Плевнелиев: Светът изгуби баланс и трябва нов устойчив световен ред

"Светът изгуби своя баланс. Ще отнеме доста време, докато бъде създаден нов устойчив световен ред. Намираме се в преходен период – от един световен ред, установен след края на Втората световна война, който изгубихме, към нов устойчив световен ред в един глобален многополюсен свят, който тепърва трябва да създадем".

Това заяви президентът на България Росен Плевнелиев при откриването на 12-та двудневна среща на лидерите от ЕС от групата "Арайолуш", която започна в Етнографския музей в Пловдив.

Той коментира, че основната цел е "да не позволим Европа да изпадне в криза на ценности и липса на солидарност и единство". По думите му все по-често се наблюдава завръщане към погрешни идеологии от миналото, като ненаучен урок от историята.

"Предизвикателствата, пред които сме изправени, навяват спомени за времената, когато интересите, а не принципите, бяха водещи на международната сцена.", добави държавният глава.

Той посочи, че в Европейския съюз протичат паралелно единадесет кризи, а най-опасна от всички е моралната криза, която по думите му се изразява в оспорване на европейските ценности и липса на солидарност и единство за постигане на устойчиви решения.

Пред участниците в неформалния форум на най-високо равнище президентът Плевнелиев каза, че днес повече от всякога европейските държави се нуждаят от единство и всеки лидер е длъжен да допринесе за неговото постигане.

"Днес не е време за национален егоизъм и нито една от кризите не е по силите на националната държава", каза Плевнелиев и допълни, че за всеки един от проблемите, единствено устойчивото решение е постигането на общоевропейско решение.

Два противоположни свята

По думите му в Европа се сблъскват "два противоположни свята: Европа от 19 век - на велики сили, които си играят на сфери на влияние, и Европа от 21 век - на върховенството на правото, мира и интеграцията".

"Европейските граждани днес приемат за даденост мира, отворените пазари и граници, но са притеснени от миграцията, тероризма, безработицата, бюрокрацията и все по-ниската представителност и легитимност на политическите елити и от загубата на национална идентичност", добави Росен Плевнелиев.

Миграционната криза води до ново разделение в ЕС, а зависимостта "от пазачите на портите на Европа, като Турция, Египет, Либия и други, става все по-голяма" и предизвиква възход на европейските популистки и евроскептични партии, което ограничава възможностите за постигането на общи решения, предупреди Росен Плевнелиев.

Европейски ценности срещу расизма и омразата

Президентът добави, че именно във време, в което националистическите партии подхранват страховете на хората и набират сила, а омразата, расизмът, ксенофобията, популизмът и агресивният национализъм са във възход, трябва да покажем силата на нашите ценности и единство.

"Европейският съюз е преди всичко съюз на ценности. Ако ценностите си отидат, остава само геополитика и интереси. Останем ли само в полето на геополитиката и тяснонационалните интереси, се връщаме обратно в 19-и век", каза държавният глава и призова за засилване на капацитета за разрешаване на кризи на европейските институции, като единствено средство за справяне с общите предизвикателства.

Според него трябва да се избягва всякаква по-нататъшна ескалация от всички, а да се вземе една криза и да се реши бързо и устойчиво, а по останалите да се постигне прогрес.

В рамките на форума държавните глави на парламентарните републики в ЕС ще обсъдят бъдещето на Обединена Европа и на Балканите, както и предизвикателствата, пред които сме изправени днес - миграционната криза, борбата с тероризма, Европа след Брекзит.

Групата "Арайолуш"

По покана на президента Плевнелиев на посещение в България са президентите на Германия Йоахим Гаук, на Италия Серджо Матарела, на Латвия Раймондс Вейонис, на Малта Мари-Луис Колейро Прека, на Полша Анджей Дуда, на Португалия Марсело Ребело Де Соуза, на Словения Борут Пахор, на Унгария Янош Адер и на Финландия Саули Нийнистьо. Във формата участват и президентите на Австрия и на Естония.

