Плевнелиев призова за морална оценка на комунизма извън битовизмите

Българите трябва да дадат моралната си оценка за комунизма и да не мислят за него само в измерението на битовизмите. Това каза президентът Росен Плевнелиев, който заедно с
президента (1997-2002) Петър Стоянов обяви началото на инициативата "25 години свободна България".

"Днес с това се занимаваме – колко фабрики имаше, колко струваше едно или друго, кое беше достъпно, кои бяха привилегировани", заяви Плевнелиев и добави, че тази интерпретация на комунистическото минало е изключително погрешна.

"Тя не е вярна, защото не ни показва пълния аспект на това какво е комунизмът и същевременно може да доведе до изкривявания. Всички казваме, че миналото е мост към бъдещето. Ами ако изграждаме фалшиви мостове? А ако те не са към бъдещето, а към това комунизмът да се върне, само защото не го познаваме, или някой ще го върне отново на бял кон, защото е силен?, заяви Плевнелиев и добави, че комунизмът не може да отсъства от учебниците.

Държавният глава (1997-2002) Петър Стоянов посочи от своя страна, че от всички източноевропейски нации ние най-лесно попадаме в лапите на ловките манипулатори на историята, които съумяват да представят прехода като една лоша версия на всичко онова, което се случва в света днес.

"Българският преход изглежда такъв, не защото демокрацията е по-лоша от комунизма, а защото в най-голяма степен в оформянето му участват бившите представители на БКП и на службите", каза Стоянов.

Росен Плевнелия посочи още, че българското общество в последните 25 години по всяка от големите теми и в най-големите изпитания е взело правилните решения - мирният преход, а не гражданската война, валутният борд и макроикономическата стабилност, а когато е имало дебати "защо да не сме равноотдалечени между Европа и Русия, да бъдем неутрални, избрахме да разобличим политическото задкулисие и това е съзнателен избор на гражданското общество".

"Преходът не е безкраен, но демокрацията е процес, ежедневен процес за отстояване на ценности, права, свободи, хуманизъм, респект към институциите и правилата. От гледна точка на необратимостта на демократичните процеси в България, преходът е приключил, от друга гледна точка преходът е реформа... Никога повече няма да бъдем 16-ата република на СССР, няма да се върнем към комунистическото планово стопанство, няма да пледираме, че всички трябва да бъдем равни, следователно еднакво несвободни. Преходът е реформа, а реформите продължават", каза държавният глава.

Президентът Плевнелиев обясни, че амбицията на инициативата е да се направи още една крачка към възстановяване на доверието на обществото в собствената му държава и към политиците, защото то ще се довери на тези, които кажат истината - за комунизма, за прехода във всички негови аспекти.

"Днес много често се говори за немския модел с оглед на това, което се случва в българския парламент. Ако говорим за немския модел, може би трябва да си дадем сметка къде беше Германия след Нюрнбергските процеси, къде беше Германия в края на 60-те години. На Германия също са ѝ били необходими 25 години след Нюрнбергските процеси, за да може едно следващо поколение, което през 1968 г. е застанало лице в лице с тоталитарното си минало, да даде своята тежка оценка. Това е немският модел", каза Плевнелиев.

Президентът Петър Стоянов посочи от своя страна, че ако България иска да бъде конкурентоспособна, реформата винаги ще продължава. По думите му "лошата" новина е, че оттук насетне никой в България не може да обяви, че реформата е приключила.

Инициативата "25 години свободна България" включва поредица от над 120 събития, сред които открити уроци в училищата в страната, публични дискусии, провеждане на проучване за нагласите на обществото спрямо прехода, международна конференция на 11 и 12 ноември в София, безплатни прожекции на български документални и игрални филми, изложби, откриване на паметник на Георги Марков на пл. "Журналист" в столицата.