Плевнелиев: Отказът за Шенген е политически, а не технически

Отлагането на членството на България и Румъния в Шенгенското пространство е по-скоро политически, отколкото технически въпрос, заяви президентът Росен Плевнелиев на пресконференция след среща с хърватския държавен глава Иво Йосипович в София.

 

Плевнелиев припомни, че технически страната ни е готова за присъединяване към европейската зона за свободно пътуване, което е признато от Европейската комисия, и че България е приела компромисен вариант за присъединяване – първо с въздушните и морските граници, а след това и със сухопътните.

 

"Тук става въпрос не само за политиката на една или друга държава, става дума за голямата политика в ЕС. Голямата политика трябва да бъде политиката на европейската отговорност и солидарност. Когато държава като България е действала отговорно, инвестирала е стотици милиони и пази ефективно шенгенските си граници, тя би следвало да очаква европейската солидарност. Защото ние търпим и сериозни икономически загуби поради това разкрачено положение, в което се намираме", изтъкна Плевнелиев.

 

Франция и други европейски страни вече дадоха сигнали, че до края на годината няма да има развитие по въпроса с присъединяването на двете балкански страни към Шенген заради недостатъчно резултати в борбата срещу корупцията и организираната престъпност.

 

Президентът посочи, че за България е изключителна чест, че първото посещение на президента на Хърватия след приемането ѝ за пълноправен член на ЕС е в България.

 

Плевнелиев каза, че по време на разговорите са били обсъдени темите за развитие на жп мрежи, въздушни връзки, магистрали, енергийни системи, газопроводи и интерконектори.

 

"Така както държавите от Вишеградската четворка успяха да постигнат пълна енергийна свързаност, която доведе до просперитет и препозициониране на много инвестиции, така и ние трябва да постигнем същото – свързаност между всички мрежи в региона", каза българският държавен глава.

 

Росен Плевнелиев посочи, че двете страни споделят общото мнение, че програмите за енергийна ефективност, за енергийна либерализация и енергийна диверсификация могат да гарантират на гражданите и бизнеса поносими и конкурентни цени и да създадат нова икономическа перспектива в региона за позициониране на фабрики и инвестиции.

 

 

Плевнелиев отбеляза, че следим с интерес развитието на проекта за изграждането на терминал за втечнен природен газ на о. Крък в Хърватия, където би могло да има доставки на американски шистов газ и на газ от целия свят, при което България да може да получава газ чрез интерконекторите Хърватия- Сърбия и Сърбия- България, по които се работи.

 

 

Чрез връзката на България към Трансаадриатическия газопровод /ТАП/ пък можем да осигурим обратната връзка - на азерски газ към региона на Югоизточна Европа, отбеляза Плевнелиев.

 

Той посочи като приоритети за двете страни развитието на Коридор №10, общите проекти по Дунавската стратегия в периода 2014-2020, проекта по пътя на римските императори, където има подписано споразумение за сътрудничество.

 

Той допълни, че България и Хърватия се подкрепят взаимно и безусловно по пътя към Шенгенската зона.

 

Хърватският президент Иво Йосипович посочи от своя страна, че стратегическите интереси на България и Хърватия напълно съвпадат.

 

"Не можем да подминаваме обаче факта, че и двете държави в икономически план са една стъпка по-назад от останалите държави членки на ЕС... ЕС разполага с достатъчно механизми, чрез които да елиминира тези разлики и да подпомага страните, които са по-назад в икономическото си развитие, да достигнат общото равнище. В действителност обаче няма да има достатъчно инвеститори в този регион, ако не направим икономиките си съвместими с европейската", заяви Йосипович.

 

Йосипович посочи, че България и Хърватия подкрепят разширяването на ЕС в балканския регион.

 

На въпрос дали Хърватия е готова да приеме част от пристигащите в България сирийски бежанци Йосипович заяви, че страната му има достатъчно чувствителност към страданията на тези хора и необходимата готовност да им помогне. "В това отношение Хърватия изцяло ще следва политиката на ЕС", каза Йосипович.

Споделяне

Още по темата

Още от България