След среща с новия украински президент във Варшава

Плевнелиев осъди Русия и поиска засилено военно сътрудничество със САЩ

"ЕС не може да толерира поведение на агресивно налагане на нов ред"

Плевнелиев осъди Русия и поиска засилено военно сътрудничество със САЩ

Президентът Росен Плевнелиев осъди Русия за "агресивното налагане на нов ред, базиран на правото на силата и на неспазването на международните норми" и допусна налагането на още санкции на европейско ниво, ако продължи да дестабилизира региони в Украйна. Държавният глава се срещна във Варшава с новия украински президент Петро Порошенко, като е поел ангажимент да посети страната му в скоро време.

 

"През 21-и век трябва да се работи за изграждането на стабилност и доверие и не би следвало да се подклажда напрежение в съседни държави. ЕС не може да толерира поведение на агресивно налагане на нов ред, базиран на правото на силата и на неспазването на международните норми", заяви държавният глава.

 

Той коментира още, че ако се стигне до трета фаза на санкции срещу Русия, включително икономически, България трябва да бъде на висотата на своята отговорност, като достоен член на ЕС.

 

"Ние трябва да помогнем на Русия да работи за доверие и да спазва правилата на международния правов ред“, подчерта държавният глава. Президентът отбеляза, че ЕС не може да толерира поведение на "агресивно налагане на нов ред, базиран на правото на силата и на неспазването на международните норми", каза Плевнелиев.

 

Засега обаче България е една от страните, които се противопоставят на налагането на икономически санкции срещу Москва и един от най-активните двигатели за реализирането на стратегическия за Москва проект за газопровода "Южен поток" извън европейските правила.

 

Порошенко е поел ангажимент от своя страна пред българския държавен глава, че след встъпването си в длъжност като президент на Украйна ще се отнесе много сериозно към правата на българите в страната.

 

Двамата президенти са разговаряли в рамките на форума на високо равнище във Варшава, посветен на 25-годишнината от демократичните промени в Централна и Източна Европа.

 

Плевнелиев коментира още, че България трябва да е активна в рамките на обявената от американския президент Барак Обама предстояща програма на стойност 1 млрд. долара за военно сътрудничество в Източна Европа. По програмата ще бъдат финансирани съвместни учения на страните от региона и разширяване на отбранителните способности.

 

"България трябва бъде активна в рамките на програмата и да подготви и предложи качествени проекти", каза Плевнелиев.

 

"Президентът Обама посочи много ясно, че Америка стои твърдо зад своя ангажимент към демократичните държави членки на НАТО. Всяка една страна обаче трябва да направи необходимото, защото сигурността не се подарява, тя трябва да бъде изработена със съвместни, колективни усилия", каза още Росен Плевнелиев, цитиран от прессекретариата си.

 

Според него страната ни трябва да бъде по-активна при реализацията на съвместни отбранителни проекти с партньорите от НАТО.

 

България може да изпълнява съвместно с Румъния и Турция задачите по охрана на въздушното пространство в региона на Черно море. Съществуват и възможности за съвместно изпълнение на проекти по концепцията за интелигентна отбрана заедно с другите
държави от НАТО в региона, посочи президентът.

 

Правителството обяви по-рано, че няма необходимост от допълнителни сили и въоръжение на НАТО към момента, въпреки че заради ограничените си ресурси бойната ни авиация едва смогва да проследи все по-честите полети на руски разузнавателни и товарни самолети над Черно море.

 

Плевнелиев отново призова България да отдели повече пари за отбрана, а на срещата на върха на НАТО в Уелс през есента според него страната трябва да препотвърди ангажимента си в рамките на Алианса за достигане ниво на разходите за отбрана и сигурност от 2 на сто от БВП.

 

В момента бюджетът за отбрана е около 1.3% от БВП, като основната част отива за заплати и поддържане на наличните способности. Тригодишната бюджетна рамка също предвижда бюджетът да се движи приблизително в тези граници.

Още от България

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?