След безмълвното подписване на указа за главен прокурор

Плевнелиев обясни, че гласува доверие на Цацаров, но по делата му ще го съдят

Държавният глава защитава тезите на ГЕРБ и заявява как функцията му "абсолютно не е протоколна"

"Гласувам доверие на Цацаров, но се надявам много институцията да бъде изпълнена със съдържание, да бъде надградена и да се фокусира върху резултатите. Новият главен прокурор тръгва с висока степен на доверие. Знаково е, че бе посочен с толкова много гласове още от първия път. От друга страна, само по делата ще бъде съден и аз му пожелавам мъдро и резултатно управление“. С това се изчерпва първият публичен коментар на президента Росен Плевнелиев, след като подписа указа за назначаването на Сотир Цацаров за главен прокурор.

Държавният глава, който парафира назначението Цацаров по-малко от 24 часа след избирането му на 20 декември, обясни "мотивите си“ в интервю за вестник "Телеграф“, публикувано в петък.

Допускания, че той може да се възползва от едно от малкото си правомощия и да не подпише указа, се появиха преди месец, когато заяви, че може да не приеме нито един от тримата кандидати за главен прокурор и че трябва да е честен към българските граждани, а те не очакват от своя президент да влиза в политически игри и зависимости.

Соченият от година насам за фаворит на ГЕРБ за главен прокурор бе избран безпроблемно от Висшия съдебен съвет, излъчен два месеца по-рано при също толкова фасадна процедура, симулираща прозрачност и конкуренция. Председателят на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров така и не успя да разсея всички съмнения около симулативната имотна сделка на съпругата си Меглена. Върху него трайно залепна и етикета "фаворит на ГЕРБ" заради явното предпочитание към персоната му, демонстрирано от премиера Бойко Борисов и вицепремиера Цветан Цветанов. Въпреки всички тези скандали президентът светкавично взе своето решение и назначи Цацаров за главен прокурор.

Така ходът му с бламирането на Венета Марковска за КС, който породи плахи надежди за еманципиране на президента от управляващата партия ГЕРБ, вече изглежда просто като част от задкулисните машинации между "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2. И тактически ход за отвличане на вниманието от далеч по-важния избор – този на главен прокурор.

След оскъдния коментар пред "Телеграф“ за назначението, Росен Плевнелиев се разпростира върху съдебната система като цяло.

"В последната година установих, че големият проблем с недоверието в правораздаването генерално се базира на не повече от 200-300 проблемни казуса. Статистиката показва, че над 92% от делата приключват с осъдителни присъди и навреме, но заради скандалите тези факти винаги остават на заден план. В същото време, докато има напредък в гражданските дела и в тези, свързани с организираните криминални групи, има липса на такъв в корупционните. Там трябва да се насочат усилията. В съседна Румъния например имаме осъдени министри, депутати, дори министър-председатели. Същото е положението и в Хърватия и в много други държави.", обяснява той.

За атентата, президентската институция, великите сили и изборите

В интервюто си Плевнелиев твърди, че атентатът в Бургас е най-голямото предизвикателство пред него за изминаващата 2012 година.

"Това е многопластово събитие, което ще има отражение върху държавата и в следващите години. България получи много добра оценка за начина, по който службите работят по този казус. В този изключително тежък и трагичен случай за държавата като цяло България показа, че е на ниво и че може да води в един много тежък случай най-компетентните и можещи световни служби“, твърди държавният глава. И веднага прави извод, че „отвъд това, обаче, светът се променя много бързо и България очевидно трябва да преосмисли някои от своите доктрини - за национална сигурност, за начина, по който е организирана критичната инфраструктура“, твърди той.

За това, че не спази срока, който сам даде за оповестяване на резултатите от разследването на атентата в Сарафово (15 септември), Плевнелиев обясни, че "по резултатите хората виждат, че институциите работят“.

"Именно затова посочих, че би било добра идея към 15 септември компетентните органи да отчетат междинния си напредък. Когато държавата покаже своята ефективност, хората се връщат обратно към нея. Към 17 януари ние ще обобщим напредъка по този случай, ще разгледаме темата за случващото се в Близкия изток и какво би могло да бъде отражението за България в светлината на случващото се в Сирия, Египет, Палестина, в Иран, в Ирак, както и в много други държави в региона“, твърди президентът.

От отговорите му става ясно още, че страната ни не трябва да "залита към само една от великите сили“.

"Просперитетът и успехът ни зависят от това доколко успешно си партнираме с великите сили, без да залитаме в една или друга крайност. Извън много добрите отношения на България със САЩ, както и с Русия, не бих подценил и ролята, която Китай би могъл да играе в бъдеще“, твърди Плевнелиев.

"В нашия регион ние можем да бъдем като Сингапур. Без, разбира се, да забравяме, че сме активен и достоен член на европейското семейство с всички свързани с това задължения“, прави извод още той.

Плевнелиев се спира и на функцията на президента, която според него "абсолютно не е протоколна“.

"Голяма част от президентите по света са избрани от парламента. Аз имам големия късмет нашата конституция да е така конструирана, че държавният глава да се избира директно от хората, което по презумпция му дава и силен глас. Оттам нататък институцията зависи единствено и само от това как самият държавен глава ще я формира“, обяснява държавният глава, който по-късно прави заявка, че е от политиците, които „не са загубени в превода“.

По този признак, Плевнелиев разграничава два типа политици. „Едните, които зависят от опорните точки и от превода, и другите, които имат какво да кажат и знаят как да го кажат. А техният глас отеква много силно. Слава Богу, аз не съм този български президент, който е изгубен в превода - т.е. някой друг да превежда или да ми даде опорните точки“, обяснява той, веднага след като от думите му става ясно, че искането от страна на неговият вицепрезидент Маргарита Попова за повече правомощия на държавния глава, е направено без Плевнелиев да е в течение.

Същевременно президентът активно защитава и позицията на ГЕРБ по Изборния кодекс, открито нападайки опозицията и защитавайки тезите на управляващите.

"Като президент инженер, който вярва, че само ние можем да си решим проблемите, питам - трябва ли някой отвън да ни дефинира правилата за изборите?“, заявява Плевнелиев, с което се противопоставя на исканията и на десни, и на леви, в изборния закон да залегнат препоръките на ОССЕ, които ще гарантират демократичен вот.

"Нали от 22 години правим избори в тази държава. Моето мнение е, че имаме нелош Изборен кодекс. Изборите през 2011 година, в които аз бях директен участник, бяха разумно и добре направени. Много ме притеснява, че още отсега в парламента някои предопределят събитията, твърдейки, че изборите ще бъдат манипулирани, че вотът ще бъде купен... Наблюдавах много внимателно дебатите в парламента. Извинете, но по предложение на няколко политически партии 3 часа се дебатираше дали изборите да са в събота. Та кога сме имали избори в събота? Защо трябваше 3 часа да има жестоко и изцяло изкуствено политическо противопоставяне върху един очевиден факт“, твърди Плевнелиев, с което дословно повтаря мотивите на шефката на правната комисия Искра Фидосова.

В края на "програмното" си интервю държавният глава прави лирическо отклонение с житейска украса, обяснявайки каква според него е тайната на политиката. "Според мен успехът на политиците се крие в това да не бягат от простите неща и да не ги забравят“, завършва той. 

Още по темата
Още от България

Одобрявате ли протестите за цените на горивата?