По-добре ли е наши земеделци да садят чушки във Франция, вместо студенти да учат навън?

По-добре ли е наши земеделци да садят чушки във Франция, вместо студенти да учат навън?

От ЕС за земеделието ни ще бъдат дадени много пари в следващите седем години. По какви програми ще се дадат и защо точно сега започнаха полемики за усвояването им и за съфинансирането от страна на българската държава?

Подготовката за усвояването на европейските фондове започна през 2001 г. Направен бе план-график за петте години до 2007 г. по тримесечия какво трябва да свърши страната, за да бъдем готови за усвояване пълноценно на тези средства.

Дългосрочната цел е да се постигне сближаване – външно, по отношение на кандидатките за членство и страните членки, и вътрешно – по отношение на отделните членки.

Казвам това, защото има спекулации при интерпретацията на регионалното развитие. Някои твърдят, че трябва да се засилят така наречените региони локомотиви, които да дърпат слабите райони. Според мен концепцията на Европейския съюз е ясна и категорична – трябва да се ликвидира диференциацията между отделните райони.

Следователно разпределението на средствата ще бъде в съответствие с този основен принцип.

На второ място, всички средства, които се очаква да дойдат в България, са предварително планирани и записани в някакъв документ. И те ще бъдат насочени към предварително дефинираните от страната ни приоритети. Да говорим къде да отиват тези средства, е безпредметно.

На базата на готовите приоритети, планове и програми, средствата ще бъдат разпределени от ЕС. На тяхната база са утвърдени управляващи, координиращи и контролиращи органи. Те засягат 7 министерства - на икономиката и енергетиката, на регионалното развитие, на труда и социалната политика, на околната среда, на транспорта, на държавната администрация, на земеделието, плюс Министерството на финансите, което в цялата дейност по усвояването и контрола над средствата от ЕС ще има определяща функция.

Тоест няма да има само функцията на дистрибутор на парите от ЕС?

В никакъв случай. Министерството на финансите е управляващ орган на структурните фондове и на кохезионния фонд. Това е така, защото точно при предишното правителство се подготви такава схема, която лягаше на предположението, че след изборите няма да има никаква политическа промяна.

Сега очевидно не се харесва на някои, че Министерството на финансите има управляващи функции. Но това е истината и основата, върху която е изградена цялата огромна организационно-техническа машина за усвояване на средствата.

Основната схема се основава на подхода за възстановяване на разходите след проверка и контрол. Това означава, че ние ще харчим български пари от бюджета на страната и едва следващата година, когато ЕС прецени, че те са постигнали целите си и са в съответствие с одобрените документи, тези средства ще бъдат възстановени на страната.

Следователно съществува риск те да не бъдат възстановени, ако разходите не отговарят на изискванията, които предварително сме записали и ЕС ги е утвърдил.

Къде очаквате да са най-големите проблеми в усвояването на средствата за земеделие?

За подпомагането на земеделските производители от 2007 до 2013 г. ще има плащания в три основни насоки: директни плащания и национални доплащания на производителите – 2,4 млрд. евро; средства за пазарна подкрепа – около 800 млн. евро (по прогнозни стойности, защото все още няма точни цифри за земите и производствата, за да се определи точната сума); средства за развитие на селските райони – 2,3 млрд. евро. Или общо около 5,5 млрд. евро ще бъдат насочени от тези специализирани фондове за развитие на селското стопанство и селските райони в България.

Средствата са разпределени по години, като тези за директни плащания в годините ще се увеличават, а за пазарна подкрепа ще намаляват.

Основният проблем, който може би ще получи политически оттенък в следващите години, е размерът на националното съфинансиране.

Има максимален праг за подпомагане на земеделските производители по отношение на средните равнища за Европа, договорен в преговорните глави. За 2007 г. директните плащания, включително с националното съфинансиране, трябва да са максимум 55% от средното равнище на същите плащания за ЕС. В следващите години процентът нараства с тенденцията към 2016 г. да се изравни със средното европейско равнище.

Какъв дял може да бъде националното съфинансиране от общата сума за подпомагане на производителя?

Зависи от това по години колко пари може да отпусне Европа в рамките на договорения праг. Ако те са 40% от средните за Европа, националното съфинансиране до разрешения праг от 55% ще бъде в размер на 15%. Повтарям, това е максималният праг, но неговото достигане не е задължително.

Това ще се решава според нашите възможности, приоритети и политическата воля на управляващите. Неслучайно казвам това, защото се появиха коментари като този на министъра на образованието, че ние трябва да влезем в Европа със студентския химн, а не със “Сей, земеделецо”.

Това, според мен, е сигнал, че ще има сериозна политическа дискусия как трябва да бъде разпределено националното съфинансиране по отделни отрасли и направления, за да се допълнят европейските средства.

Тази дискусия вече започна с планирането на бюджета за догодина.

Тя вече почна след изказвания на членове на НДСВ. Подозирам, че в тях има и намек, че земеделие има в прекалено много европейски страни и затова националното съфинансиране трябва да бъде пренасочено към други направления.

Не е ли така?

