Плугчиева отрече България да e "люлка на корупцията" в ЕС

Вицепремиерът Меглена Плугчиева заяви, че България не е "люлка на корупцията в Европейския съюз" и отхвърли твърденията на германски евродепутат, че усвояването на три-четвърти от еврофондовете у нас придружено с нередности.

На базата на тези данни евродепутатът от ЕНП Ингеборг Гресле предлага да се въведе тримесечен контрол на България, по-специално по парите за регионално развитие, които отиват основно за пътища. Тя заяви пред радио Дойче веле, че усвояването на близо 72% от предприсъединителните фондове в България е съпътствано от волни или неволни нередности. Според същата статистика на Европарламента при Румъния нередностите са 65%, а при останалите страни членки - средно 14%.

Аз оспорвам тази статистика и не съм убедена, че тези цифри са точни, заяви в неделя Меглена Плугчиева пред БНР и допълни, че ѝ е интересно г-жа Гресле да каже на какво се гради тази статистика. Тя каза още, че същите проблеми като България са имали и страните, присъединили към ЕС се през 2004 г.. Но, по думите ѝ, това не ни оправдава и "там, където имаме нашите проблеми и безобразия, ние трябва да се справяме с тях, но не бива и всичко да слагаме под един знаменател, че всичко е провалено и безнадеждно в България."

Вицепремиерът коментира като тревожни данните на "Прозрачност без граници”, която обяви България за най-корумпираната държава в ЕС. "Това е един индекс на усещане, това е една такава оценка и това трябва да го променим", каза тя.

От обясненията на Меглена Плугчиева пред БНР стана ясно, че правителството още не е готово нито с критериите, нито с т.нар. "черен списък" на български фирми, допуснали злоупотреби при усвояването на еврофондовете, който да се предаде на Брюксел. Това бе изрично поискано от ЕК през месец май, малко след като Плучгиева зае новооткрития пост на вицепремиер по еврофондовете.

Тя каза, че една част от критериите са записани в два проектозакона, които още не са приети от парламента - Закона за конфликт на интереси и Закона за обществените поръчки. Освен това се чака експертиза от Министерството на правосъдието, но няма окончателен вариант. Правителството се е обърнало за експертиза и към Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ).

Към момента е направена т. нар. система за предварително предупреждение, която вече работи и са излезли на два пъти по 50 случая по програма САПАРД. Тези случаи са предадени за проверка на ДАНС и на прокуратурата.

Плугчиева повтори, че за да се оповестят фирмите от "черния списък", на които ще се забрани да участват в публични търгове по проекти от ЕС, трябва да има доказателства, че те са осъдени и наистина са злоупотребили. Опасността идва и от това, че фирми могат да бъдат пререгистрирани, каза Плугчиева, затова е важно да се идентифицират лицата, които стоят зад тези фирми и които са свързани лица и да се предотвратяват възможностите те да бъдат допускани за участие.

Меглена Плугчиева съобщи и една "хубава новина" - по оперативните програми от 1 януари 2007 г. до май т.г. България е сключила договори за 93 млн. лева, а от май до към 15 септември договорите са на стойност 948 млн. и 500 хил. лв. "Има 10 пъти увеличение, което значи, че тези мерки всичките, които са задействани в тези последни месеци, също дават резултат", каза тя.

Ноември е срокът, в който София трябва да отчете изпълнение на мерките по програмите ФАР, ИСПА и САПАРД, за които ЕК замрази средства поради наличие на корупция и лошо управление.

Плугчиева информира, че в понеделник в София пристигат две многобройни делегации от бюджетната и регионалната комисии на Европарламента. Те ще се срещнат с министри и неправителствени организации, ще обиколят страната и ще запознаят на място с изпълнението на избрани от тях проекти по ФАР, по ИСПА и по САПАРД, за да видят какво е реалното положение в страната, каза Плугчиева.

Тя недоумява защо евродепутатът Ингеборг Гресле е отказала да дойде в България и заяви, че има намерение да отиде в ЕП и да представи на останалите депутати "реалистичен доклад за това какво правим, как изпълняваме ангажиментите си, къде какво сме успели и кое не сме успели".