Плевнелиев поиска "горещи точки" за бежанци във всички страни в ЕС

Във всички европейски държави трябва да бъдат разположени т.нар "горещи точки" за бежанци, заяви президентът Росен Плевнелиев.

Той се срещна в понеделник с гостуващия в София гръцки президент Прокопис Павлопулос.

Досега т.нар. "горещи точки" работят само в Италия и Гърция. В тях бежанците се регистрират и разпределят накъде да продължат. Европейският съюз обсъжда изграждането на подобни центрове и в други страни на Балканите, откъдето минава маршрутът на бежанците към богатите страни в Западна и Северна Европа.

Плевнелиев посочи, че проблемът с миграционната криза е общ и е необходим общоевропейски подход за справяне с него.

"Напрежението, което ние видяхме наскоро между някои от държавите на Балканите, се появи от това, че не се спазват правилата. Ясно е дефинирано в ЕС какъв е регламентът от Дъблин, какви са правилата на Шенген и си даваме сметка, че когато прехвърляме мигрантите от полузатворени или затворени граници и си прехвърляме отговорността от една държава на друга - това е само рецепта за катастрофа, за проблем", каза Плевнелиев.

Редица европейски държави вече се обявиха за промени в регламента от Дъблин и Шенгенското пространство, а част от тях издигнаха и огради по границите си, за да спрат бежанския поток. Това доведе до обтягане на отношенията между различните държави по маршрута.

"Нашето желание - и на България и на Гърция, е към всички държави в региона и в ЕС да формираме ясни правила за решаване на проблема с миграцията и всеки да се придържа към тях", каза Плевнелиев.

Президентът Павлопулос също посочи кризата с бежанците като едно от предизвикателствата в света и за ЕС.

"ЕС най-сетне разбра, че центърът на тежестта не е валутата, а човекът. Друго предизвикателство е тероризмът", каза президентът на Гърция, която от години е във финансова криза заради неконтролируемите си разходи.

Двамата президенти подкрепиха европейската перспектива за страните от Западните Балкани. Според Плевнелиев именно този процес в "двигателят на положителната промяна, която се наблюдава през последните години в региона".

Той допълни, че "единствено заедно и зачитайки принципите на добросъседство и неманипулиране на историята ще се справим със съвременните предизвикателства и ще изградим тези Балкани, за които мечтаем - мирни и проспериращи".

И България, и Гърция имат претенции към Македония по отношение на присвояването на история и имат изисквания към Скопие, за да подкрепят членството му в ЕС. България от години настоява за подписването на договор за добросъседство с Македония, но това все още не е станало.

Павлопулос допълни, че страни, които искат да станат партньори в ЕС, трябва да уважават институционните дадености и най-вече историята.

"Не можем да живеем заедно в рамките на ЕС при условия на фалшификация на историята", каза Павлопулос.

Той посочи още, че Гърция е и за европейското бъдеще на Турция, ако тя желае и се стреми към това и ако уважава европейските дадености на политическо и икономическо ниво, както уважава международното право, което засяга откритите въпроси. Гръцкият президент посочи, че в цялата процедура на присъединяване Турция трябва да уважи европейското право и човешките права.

Гърция винаги ще подкрепя България по европейските въпроси, така както е направила за влизането на страната в ЕС, и не може да разбере защо се забавя присъединяването на България към Шенген, след като като тя изпълнява всички критерии, посочи Павлопулос.

Гърция е един от трите най-големи инвеститори у нас, а двустранният стокобмен е за близо 3 милиарда евро на година.