България стана член на групата "Арайолуш" по покана на Полша и Португалия през 2013 г., а на срещата на Групата в Германия през 2015 г. страната ни единодушно беше определена за домакин на тазгодишната среща.

Неформалният форум за политически диалог на най-високо равнище е създаден през 2003 г. в португалския град Арайолуш от тогавашния президент на страната Жоржи Сампайо. Форматът събира президенти от европейските страни, които не представляват държавите си в Европейския съвет. Президентите на парламентарните републики от ЕС обсъждат актуални въпроси и проблеми на Обединена Европа.

Пълният текст на изявлението на Росен Плевнелиев:

Ваши превъзходителства, дами и господа, скъпи приятели,

Добре дошли в гостоприемна и слънчева България за 12-ата среща на държавните глави на страните от групата "Арайолуш". Особено удоволствие е да ви приема днес тук, в Пловдив, Града на тепетата, разположен на седем хълма, подобно на Рим. Пловдив е един от най-древните градове в света и най-старият жив град в Европа, свидетел на разцвета на осем цивилизации и култури – праисторическата, тракийската, римската, византийската, старобългарската, османската, възрожденската и съвременната българска култура.

Със своите отлично запазени антични паметници, с пищно украсените възрожденски къщи, с музеите и галериите, Пловдив е съкровище под открито небе и неслучайно бе избран за Европейска столица на културата за 2019 г. Сградата на Етнографския музей, в която се намираме, е ярък и красив пример за културните корени на модерната българска държава.

Картината до мен на чешкия художник и първи ректор на Националната художествена академия Иван Мърквичка показва пъстротата и етническото многообразие на пловдивското население в края на 19 век.

Картината на Мърквичка е една от най-ценните в българското изобразително изкуство, като автентично свидетелство за мирното съжителство на различните етноси и религии в Пловдив и в България, с което толкова много се гордеем. А утре ще продължим нашата дискусия в хранилището на българската история – Националния исторически музей в София, където ще можете да се докоснете до част от съкровищата на хилядолетната история на българските земи.

Значението на срещите на групата "Арайолуш" е неоспоримо. Всяка година държавните глави от дванадесет държави членки на ЕС разглеждат предизвикателствата, пред които е изправен Съюзът и търсят заедно решения.

Днес ще търсим отговор на въпроса: "Как да повишим доверието в ЕС в период на нарастващи рискове и нестабилен международен ред?". Европа не може да бъде остров на стабилност в глобалния океан на нестабилност днес. Живеем във времена на множество кризи, които си взаимодействат и правят международната среда още по-непредсказуема. Нашите граждани усещат тази нестабилност. Те очакват от нас, политиците, да действаме решително, да решаваме, а не да задълбочаваме проблемите

Кризите, пред които се изправихме, доведоха до спад в доверието на гражданите в европейските институции. Наша е отговорността да възродим това доверие и да укрепим устоите на Европейския проект.

Утре ще се фокусираме върху "Балканите и тяхната историческа трансформация: от поле на интереси на Великите сили към интегрална част от обединена Европа". Все по-често наблюдаваме завръщане към погрешни идеологии от миналото, като ненаучен урок от историята. Предизвикателствата, пред които сме изправени, навяват спомени за времената, когато интересите, а не принципите, бяха водещи на международната сцена. Балканите дълго време бяха наричани "барутния погреб" на Европа, заради стратегическото си местоположение и геополитически сблъсък на велики сили, довел до разрушителни войни и конфликти. Днес в региона доминира сътрудничеството и приятелството. Свидетели сме на позитивна историческа трансформация, но Балканите имат нужда от силна подкрепа, за да продължат напред по пътя на европейското и демократично развитие.

Светът изгуби своя баланс. Ще отнеме доста време, докато бъде създаден нов устойчив световен ред. Намираме се в преходен период – от един световен ред, установен след края на Втората световна война, който изгубихме, към нов устойчив световен ред в един глобален многополюсен свят, който тепърва трябва да създадем.

В този преходен период, както всеки период на преход, сме свидетели на турбуленции. Живеем в трудни времена на рекорден брой кризи, бежанци, конфликти, военни учения, пропагандни, кибер и хибридни атаки. Глобални и регионални сили се противопоставят помежду си, демонстрирайки своите претенции и амбиции за преразпределение на сфери на влияние. Глобалните институции не са в състояние да гарантират ефективно международния правов ред и имат нужда от дълбока реформа, например ООН и Съветът за сигурност.

Днес Европа се сблъсква с повече проблеми откогато и да било в годините след края на Втората световна война. За съжаление, в този решителен момент Европейският съюз изглежда слаб и разделен.

В ЕС днес протичат паралелно не една, а единадесет кризи – миграция, тероризъм, Grexit и криза в Еврозоната, Brexit, украинска криза, криза в отношенията ЕС-Русия, икономическа и дългова криза, криза на безработица, и по-специално младежка безработица, криза на шестващ национализъм и популизъм, криза в Шенгенското пространство и най-лошата от всички – моралната криза, която се изразява в оспорване на европейските ценности и липса на солидарност и единство за намиране на устойчиви решения.

Днес повече от всякога имаме нужда от европейско единство. Европейският съюз е семейство. В трудни времена семейството се сплотява, като всеки член трябва да допринесе. Днес не е време за национален егоизъм. Нито една от кризите не е по силите на националната държава. За всеки един от проблемите единствено устойчивото решение е общоевропейското решение.

Днес България допринася за европейското единство, като води балансирана и принципна външна политика на достоен член на ЕС и НАТО. Работим за силен ЕС, способен да заяви своите глобални амбиции да бъде незаобиколим фактор на международната сцена, да гарантира мира, сигурността и просперитета на Европейския континент. За целта трябва да стартираме нови интеграционни проекти, защото единственото оръжие, с което разполагаме, са европейското единство и интеграцията. Такива нови европейски интеграционни проекти могат да бъдат Европейският енергиен съюз, европейска отбранителна инициатива, Европейски цифров съюз, разширяването на ЕС по посока на Западните Балкани. От Европейския енергиен съюз, например, ще спечелят всички, защото ще имат гарантирани независими източници на газ. Типичен пример как силен ЕС означава силни национални държави. Нека в трудни времена покажем своята амбиция да бъдем глобален фактор, да докажем, че ЕС е силно, ефективно и единно семейство.

Днес в Европа се сблъскват два противоположни свята: Европа от 19 век - на велики сили, които си играят на сфери на влияние, и Европа от 21 век - на върховенството на правото, мира и интеграцията

Докато много политици днес разсъждават в категорията на реалполитиката от 19 век, ние искаме да дадем тласък на Европа от 21 век – Европа на достойнството и равноправието между всички държави, на върховенството на закона, а не на силата и интересите. Сигурен съм, че това очакват и гражданите. Европейците днес вземат за даденост мира, отворените пазари и граници, но са притеснени от миграцията, тероризма, безработицата, бюрокрацията, все по-ниската представителност и легитимност на политическите елити и загубата на национална идентичност. Реакцията е възход на популистки и евроскептични партии, като резултат от това – неспособност да се решават устойчиво кризите.

Застаряващо население, лоша демография, несигурни външни граници, растяща вътрешна фрагментация, болезнена дългова криза, трудни перспективи пред икономиката и заетостта, тероризъм в сърцето на Съюза, избегнатият на косъм Grexit, масова безработица и драстични бюджетни ограничения удариха със страшна сила много от държавите в Съюза. Миграционната криза вкара нова доза разделение, а зависимостта от пазачите на портите на Европа, като Турция, Египет, Либия и други, ще става все по-голяма.

