По-бързо, по-реално... дигитално – 5G ерата е тук

По-бързо, по-реално... дигитално – 5G ерата е тук

Висока интернет скорост, невидимо за човешкото око забавяне на картината при гледане на видео клипове, филми и телевизия онлайн, достъп до виртуална реалност и игри, както и други забавления в облака. Това са екстрите, които привличат българските клиенти на мобилните оператори да купят 5G смартфони и да се присъединят към дигиталното бъдеще.

Все още е рано да видим данни за потреблението на петото поколение мрежи у нас. Към момента основното внимание е съсредоточено към разширяване на покритието на 5G мрежата, защото това е гръбнакът за цифровата икономика и електронното общество и всички бъдещи ползи за бизнеса и гражданите. "Виваком" например наскоро обяви, че мрежата ѝ от пето поколение вече покрива над 200 населени места и курорта. Това я прави най-голямата у нас, според сравнение на публично достъпна информация към 16 август 2021 г. за 5G покритието на операторите у нас по брой населени места и курорти.

Според съвсем пресен доклад на Световната асоциация на мобилните доставчици GSA към средата на август 2021 г. 176 оператора в 72 държави са пуснали в експлоатация своите 5G мрежи, а общо 461 оператора в 137 държави инвестират в тази нова технология. За сравнение само преди година 5G е имало в 38 държави.

Предлагащите се на пазара 5G устройства в световен мащаб към момента са 608 или с 66 на сто повече спрямо данните от преди шест месеца. Очакванията са за три години и половина потребителите на 5G услуги по света да достигнат 1 милиард, което е по-бързо разпространение спрямо нужните 4 години на 4G мрежата, за да постигне този ефект, и 12 години – на 3G поколението.

Азия, Северна и Южна Америка и Европа са лидерите във внедряването на технологията, но инвестиции се правят в почти всяка държава..

Прогнозите на Глобалната система за мобилни комуникации (GSMA) са до 2025 г. една трета от световното население да е покрито с 5G мрежа като ползите от нея за мобилната индустрия и потребителите ѝ ще са поразителни.

Доклад на "ПрайсУотърхаусКупър" (PwC) за влиянието на 5G технологиите пък сочи, че общият им ефект върху индустриите ще е 1.3 трилиона долара до 2030 г.

В началото приносът на новите мрежи за икономическия ръст ще е скромен, именно защото фокусът на телекомите ще е върху развитието на инфраструктурата, но от 2025 г. тези инвестиции с разширяващото се навлизане на 5G приложенията ще окажат изключително бърз ефект върху световната икономика, смятат експертите на световната консултантска компания.

Covid пандемията също ускори внедряването на 5G технологиите и дигитализацията на обществата и икономиките, според PwC. Причината е, че светът е поставен пред предизвикателството как най-добре да се преосмислят и най-бързо да се преконфигурират икономиките, за да се възстановят след пандемията. А 5G технологиите позволяват това със свързването на огромен брой устройства към мрежите, по-висока скорост и слабо забавяне при преноса на данни, което очертава по-ефективна и по-продуктивна икономика.

Безжична връзка може да замени сегашните кабели, застопоряващи машините на едно място, и това дава гъвкавост на предприятията. Автономни роботи и превозни средства, задвижвани от приложения за изкуствен интелект, могат да доведат до икономии при складирането на стоки и до революция в транспорта. Следене онлайн на количеството изхвърляни отпадъци в контейнерите ще позволи по-добра организация на транспорта и разходите по събирането им.

Ще попита някой: Мен като обикновен потребител какви са ми ползите да имам 5G устройство и да ползвам новите услуги, особено ако са по-скъпи?

Реално възможностите за "обикновения потребител" хич не са малко, макар че, за да станат достъпни у нас, мрежата и най-вече потребителите ѝ на административно и публично ниво трябва да се разраснат и в нея да се включат общини, болници, комуналните фирми, банки.

