"Бащата" на българския Валутен борд Стив Ханке

По-добре КТБ да фалира, случаят прилича на инвестиционна пирамида

БНБ сама трябва да оправи кашата, намесата на ЕС политизира още повече проблема

По-добре КТБ да фалира, случаят прилича на инвестиционна пирамида

Клиентите на затворената "Корпоративна търговска банка" (КТБ) ще бъдат по-добре защитени, ако банката фалира. Тогава собствениците ѝ ще го отнесат, а депозитите до 100 хил. евро със сигурност ще бъдат платени. Случаят прилича на откровена измама, от типа инвестиционни пирамиди като на Бърни Мадоф, политиците са част от проблема, а Българската народна банка явно не е оказала достатъчен надзор, но сама трябва да оправи кашата, тъй като намесата на Европейския съюз ще политизира още повече проблема.

Българската прокуратура пък трябва да каже за какво е похарчил мажоритарният собственик на банката Цветан Василев 206-те милиона лева, изнесе от банката, за които му е повдигнато обвинение. Освен това трябва да се изясни дали политиците, които са карали държавните фирми да си държат парите в КТБ, хосле тези пари не са изтичали към фирми на свързани с тях лица.

Тези становища изрази в неделя по случая с КТБ американският финансист и "баща" на българския Валутен борд проф. Стив Ханке, който бе съветник на президента Петър Стоянов. Той определи като глупава грешка поисканата от България помощ от МВФ и ЕС по случая с КТБ и изрази убеждението си, че БНБ сама трябва да оправи кашата, която е забъркала, и да възстанови накърнената си репутация.

Ханке обясни пред БНР, че още миналото лято при пореден преглед на законите за банковата регулация в България, които по думите му са почти най-строгите в Европа, е открил два отделни случая, за които е предупредил управителя на БНБ Иван Искров. Тогава Ханке обърнал внимание, че Ахилесовата пета на банковите правила може да се окаже банковият надзор и прилагането на регулацията.

"Причината за моето предупреждение бяха слухове, които достигнаха до мен, че има съмнителни практики в някои от банките, притежавани от българи. Тогава ме увериха, че законите се прилагат много стриктно", заяви финансовият експерт.

По думите му, благодарение на валутния борд, през последните години БНБ си извоюва огромна репутация – до момента, в който това лято се случи епизодът с Корпоративна търговска банка. "Дотогава БНБ беше единствената институция с висок процент обществено доверие. Успешното прилагане на валутния борд от БНБ беше причина за това доверие. Това става, впрочем в Емисионното управление на банката, което е съвсем различен отдел от управление „Банков надзор“. Това са две отделни независими структури в БНБ, които нямат нищо общо помежду си. За съжаление, сега репутацията на институцията е накърнена. Думите ми се потвърждават от самата централна банка. Защото тя поиска помощ от МВФ и ЕС. Това е голяма грешка. БНБ трябва сама да си оправи кашата, която забърка, сама да възстанови репутацията си, а не да търси външна помощ", заяви Ханке.

На въпрос имало ли е схема на свързани помежду си фирми, които са взимали заеми от КТБ с ясното съзнание изобщо никога да не ги връщат, Ханке отговори, че досегашните данни сочат, че документацията е непълна.

"Одиторите дори не могат да приключат работата си в нормалните срокове, защото документите липсват. Изглежда, че в банката са се вкарвали като депозити пари на много държавни предприятия, след което са раздавани на хора, свързани със собствениците на банката или с политици. Очевидно е, заради лошата документация. Точно за това предупреждавах гуверньора на БНБ преди година", обясни професорът.

Според него обаче не може да се прави сравнение между случая с КТБ и финансовите злоупотреби, довели до кризата от 2008 г., тъй като тя е започнала от политическата класа и Американския централен резерв и Европейската централна банка, която хвърлила вината върху банките, а те не се защитили адекватно.

"Българският контекст обаче е съвсем различен. Случаят с КТБ прилича повече на откровена измама, от типа инвестиционни пирамиди, която направи Бърни Мадоф преди няколко години. Това не е нормално банкиране", посочва Ханке.

