Това, което се случва днес в българските университети, е ясен знак, че е необходима промяна, каза президентът Росен Плевнелиев в отговор на въпрос за студентските протести в България на среща с българската общност в Братислава, където във вторник започна двудневното му официално посещение в Словакия, предаде БТА.
В Братислава Плевнелиев бе посрещнат и след това разговаря със словашкия президент Иван Гашпарович. Той бе приет от премиера Роберт Фицо, от председателя на парламента Павол Пашка и от кмета на Братислава Милан Фтачник.
Гражданите искат да видят институции, които са обърнати към тях, решават важните проблеми, а не институции, обърнати към силните на деня или към тези, които имат голямо влияние.
Дневният ред на българските институции трябва да се промени, каза Плевнелиев. Аз лично посочих, че българските студенти са будители, добави президентът. Не бива да се притесняваме от това, че студентите имат какво да кажат, но трябва много да се притесним, ако политиците се затворят зад дебелите стени на големите си сгради и не обърнат внимание на гражданското общество и това, което то казва, коментира държавният глава.
Още през февруари много ясно се посочиха проблемите с монополите в България - те още не са решени, проблемите в енергетиката - не са решени, либерализацията в енергетиката - не е направена, диверсификацията тепърва трябва да се прави, каза Плевнелиев и добави, че протестите през лятото много ясно са посочили проблема със срастването на медиите и политиката.
Президентът каза, че не се притеснява от проблемите на държавата и вярва, че демокрацията ни ще стане по-силна и че нацията ще се сплоти, минавайки през тези трудни моменти.
Коментирайки в отговор на въпрос от присъстващите ситуацията с бежанците в България, президентът посочи, че българските власти имат план и ще се справят. Много е важно да разберем,че несигурността в този регион продължава, кризата в Сирия не е на път да бъде решена в скоро време, което означава, че трябва да имаме готовност и план за действие - план в общоевропейски аспект за решаването на въпроса. Свиквам Консултативния съвет за национална сигурност на 20 ноември, българската държавност следи внимателно казуса и същевременно ще се отнесем с максималната сериозност, така че да бъдем полезни в един кризисен момент, каза Плевнелиев.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
56 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
53 а ти Пеевски, Сидеров, Гоце и Петното ли подкрепяш?
спор няма, че студентите имат какво да кажат, само че не университетите са мястото където да го кажат. ако искат да кажат нещо, да излязат на улицата и да го направят. а на президента не му отива да взима позиция, защото ситуацията и без това е много обтегната.
Дилемата пред България е Путинска мафия или Европа. Студентите са заложили на бъдещето - България в Европа!
Много благородно от страна на президента да подкрепя протестиращите студенти ще си помисли човек, ама не би - всъщност и тези объркани млади хора са част от политическия им театър. Много от инициаторите на тези протести вече бяха разобличени като членове на младежкото ГЕРБ, РБ и пр?! После исканията и мотивите им не били политически, а какви са?! Есктествено, президентът подкрепя всичко това, тъй като за него и бизнес кръга около него е добре дошло да има предсрочни избори.
Гоцетата по спокойно да не се задавите. Времето ви мина. Наближава и края на Пеевчетата.
Ама кои студенти по-точно ? Защото в момента не всички стуфденти са на едно мнение Плевнелиев? Да не са ония дето им се плаща само да повтарят оставка? Защото има едни други, които също ИСКАТ ПРОМЯНА и предлагат конкретни мерки за такава - образование, здравеопазване, имат план. А не повтарят, като папагали едно и също. Росене, ти май пак си избираш едната часто от обществото, което те е избрали за президент, а другата просто не те интересува явно. Ама те пак са млади и интилигентни, нали знаеш?!
Плевнелиев е такава фурнаджийска лопата. Искам да отбележа че вече става много добър в задкулисните игри. Може да прави гафове но сигурно и те не са случайни.
– След като дори заради децата си не излязохме на улицата, какво ли друго би могло да ни събуди! След като тях не защитихме, кого ли друг бихме могли да защитим! След като тях не подкрепихме, кого ли изобщо бихме могли да подкрепим! Този народ е ужасно бездушен и тъп! Този народ е заспал! Той си заслужава Орешарски и Пеевски, и Станишев, и Местан, и Волен! Той не заслужава нищо друго! Ето, това трябва да се каже, това трябва да се знае, това е истината! Не мога повече да го крия от себе си и от другите!
– …
Но този глупав и прост според теб народ излезе през 90-а година, излезе и през 97-а година на улицата, нали?
– Да, излезе.
– Може би тогава проблемът не е в народа, а в тези, които го направиха тъп и апатичен.
– Проблемът е в апатията, в мисленето единствено за себе си, в това, че изобщо не е важно как се чувстват другите, важното е как се чувствам аз, другите не ме интересуват изобщо, нямам нищо общо с другите. Тази битова философия на уродлив индивидуализъм погубва всички ни. Ние трябваше да бъдем десетки хиляди на този площад, защото децата ни са тук, защото тях защитаваме, тях подкрепяме, тях пазим, за тяхното бъдеще сме тревожни. Тогава онази измет щеше да се измете за часове.
– Ами нали бяхме през 90-а и 97-а година, бяхме десетки хиляди тогава.
– А сега къде сме, защо сега ни няма тук, на площада, до децата ни!