За пръв път от много години насам сигурността в Европа е тотален приоритет. Не един виден европейски политик вече говори за ново блоково противопоставяне, но вече не между комунизъм и капитализъм, а като спор за правилния обществен ред – борба за геополитически сфери на влияние или борба за свобода, демокрация, върховенство на закона и човешките права.

Прекалено много европейски политици преминават границата на популизма

Все повече граждани залитат по аурата на силни лидери, подценявайки най-важното – институциите и закона.

Националистическите партии, които подхранват страховете на хората, набират сила. Омразата, расизмът, ксенофобията, популизмът и агресивният национализъм са отново във възход. Именно в такива времена е от ключово значение да покажем силата на нашите ценности и единство. Европейският съюз е преди всичко съюз на ценности. Ако ценностите си отидат, остава само геополитика и интереси. Останем ли само в полето на геополитиката и тяснонационалните интереси, се връщаме обратно в 19 век.

Днес в Европа има много проблеми и много работа за вършене. Какво трябва да се направи? Трябва да се избягва всякаква по-нататъшна ескалация от всички. Трябва да се вземе една криза и да се реши бързо и устойчиво, а по останалите да се постигне прогрес. От изключително значение за преодоляването на кризите е да бъдем единни. Единството на държавите в Европейския съюз е ключът към постигането на мир и стабилност в Европа.

Трябва да се подсилят институциите на Европейския съюз за управление на кризи. За да погледне напред, Европа има нужда от визионери, но за да върви напред, Европа има нужда от силни институции. Всеки от нас трябва да допринесе за възстановяване на доверието в европейските институции. Брюксел не е удобно извинение за национални провали. Вместо всички да се оправдават с Брюксел, да подкрепят Брюксел.

Решението на днешните кризи не трябва да се търси ден за ден. Тъкмо обратното, те подчертават острата нужда от по-добро дългосрочно и координирано вземане на решения. Сътрудничеството вече не е въпрос на избор, а на необходимост.

Нашата основна цел днес е да не позволим на Европа да изпадне в криза на европейските ценности, криза на липса на солидарност и единство. Без значение дали говорим за миграция или за сигурност, трябва да стоим рамо до рамо. Всеки член на нашето семейство трябва да допринесе. Не можем да си позволим да пренебрегнем нито една държава членка. Днес никоя държава в ЕС не е периферия.

Днес България е част от европейското решение и действа по един надежден и отговорен начин. Въпреки предизвикателствата, България успешно се превърна във фактор за стабилност в ЕС и на Балканите. Изиграхме отговорно своята роля на надежден партньор, добър съсед и проевропейска сила в региона.

Европейският съюз е най-успешният процес за интеграция на държави в света. Това доведе до мир, сътрудничество и просперитет за народите в Европа.

Въпреки постиженията на Европейския проект, не трябва да взимаме модерна, мирна, човешка Европа за даденост

Демокрацията е ежедневен процес и зависи от всеки един от нас да я отстоява.

Няма съмнение, светът, в който живеем днес, се променя бързо. Отговорността да обърнем внимание на важните въпроси, които ще оформят следващите десетилетия, а не само утрешния ден, пада върху нас, политическите лидери. Само последователна дългосрочна визия с ясни приоритети ще ни позволи да се справим успешно с предизвикателствата на бъдещето. Само силен Европейски съюз може да гарантира мир и демокрация в Европа. Дискусиите, които ще проведем днес, ще ни помогнат да начертаем един успешен курс към този желан от всички нас резултат.

България е горд домакин на годишната среща на президентите от групата "Арайолуш" и съм сигурен, че ще демонстрираме своето единство и желание за намиране на работещи решения как да влеем нова доза доверие в този уникален съюз за мир и демокрация, какъвто е ЕС. Искам отново да Ви приветствам с "Добре дошли" и да пожелая успешни и продуктивни разговори.