимно в ЕС и най-вече в Германия.
Що за правна идиотия, в която искат да ни убедят абсолютно тъпите и невежи юристи около Първанов, които цял живот само са философствали и нищо не са правили, а някои от тях оглавиха съда и прокуратурата. Как да не трябва нов указ? По същата логика със стар указ да ни управляват Желев и Стоянов.
Aмнезията (Лозан ТАКЕВ)
Амнезия върлува в обществото ни... Филчев не помни да е бил главен прокурор.
Калина Илиева не помни как е взела дипломата си. Независими депутати не помнят от коя партия са влезли в парламента, Асен Агов не помни, че е бил кредитен милионер.
Менда не помни какви ги е вършела в Пловдив... Бивши комсомолци не помнят, че са ги назначавали за милионери.
Веско Маринов не помни, че е пял през цялото време на митингите на БСП до появата на Цецко Цветанов и ГЕРБ, а Тошо Тошев не помни, …
че е работил в изданията за пропаганда на марксизма-ленинизма при ГС на БКП - София.
Просветният бос Сергей Игнатов не помни, че е бил охолно детенце на окръжен секретар на БКП и шеф на ДКМС с всичките му привилегии. Николай Младенов и той не помни, че е син на номенклатурно семейство и пред цял парламент оня ден безогледно хули "черния и мрачен" период на социалистическото време. Министър Лиляна Павлова съвсем не помни чия внучка е...
Александър Томов не помни, че е източил "Кремиковци" и ЦСКА... Бойко Борисов не помни защо са убили дядо му и го изкарва репресиран. Собствениците на имотите, заснети от хеликоптера на НАП, нямат спомен откъде са им парите за палатите. Агент "Димитър" не помни какво е писал за колегата си Димитри. Волен Сидеров не помни в името на какво е създал "Атака" и е станал народен представител. Повечето демократи не помнят вече, че са живели добре и при социализма. Кметовете на Варна и Плевен не помнят, че са били от БКП и БСП.
И това ако не е амнезия в национални мащаби, здраве му кажи. Лозан Такев вече не помни защо и за кого ги пише тези лозанки...
"Казусът с помилванията не е толкова голяма драма".Казусът със закона - също.
ПРЕСТЪПНИЦИ ВЛИЯЯТ НА ИЗБОРА НА ПРЕЗИДЕНТА И ПРЕМИЕРА ЗА ПОСЛАНИЦИ
Най-силно лобиране от престъпния свят за назначаване на посланически пост имало за Елена Шекерлетова, която трябвало да заеме апетитното място за бандитите във Виена. Съпругът й Валери Шекерлетов е правен съветник на „ИН-80”. Дружеството се занимава с изкупуване на дългове и принудителното им събиране. През 2006 г. е врътната сделка между силовакът на "Октопода" Марчело Джотолов, който купил джип от плевенския лобист Красимир Георгиев …
- Красьо Черния. Покупката е засечена от разследващите при данъчните ревизии на имането на Черния и Джотолов. Георгиев попадна на мушката на НАП веднага след като стана ясно, че е предлагал на кандидати за шефски постове в Темида гласове във Висшия съдебен съвет срещу 200 000 евро. Проверките срещу Джотолов стартираха след ареста му в началото на 2011. Тогава разследващите установиха, че фирмата “ИН-80”, на която той е управител, се е занимавала с рекет и изнудване от името на Алексей Петров-Трактора. Джипът е втората следа за връзка между Черния и „Октопода”. Преди няколко месеца стана ясно, че Георгиев е поддържал контакти с Трактора и хората му, като те са били осъществявани и тогава от адвоката Валери Шекерлетов и финансиста Николай Велков.
ПРЕСТЪПНИЦИ ВЛИЯЯТ НА ИЗБОРА НА ПРЕЗИДЕНТА И ПРЕМИЕРА ЗА ПОСЛАНИЦИ
В.”Преса” днес пише, че най-силно лобиране от престъпния свят за назначаване на посланически пост имало за Елена Шекерлетова, която трябвало да заеме апетитното място за бандитите във Виена. Съпругът й Валери Шекерлетов е правен съветник на „ИН-80”. Дружеството се занимава с изкупуване на дългове и принудителното им събиране. През 2006 г. е врътната сделка между силовакът на "Октопода" Марчело Джотолов, който купил джип от плевенския …
лобист Красимир Георгиев - Красьо Черния. Покупката е засечена от разследващите при данъчните ревизии на имането на Черния и Джотолов. Георгиев попадна на мушката на НАП веднага след като стана ясно, че е предлагал на кандидати за шефски постове в Темида гласове във Висшия съдебен съвет срещу 200 000 евро. Проверките срещу Джотолов стартираха след ареста му в началото на 2011. Тогава разследващите установиха, че фирмата “ИН-80”, на която той е управител, се е занимавала с рекет и изнудване от името на Алексей Петров-Трактора. Джипът е втората следа за връзка между Черния и „Октопода”. Преди няколко месеца стана ясно, че Георгиев е поддържал контакти с Трактора и хората му, като те са били осъществявани и тогава от адвоката Валери Шекерлетов и финансиста Николай Велков.
Има две теории за правомощията на Марин. Според първата, вицето придобива правомощия от фактически състав, включващ избор плюс указ за оправомощаване. С изтичане на мандата правомощията на вицето се прекратяват изцяло и нещата следва да се повторят. Според втората теория указът за оправомощаване е публичен акт, който не отпада с изтичане на мандата, а само ако бъде отменен. Указът не е бил отменен и следователно има функция на юридическо основание за правомощията на Марин през втория мандат. Нещата са на кантар.