– Защото сме много лъгани. Затова вече не вярваме, че на власт може да дойдат хора, които да мислят за другите, а не за себе си. Не вярваме, че може да има българи, които да не крадат, които да не лъжат, които да работят за другите. В нашето съзнание всеки, които стигне до властта, е измамник, крадец и лъжец. В противен случай той не би искал да е във властта и в политиката. Политиката е тотално дискредитирана. Щом си политик, ти си крадец. Иначе защо да си там? Ето затова хората не искат да излязат масово на улицата както през 90-а, както през 97-а, когато още имаха надежда.
– Но това е абсолютно неправилно. Това е приемане на поражението. Това е примирение със статуквото. Това е липса на всякаква надежда. По този начин създаваме комфорт на станишевци, пеевци и статевци.
– Може би болката от разочарованието от хората, на които си вярвал, е толкова голяма, че станишевци, пеевци и статевци въобще не болят. Те са за предпочитане пред болката да повярваш на някого и той да те предаде, да те излъже, да те ограби. Може би предпочитаме станишевци и пеевци, защото от тях не очакваме нищо, освен да ни лъжат и грабят, нямаме никакви илюзии, не сме емоционално свързани с тях.
– Ако дойдат марсианци, може би едва тогава хората ще излязат по улиците…
– Положението е окаяно, безнадеждно, а ти се шегуваш!
– Явно нищо друго не може да ни събуди. Свирките и вувузелите не се чуват въобще.
– Защото събуждането става с жертви, със самопожертване. А ти забелязал ли си днес някой да се жертва за другите?
– Делян Пеевски.
– Черният хумор май е станал единственият ни отдушник. А аз се питам къде се изгуби онзи ген на будителите от нашето Възраждане? Имаше възрожденци, затова имаше Възраждане. Сега няма възрожденци, няма Възраждане. Ти не случайно говориш за марсианци. Ако днес се появят възрожденци, те ще ни изглеждат неадекватни, малоумни или извънземни.
– И онези възрожденци май така са изглеждали. Май времената не са се променили много. Ботевите четници – "сто двадесет души те бяха на брой". А сега студентите са поне десет пъти повече. Рисковете, които те поемат, са доста сериозни. Обградени са от провокатори, заплашвани са, искат да разцепят протеста им, да ги настроят едни срещу други, да ги разединят, познатите коварни методи на партията столетница. После сигурно и ще ги съдят.
– Все ми се струва, че народът е оглупял сега, но май винаги е бил такъв. Орал е и е жънал нивите си, прегърбен над тях. Изкарвал е всеки залък хляб с непосилен труд, а за свободата си не е полагал никакво усилие и е чакал някой да му я поднесе наготово. Дори може би не е имал нужда от свобода.
– Сигурно и на Левски му е било толкова тъжно, колкото и на нас сега, може би и повече, когато е изписал онова Народе с четирите въпросителни. Той, който е пеел, когато дърво и камък са се пукали от студ, той, който от нищо не се е плашел, от нищо не е могло да бъде сломен, какво ли му е било, когато е изплакал онова Народе с четири въпросителни? Може би тази дума с тези четири въпросителни е най-голямата загадка, най-дълбокото прозрение, най-трагичният вопъл в цялата ни история. И сега Левски ни гледа отгоре и ни се чуди и добавя още и още въпросителни. И какво ли си казва, когато ни вижда на 18 февруари около паметника му? Дали приема като истинска почит официалните речи, гвардейците, венците?
– Едва ли. Почитта ни към него би се изразила в това да сме активни и единни срещу злото, срещу олигарсите, срещу тираните.
– Но как да искаме от този народ да е активен? Първо го излъгаха освободителите му, прекрояваха го, после народът лееше кръвта си за национални каузи, а други обираха печалбата, после дойдоха комунистите и избиха, затриха най-будното, най-доброто от онова, което той беше отгледал, после същите те сложиха други маски, преименуваха се и продължиха да лъжат и грабят. Не е имало някой, който да не лъже народа ни. Зад красивите думи – винаги крадци и лъжци.
– Защо само на българите участта е толкова тежка и безнадеждна? Различни ли сме от другите? Недорасли ли сме? Недоразвити ли сме? Тъпи ли сме?
– Липсата на солидарност, липсата на чувство за общност, това е най-голямата ни беда. На такава почва най-добре виреят плевелите.
– И все сред плевели ли ще живеем?
– Левски измина сам и изоставен пътя от Къкрина до бесилото. Ботев със своите шепа четници минаваше със свито сърце край залостените високи порти от Козлодуй до Околчица. И ние сега така плачем от болка, когато гледаме как хората безхаберно и апатично си пият кафето или бирата, докато студентите призовават за подкрепа. Да не гледаме тези, спящите. Да гледаме събудените. Да им се радваме, да ги подкрепяме, да ги насърчаваме. Да се надяваме на събуждането.
47 И какво ще направиша за една година? Тъп червен цървул. От такива като тебе сме на тоя хал. Ае а си пална пурата, оти надежда няма с тоя тъп матрял.
Напролет - избори 4 в 1. За Европарламента, за Народното събрание, за президент и за кмет на София. А после - правителства с едногодишни мандати. Всеки мандат - с по 5 приоритетни задачи. Стига лъжи и празноговорене от телевизора и площадите. Нека влезнат знанието, умението, трудът, веселието и мирът между човеците.