Да, но аз не смятам, че в подобно твърдение има сериозна аргументация. По-добре ли е да пратим българските земеделци във Франция и Англия да садят чушки и домати, отколкото студентите ни да учат в западни университети. За това става дума. Определено съм убеден, че дори тези ограничения, които ЕС залага като максимален праг за подпомагане на земеделските производители, поставят в твърде неблагоприятно положение българския производител по отношение на конкурентноспособността.

Земеделието във всяка страна се субсидира силно от държавата. В България тази възможност ще бъде ограничена, което означава, че нашата продукция ще има висока себестойност и няма да бъде достатъчно конкурентна на европейския пазар.

Ако добавим и останалите проблеми на нашето земеделие, като липса на механизация, раздробеност и т. н., това допълнително утежнява възможностите на нашето земеделие да се развива на европейска основа.

Сериозни проблеми ще възникнат и от това, че повечето производители не са обединени в сдружения и групи, които по-лесно биха се ориентирали в пазарната среда. Изход виждам в бързите мерки за уедряване на производството, което не може да стане за няколко месеца. Държавата може да предприеме нещо, за да опрости процедурите и да принуди земеделските производители да се уедряват.

Знаете, че в момента се обсъжда вариант на Закон за земята, където също ще се търсят подобни ефекти, особено за необработваемата земя.   

Какво ще стане с тютюнопроизводителите?

Силното свиване на абсолютния размер на субсидията за тютюнопроизводството ще бъде неизбежно и ще бъде една от причините за преориентация на традиционните производители към други отрасли. Освен това земята, на която се отглежда тютюн, по принцип не предлага условия за отглеждане на други култури. А е и ограничена като размер на нивите, които не отговарят на изискванията на ЕС, които България е договорила. Известно е, че се субсидират само парцели, по-големи от 1 декар, а нивите в Родопите и полупланинските райони, където се сади тютюн, в повечето случаи са по-малки от декар.

Колко все пак ще е разликата със сегашното подпомагане на тютюнопроизводителите?

В момента от един декар тютюн един производител получава около 1000 лева брутен доход. Този доход ще се свие значително, защото около една трета от него  са били субсидия, а тя ще падне от 8 до 10 пъти на декар.

Минималната изкупна цена на тютюна досега бе гарантирана от държавата в закон, а от 2007 г. това няма да бъде възможно. Цената ще бъде освободена както за всички останали стопански култури и ще варира значително в зависимост от търсенето и предлагането. Предупредих тютюнопроизводителите, че цената на продукцията им догодина ще варира между 1 и 10 лв. на килограм.

Защо договорихме толкова голяма сума за развитие на рибовъдството? Става дума за около 2 млрд. евро. Толкова голям производител на риба и рибни продукти ли сме?

Това е основателен въпрос. ЕС има специална програма за развитие на рибовъдството и предполагам, че тя вижда България като един от потенциалните производители на риба заради климат, води, екологично чиста среда и това е един от основните аргументи да стимулира производството и развитието на рибовъдството.

От НДСВ упрекват, че няма подготвеност на хората на местно равнище за усвояване на евросредствата. Какво трябва да се направи това да се подобри?

Вярно е, че имаме проблеми с подготовката на крайните потребители на средствата за усвояването им – да направят проекти, да кандидатстват и да печелят с проекти. Това означава, че ще има нормална и естествена борба между отделните бенефициенти. Ако държавата се ангажира да им помага, тя трябва да измисли такава схема, че да не бъде обвинена в политическо пристрастие. Защото ние можем да помагаме на едни или да пречим на други.

Този въпрос не е толкова елементарен и е деликатен. Мисля, че огромна роля трябва да имат обществените и неправителствените организации, структурите, ако щете, и на политическите партии. Но това не е основна функция на държавата.   

Има ли нужда от държавна структура или структури, които да се занимаят с насочването на средствата от донора до бенефициента включително? Поне такава идея бе лансирана от НДСВ и предизвика болезнена реакция от страна на другите участници в управляващата коалиция.

Мисля, че неправителственият сектор трябва да поеме по-голямата част от ангажиментите в подготовката на бенефициентите да участват в кандидатстването за еврофондовете.

Иначе не виждам какви биха били отношенията на една държавна институция и сега изградената държавна машина, която е призвана съгласно плановете да задвижи механизма за усвояването на средствата. Какво точно ще прави? Всички тези управляващи, контролиращи органи и координиращи органи ги има в плановете и програмите. Тази нова структура как ще бъде разположена в тази система? Какви ще бъдат нейните функции, че да не влиза в противоречие на сега съществуващата система? Как ще елиминираме политическия елемент в нея? Така или иначе утре ще бъдем обвинени, че тази структура е направена, за да бъдат подпомогнати близките до властта да достигнат до тези пари.

Имайки предвид опита в усвояването на предприсъединителните фондове, разбираме, че всеки опит за груба политическа намеса води до неусвояване на средства. Просто ЕС казва, че това, което предлагаме, не отговаря на изискванията по политически или други съмнения, и средствата просто не се отпускат. Това е резултатът.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес