Плевнелиев очаквано върна "поправката Бакалов" в закона за военното разузнаване

Президентът Росен Плевнелиев очаквано върна за ново обсъждане в парламента текстове от Закона за военното разузнаване, които не позволяват цивилен да управлява служба "Военна информация” и налагат директорът ѝ Йордан Бакалов да подаде оставка. Промяната беше предложена от БСП, но беше подкрепена и от депутати от ГЕРБ.

След приемането на закона Бакалов подаде оставка, но министърът на отбраната Николай Ненчев не я прие до произнасянето на президента. Премиерът Бойко Борисов от своя страна публично защити Бакалов и изрази увереност, че държавният глава ще върне закона за ново обсъждане в парламента.

Плевнелиев обяви в четвъртък, че не приема разпоредбите, според които директорът на службата може да бъде само военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание и с десетгодишен опит в системата.

Досега имаше възможност длъжността да се заема от цивилен служител и това позволи по-рано тази година службата да бъде оглавена от бившия служебен министър на вътрешните работи и бивш депутат от СДС Йордан Бакалов.

Според Плевнелиев няма убедителни аргументи за премахване на възможността тази длъжност да може да се заема от цивилен с опит в областта на националната сигурност или въоръжените сили. Освен това той посочва, че определянето на необходимия професионален опит като изискване за заемане на определена длъжност не трябва да бъде самоцел.

"Така се въвеждат допълнителни ограничения, надхвърлящи целесъобразността. Директорът на служба "Военна информация“ трябва да е способен да изгради стратегическа визия за развитието ѝ, която е обвързана с динамиката на геополитическите процеси и външната среда за сигурност, да задава точно приоритетите и да контролира ефективно дейността на службата", посочва Плевнелиев.

Според него основните задачи на военното разузнаване надхвърлят нуждите на армията и няма нужда директорът му да е задължително военен. Освен това правомощията на директора по закон не "водят до извода, че с тази длъжност могат да се справят единствено военнослужещи с висше офицерско звание".

Президентът призовава също народните представители да обсъдят отново и изискването професионалният опит за директора на служба "Военна информация“ и на неговия заместник да е придобит само във въоръжените сили или в държавни органи и структури, които осъществяват дипломатическа, отбранителна, разузнавателна, контраразузнавателна, оперативно-издирвателна, правоохранителна и охранителна дейност и които са представени в Съвета по сигурността към Министерския съвет.

"След като Народното събрание, президентът на Републиката и Министерският съвет имат важна роля при управлението на системата за защита на националната сигурност, не виждам основание служителите, подпомагащи органите в тази дейност, да бъдат ограничавани при заемане на тези длъжности. Контролът, осъществяван от постоянните комисии в Народното събрание над дейността на службите, също е важен елемент от управлението на системата за защита на националната сигурност и този опит следва да бъде приет като професионален“, посочва държавният глава.

Според него премахването на това изискване ще позволи да бъдат премахнати неоснователните ограничения за заемането на поста и ще даде възможност той да бъде заеман от лица, които "притежават експертиза, придобита във всички институции, имащи важни функции по отношение на националната сигурност".

Военният министър Николай Ненчев коментира след ветото, че очаква по-бърза реакция от парламента, тъй като на "службата, която работи в променена и силно критична среда, трябва да бъде осигурено спокойствие".

Ненчев отново каза,че харесва работата на Йордан Бакалов и държи той да остане на поста си.

"Трябва да призная, че след неговото встъпване в длъжност, значително се подобри качеството на информацията, която получаваме, не само аз. Силно съм улеснен от неговата дейност. Хубаво е да дадем основание за спокойствие, както на директора на службата, така и на служителите да си свършат работата", каза Ненчев, цитиран от БНР.

Йордан Бакалов е вторият цивилен директор в историята на българското военно разузнаване.

Първият бе Веселин Иванов. Той бе назначен при първото правителство на ГЕРБ. Това стана възможно след указ на президента Росен Плевнелиев, според който длъжностите шеф и зам.-шеф на служба "Военна информация" не изискват висши офицерски звания.

Това е първото вето на президента Росен Плевнелиев върху закон от т.нар. пакет за спецслужбите. По-рано държавният глава не се съобрази с призивите да върне спорния Закон за Националната служба за охрана (НСО) въпреки критиките към него, че дава твърде широки и безконтролни правомощия на държавните гардове.

Президентското вето върху поправката "Бакалов" ще бъде обсъдена след местните избори на 25 октомври, тъй като дотогава депутатите са в отпуск. Очаква се парламентарната група на ГЕРБ да ревизира позицията си в съгласие с препоръката на Бойко Борисов.