Плевнелиев: Съдебната реформа не трябва да приключи само с конституционните промени

Плевнелиев: Съдебната реформа не трябва да приключи само с конституционните промени

"Реформа на реформите". Така президентът Росен Плевнелиев определи реформата в съдебната система по време на традиционна среща с посланиците на държавите членки на ЕС, акредитирани у нас.

Президентът изрази надежда промените в Конституцията да бъдат гласувани в Народното събрание, но очаква съдебната реформа да не приключи само с промените в основния закон.

Плевнелиев изрази надежда през 2016 г. политиците да бъдат активни и реформите в страната да продължат, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

2015 г. е година на стабилност за България, икономическият растеж отново е налице, инвестициите в икономиката също нарастват, заяви Плевнелиев

Като важни реформи, по които беше постигнат сериозен напредък, президентът Росен Плевнелиев открои реформите в пенсионната система, енергетиката и в сектор "Сигурност“.

"Още през 2012 г. обещах на българските граждани да проведем реформата в сектор "Сигурност“, постигнахме пълен консенсус по този въпрос на заседание на КСНС. Днес тя е факт и специалните служби вече работят съобразно законови разпоредби – нещо, което години наред не се беше случвало“, коментира държавният глава.

Плевнелиев посочи и въвеждането на дуалното професионално обучение като важна стъпка за промяна в българското образование.

През 2016 г. е ключово да се реформират системите на здравеопазването и образованието, каза още държавният глава.

Пред посланиците на държавите членки на ЕС Росен Плевнелиев посочи, че ще продължи да полага усилия реформите в България да не се отлагат.

Бежанската вълна също беше във фокуса на разговора. България стриктно прилага европейските правила при охраната на външната граница на ЕС и регистрира бежанците, които влизат в страната.

"Оградите са временно решение“, посочи държавният глава, според когото всички държави трябва да прилагат общ подход за справяне с миграционна вълна, да охраняват добре външните граници и да изработят механизъм за разграничение между бежанци и икономически имигранти.

Държавният глава изрази очакване, че НС ще вземе през януари 2016 г. положително решение за въвеждането на електронното дистанционно гласуване, което беше подкрепено от българските граждани по време на проведения през октомври референдум по този въпрос. Президентът припомни и дългосрочните цели на България до 2020 г., като изрази надежда те да се случат и по-рано – до средата на 2018 г., когато страната ни поема председателството на ЕС. Сред тях са пълноправно членство в Шенгенското пространство и влизане във валутния механизъм ERM2, преходен за членство в Еврозоната.

Държавният глава посочи още, че през 2016 г. България има възможност активно да определя регионалния дневен ред. До юни 2016 г. страната ни председателства Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, а през септември догодина България ще бъде домакин на срещата на президентите от Групата "Арайолуш“.

Очаква се за участие в срещата на най-високо равнище у нас да пристигнат 11 държавни глави на страни от ЕС.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?