По български политически маниер Симеон прехвърли на други отговорността за собствените си фалове

Днес партията на Тошо Пейков Движение за национално възраждане "Оборище" и Партията на българските жени, председателствана от публично неизвестната Весела Драганова бяха оповестени от самия Симеон Втори в столичния хотел Хилтън , като формации, чиято регистрация той ще ползва за участието си в изборите.

Защо царското благоволение падна именно на тях и кои са те?

Тошо Пейков е бивш депутат от СДС. През 1992 г. политическата си енергия депутатът от Ловеч беше посветил на две "каузи". Едната - в защита на тогавашния началник на полицията в Ловеч, който настояваше полицаите да се придвижват с велосипеди из града и носят оръжието си в кутии за цигулки, за да не плашат гражданите. Другата кауза беше по-скоро принос към историята и е представена в книгата на Тоше Пейков "Записки по българските реформи". В нея са поместени негови речи пред Националния координационен съвет на СДС , както и разсъждения за това, че Андрей Луканов, Огнян Дойнов и бившата Държавна сигурност са изнесли националния капитал и завещали държавата на службите.

Симеон Сакскобургготски поднесе поредната доза сюрприз на избирателите, обявявайки партиите, чиято регистрация избра да ползва за изборите. Фактът, че той с лекота се отметна от неколкократно повтаряните уверения, че ще участва в тях само като Национално движение "Симеон Втори" , сигурно ще бъде преглътнато безпроблемно от хилядите му последователи и симпатизанти.

В пестеливото си изявление, за чиито мизансцен царят избра хотел Хилтън, а не централата на НД "Симеон Втори" на "Шишман", където се събират хората, които го подкрепят, царят най- накрая не се сдържа и "скочи" в конкретния вътрешнополитически дебат. С изказването си той се присъедини към бравурния хор на опозицията, която обвини управляващото мнозинство, че приема твърде късно Закона за политическите партии / част от обвиненията за цялостна манипулация на изборите/. Симеон Втори даде и квалификация на закона, който, по думите му, е приет "без да има неотложна обществена нужда за това, не е в съответствие с принципни изказвания за европейското законодателство, за човешките права и с демократичната практика в Европа."

Така, съвсем по български политически маниер, Симеон Втори сне отговорността за собствените си решения и ги прехвърли на управляващото мнозинство и съда. С недъзите на закона за политическите партии той оправда очевидните фалове в работата на юридическия си екип по подготовката на документите на НДСІІ за съдебна регистрация, както и решението / негово и не съветниците му/ да се включи в политиката в последния възможен момент. Очевидно царят наистина е очаквал да бъде третиран като нещо различно от нормалните политически сили и цялата държавна система - парламент, съд, ЦИК, да обслужи приоритетно директно неговото участие в изборите.