Плевнелиев: Отказът за Шенген е политически, а не технически

Отлагането на членството на България и Румъния в Шенгенското пространство е по-скоро политически, отколкото технически въпрос, заяви президентът Росен Плевнелиев на пресконференция след среща с хърватския държавен глава Иво Йосипович в София.

 

Плевнелиев припомни, че технически страната ни е готова за присъединяване към европейската зона за свободно пътуване, което е признато от Европейската комисия, и че България е приела компромисен вариант за присъединяване – първо с въздушните и морските граници, а след това и със сухопътните.

 

"Тук става въпрос не само за политиката на една или друга държава, става дума за голямата политика в ЕС. Голямата политика трябва да бъде политиката на европейската отговорност и солидарност. Когато държава като България е действала отговорно, инвестирала е стотици милиони и пази ефективно шенгенските си граници, тя би следвало да очаква европейската солидарност. Защото ние търпим и сериозни икономически загуби поради това разкрачено положение, в което се намираме", изтъкна Плевнелиев.

 

Франция и други европейски страни вече дадоха сигнали, че до края на годината няма да има развитие по въпроса с присъединяването на двете балкански страни към Шенген заради недостатъчно резултати в борбата срещу корупцията и организираната престъпност.

 

Президентът посочи, че за България е изключителна чест, че първото посещение на президента на Хърватия след приемането ѝ за пълноправен член на ЕС е в България.

 

Плевнелиев каза, че по време на разговорите са били обсъдени темите за развитие на жп мрежи, въздушни връзки, магистрали, енергийни системи, газопроводи и интерконектори.

 

"Така както държавите от Вишеградската четворка успяха да постигнат пълна енергийна свързаност, която доведе до просперитет и препозициониране на много инвестиции, така и ние трябва да постигнем същото – свързаност между всички мрежи в региона", каза българският държавен глава.

 

Росен Плевнелиев посочи, че двете страни споделят общото мнение, че програмите за енергийна ефективност, за енергийна либерализация и енергийна диверсификация могат да гарантират на гражданите и бизнеса поносими и конкурентни цени и да създадат нова икономическа перспектива в региона за позициониране на фабрики и инвестиции.

 

 

Плевнелиев отбеляза, че следим с интерес развитието на проекта за изграждането на терминал за втечнен природен газ на о. Крък в Хърватия, където би могло да има доставки на американски шистов газ и на газ от целия свят, при което България да може да получава газ чрез интерконекторите Хърватия- Сърбия и Сърбия- България, по които се работи.

 

 

Чрез връзката на България към Трансаадриатическия газопровод /ТАП/ пък можем да осигурим обратната връзка - на азерски газ към региона на Югоизточна Европа, отбеляза Плевнелиев.

 

Той посочи като приоритети за двете страни развитието на Коридор №10, общите проекти по Дунавската стратегия в периода 2014-2020, проекта по пътя на римските императори, където има подписано споразумение за сътрудничество.

 

Той допълни, че България и Хърватия се подкрепят взаимно и безусловно по пътя към Шенгенската зона.

 

Хърватският президент Иво Йосипович посочи от своя страна, че стратегическите интереси на България и Хърватия напълно съвпадат.

 

"Не можем да подминаваме обаче факта, че и двете държави в икономически план са една стъпка по-назад от останалите държави членки на ЕС... ЕС разполага с достатъчно механизми, чрез които да елиминира тези разлики и да подпомага страните, които са по-назад в икономическото си развитие, да достигнат общото равнище. В действителност обаче няма да има достатъчно инвеститори в този регион, ако не направим икономиките си съвместими с европейската", заяви Йосипович.

 

Йосипович посочи, че България и Хърватия подкрепят разширяването на ЕС в балканския регион.

 

На въпрос дали Хърватия е готова да приеме част от пристигащите в България сирийски бежанци Йосипович заяви, че страната му има достатъчно чувствителност към страданията на тези хора и необходимата готовност да им помогне. "В това отношение Хърватия изцяло ще следва политиката на ЕС", каза Йосипович.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?