Така за хората ще са възможни онлайн лекарски консултации, доставки на медикаменти с дронове в отдалечени региони или изпращане пак с дронове на кръв и други тъканни проби за изследване. Проверка през телефона на температурите вкъщи и дистанционен контрол върху отоплението или охлаждането води до икономия на енергия. Онлайн засичане на потреблението на ток, газ, вода би пестило разходи на доставчиците и съответно се отразява в крайните цени. Приложения с изкуствен интелект могат да дават финансови съвети. В търговията пък ефектът би бил поразителен, тъй като приложения за онлайн пазаруване биха показвали на клиентите как ще изглеждат с харесваните от тях дрехи или обувки. Така връщането на доставки, които се оказва, че не ни стоят толкова добре, колкото сме си мислили, ще пести транспортни разходи и ще намали замърсяването на въздуха

Медийните и гейминг услугите за момента най-отчетливо привличат вниманието на 5G потребителите на телекомите. Отстраняването на забавянето в преноса на сигнала в телефона и осигуряването на картина с висока резолюция и висококачествен звук увеличават удоволствието на зрителите и любителите на игри с истински, а не компютърно генерирани, реални противници. Край на забиването на стрийминга!

Но все пак трябва да има мрежа. Затова и 5G покритието е водещият фактор за потребителите, според проучване на "Прагматика", проведено сред потребители на смартфони в България, по задание на "Виваком". Според 66 на сто от анкетираните в края на юли това е основният критерий за използване на технологията. В същото време едва 11% от запитаните са се срещали или използвали 5G технология, въпреки че са потребители на смартфони, и слабото проникване на мрежата към момента на проучването се посочва като проблем.

За две трети от участниците покритието не означава само големи градове, а и по-малки населени места и курорти, тъй като очакват да имат по-стабилна връзка.

"Интересен факт е, че скоростта е определящ критерий за оценка на качеството на предишното поколение 4G мрежи, докато по отношение на 5G водещият фактор е покритието на мрежата. Обяснението за това е, че българските потребители като цяло са удовлетворени от скоростта на 4G мрежите в България и затова от следващото поколение основно търсят сигурност и стабилност на връзката, независимо от мястото, където се намират,", коментира Диньо Маджаров, управител на агенция "Прагматика", при представянето на проучването преди дни.

Любопитен момент е и това, че 79% от запитаните биха използвали 5G технологията, но само 4% се интересуват от типа мрежова технология, използвана от телекомите. - дали да е 5G C-band (изградена на честотите на 3600MHz.) или динамичното споделяне на спектъра (DSS), изградена на съществуващите честоти за 4G, при която трафикът се разпределя между 4G и 5G спрямо потреблението към момента. Всъщност, дори 96% от запитаните признават, че изобщо не правят разлика между C-band и DSS, а ги интересува удовлетворителния резултат по отношение на покритие, скорост и стабилност на мрежите, както и новата 5G технология да се предлага във всички досегашни пакети на оператора, без да има увеличаване на цената.

В тази връзка, от "Виваком" обявиха, че 5G мрежата им вече е включена във всичките им мобилни абонаментни планове и е достъпна за потребителите с подходящи устройства без допълнително заплащане.

От данните на проучването става ясно още, че 53 на сто от анкетираните казват, че биха ползвали 5G мрежата за търсене на актуална информация. За една втора от хората е важна заради достъпа до социални мрежи, а 49% на сто заявяват, че им трябва за да гледат видео онлайн.

Важността на 5G мрежата по-скоро в икономически план, отколкото в сферата на забавленията, се оценява не само от телекомите, а и от правителството ни.

Финансова оценка за влиянието на новото поколение технологии и дигитализацията на България върху икономическия ѝ ръст поне публично не е представяна. Но в последния вариант на плана за възстановяване и устойчивост, по който България ще получи безвъзмездни 12.560 млрд. лв., са заложени 527.3 млн. лв. за 5G свързаност на автомагистралите "Тракия", "Хемус", "Струма", както и пътната връзка с Румъния и Турция от Русе до Маказа.. Пари ще се предоставят на телекомите и за развитие на мрежата си в по-слабо населените райони, както за инсталиране на соларни панели на базовите станции, които ще ги захранват директно и така ще се пестят разходи за електроенергия и ще се намали въглеродният отпечатък в атмосферата. Освен това станциите ще гарантират свързаност и при извънредни обстоятелства.

Тоест, планове за българската цифровизация има, пари също – и от частните инвеститори, и от еврофондовете. Остава да се насладим на дигитализацията.

Споделяне

Още от Бизнес

Какво цели разследването на ДАНС и МВР за скъпия ток?