Плевнелиев: "Поправката Бакалов" трябваше да спре предаването на досиетата

Росен Плевнелиев, сн. БГНЕС

Законовите текстове, които налагаха отстраняването на Йордан Бакалов от военното разузнаване, имаха за цел да блокират предаването на досиетата от службата. Това коментира президентът Росен Плевнелиев в четвъртък.

Държавният глава върна за ново обсъждане в парламента текстовете в закона за военното разузнаване, които не позволяват цивилен да управлява служба "Военна информация”.

"Напротив, начинът, по който бе изменен законът, искаше да обслужи съвсем друга кауза. Ще го кажа в прав текст: аз мисля, че това беше направено с цел да се блокират последните месеци от предаването на досиетата на Военна информация към Комисията по досиетата. Това беше смисълът да бъде отстранен именно този ръководител на служба "Военна информация”, който пое ясен ангажимент към целия народ, че това, което е написано в закона още преди няколко години, ще бъде факт", посочи Плевнелиев.

Военното разузнаване от години не изпълнява Закона за досиетата и не предава всичките си архиви. Бакалов обаче пое ангажимент да изпълни нареждането на военния министър Николай Ненчев досиетата най-накрая да бъдат предадени.

"Агенти на Държавна сигурност в българския парламент излязоха и поискаха оставката на този ръководител на служба "Военна информация”, който има смелостта да извади най-после 36 000 акта и досиета и да ги предаде на комисията по досиетата”, посочи държавният глава.

"Наложих вето по принцип. Начело на службата трябва да застават хора, които умеят да работят с информация. Голяма част от експертите и ръководителите на службите в държавите членки на НАТО са именно такива специалисти. Не очакваме от генералите от Сухопътни войски или от ВВС да разбират и от обработката и управлението на информация по най-коректния начин“, каза още Плевнелиев.

„Трябва да си даваме сметка, че не очакваме от генералите в сухопътните войски и ВВС да разбират и от обработката, управлението на информация по най-коректния начин”, обясни Плевнелиев.

Прочети още на: http://bgnes.com/bylgariia/politika/4380192/

„Трябва да си даваме сметка, че не очакваме от генералите в сухопътните войски и ВВС да разбират и от обработката, управлението на информация по най-коректния начин”, обясни Плевнелиев.

Прочети още на: http://bgnes.com/bylgariia/politika/4380192/

Той защити и решението си да не върне спорния Закон за НСО, който даде широки правомощия на държавните гардове и бе остро критикуван от правозащитни организации.

"Законът за НСО е съгласуван с всички европейски партньори, отговаря на европейските практики и дава необходимите възможности на службата да може да си върши работата и да пази българската държавност”, каза президентът.

Според него няма нито един текст в този закон, който да е отвъд нормалните практики в Европа.

"Бих апелирал към всички, които имат обратното мнение, да проверят какви са правомощията на подобни служби в целия демократичен свят, и дали има нещо, което е в повече, дадено на НСО. Аз мисля, че това, което ние направихме, е за първи път пред очите на народа - пакет от четири законопроекта, за първи път от 25 години закони за тези прословути тайни служби, които досега нямаха никаква законодателна база, на която да работят. Ние изпълнихме обещанието си пред българския народ, казахме - тези служби вече ще работят по правила, и го направихме”, каза президентът Плевнелиев.

Споделяне
Още по темата
Още от България