Той обръща внимание на въпроса, който според него може никога да не получи отговор – за какво са похарчени онези милиони евро в брой, за което прокуратурата повдигна обвинение срещу намиращия се в неизвестност и обявен за издирване Цветан Василев-

"Според съобщеното, около 206 милиона лева са изтеглени от декември 2011-та до юни 2014г. Тази сума е голяма за обикновения човек, но е твърде незначителна, за да предизвика голяма промяна в банката. Тези пари практически е не възможно да бъдат проследени. Парите, разбира се са на банката, на вложителите. Но къде ли ги е похарчил Василев? Може би никога няма да разберем, защото това са пари в брой", смята финансистът.

Според него, по принцип обявяването на фалит е подходяща мярка в случая с КТБ. "Това означава, че ще го отнесат собствениците на банката и онези, които са взели пари назаем от нея. Надявам се да има достатъчно останали активи, за да се плати на хората, които имат влогове в банката. Поне на онези с влогове до 100 000 евро. Повтарям, че не съм видял доклада на одиторите. Но мнението ми клони към това да се обяви ликвидация. Така ще платят собствениците и длъжниците, а с наличните активи ще се издължите на вложителите. Но не мисля, че има системен проблем. На банката трябва да се позволи да фалира", смята проф. Ханке. Според него при това положение сенчестите фирми няма да останат в сянка.

"Те ще трябва да излязат на светло. Ако трябва да обобщя, държавните депозити в тази банка са политически мотивирани. Онези хитри политици, които обвиняват банкерите, всъщност са част от проблема. Защо изобщо са насочвали влоговете на държавните компании точно в тази банка? И дали парите после не са изтичали към фирми на свързани с тях лица? Точно за това имах притеснения за банковия надзор. Аз съм загрижен за интегритета и репутацията на Българската народна банка. Причина за това е, че аз съм оставил наследство там – валутният борд е в Управление "Емисионно“ на БНБ. Аз съм пряко заинтересован бордът да работи нормално", заяви Ханке..

Той определи като "лоша идея" решението на сегашния президент Росен Плевнелиев да вкара България в европейския единен банков надзор.

"Зле е да се намесва ЕС, защото проблемът се политизира още повече. Де факто, президентът прави признание, че българите са некомпетентни сами да се справят с финансите си. Това е фаталната грешка на президента. Това е толкова глупаво! На практика той заявява: "Толкова сме некадърни, че БНБ не може да надзирава нашите банки и ни трябват европейски бюрократи от Брюксел, които да ни вършат работата“, посочва финансистът.

"Не знам дали е прав. Очевидно, че в управление "Банков надзор“ са направили голяма грешка, защото са оставили КТБ да продължи да се разраства и дори са ѝ позволили да се слее друга, френска банка, само седмици преди цялата криза да се случи. В това време нещо някъде е ставало! Нещо се е случвало! Според мен обаче, когато направиш грешка в лично качество, в бизнеса или в държавното управление, трябва сам да поправиш грешката си. Идеята, че България може да отиде в болницата на ЕС, където европейските лекари ще я излекуват, е изначално сбъркана. Българите като цяло грешат, като вярват, че парите са само в Брюксел и че само трябва да почукат на врата, за да ми дадат торбите със злато", допълва професорът.

Според него е възможно в КТБ да има достатъчно пари за покриване на държавно гарантираните влогове до 100 хил. евро и да не се налага принуждаване на другите частни банки да вкарват още пари във Фонда за гарантиране на влоговете в България.

"Съгласен съм, че на този етап не трябва да карат насила другите изрядни банки да внасят във фонда за гарантиране на депозитите. Не защото ще дестабилизира банковата система – това няма да стане! А защото така ще се попречи на банките да кредитират бизнеса точно, когато българската икономика е отслабена. Това би било лошо решение от икономическа гледна точка за растежа. Отново казвам – според мен първо трябва да се търси възможност за ликвидация на КТБ, отколкото да се търсят варианти как тя да се оздрави", казва Ханке

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?