По-евтин петролопровод не значи по-конкурентен

Валентин Кънев е управител на Балканската и Черноморска петролна асоциация (БЧПА), чието седалище е в София. Организацията е създадена през 1995 г. В нея членуват Булгаргаз, Бритиш Петролиъм, Ексън Мобил, Шел, Лукойл, OMV, Газ де Франс, Хеленик Петролиъм, Ромгаз, Стетгаз, Тотал, Бристол Бабкок и др.

Кънев е роден през 1958 г. Завършил е геофизика в Петербургския университет по минно дело. Кариерата си започва в Научния институт за полезни изкопаеми, където се занимава с петролни и газови проучвания. Работил е в Бритиш Газ по време на проучвателната  дейност на компанията в България през 1993 г. От сформирането на БЧПА е неин управител.

Г-н Кънев, като представител на организация на нефтените компании как оценявате подписания меморандум за строежа на Бургас-Александруполис, в контекста на множеството алтернативни петролопроводи в региона? Доколко е осъществим той и представлява ли сериозна конкуренция на всички тези проектни трасета?

Разбира се, че оценявам положително подписването на меморандума, който се очакваше след активизирането на преговорите през миналата година в Атина и в Москва. Бих го определил като финален акорд на поредицата от разговори между трите страни. Но също така бих оценил документа като начална оферта на трите правителства към петролната индустрия в региона. Най-вече към руската и към разположените в каспийския регион нефтени фирми. Те са тези, които могат да се възползват от предложението и да преценят дали могат да участват във финансирането на този проект.

Макар и в този начален стадий на проекта, можете ли да очертаете чий интерес за участие би бил най-голям, на руските фирми ли?

В последните няколко години Русия увеличи значително добивите си на нефт. След задържането на темповете през 2000 година, сега ръстът на руския добив е значителен. Според прогнози на тяхното министерство на енергетиката и промишлеността, до 2015 г. Русия ще реализира ръст от 100 млн. т нефт общо. А системата за пренос на суровината на Русия е на границите на възможностите си и се нуждае от разширяване на експортните си трасета.

Разбира се, че руските нефтени компании имат голям интерес от Бургас-Александруполис. Важно е обаче да се отбележи, че в по-голямата си част руските петролни фирми са частни. Изключение са Газпром, Роснефт и Юкос, в чието производствено предприятие Юганснефтегаз след търга през декември м.г. влезе държавата. Русия, като най-големият производител и износител на петрол в световен мащаб, има и други възможности за реализацията на нефта си на световния пазар. В последно време се разглеждат и варианти за транзит до Далечния Изток – Япония например.

Но дестинацията Бургас-Александруполис е изключително добра за реализирането на руския нефт. Същото се отнася и за добивания в Казахстан петрол. С разработването на тамошните находища Тенгиз и Кашаган ще скочи изключително много производството на суровината, която съответно трябва да се транспортира. А петролните компании търпят най-големи загуби, когато са принудени да задържат производствените си мощности или да ги намаляват. В сравнение с тези загуби, забавянето на танкерите по черноморските проливи е нищо. Така че всички петролни фирми, позиционирани в Русия и Казахстан, имат голям интерес да осигурят транспорта на суровината си, за да могат да гарантират печеливш темп на производството си.

Можете ли да потвърдите изявлението на строителният министър Церовски, че това е най-конкурентният проект за строеж на петролопровод в региона?

В момента, най-общо казано, се говори за износ на нефт през Черно море. Има три възможности. Едната е Констанца-Триест, но той засега не е сред най-обсъжданите, защото не е с много голям потенциал. Втората е проектът АМБО на България, Македония и Албания и третата - Бургас-Александруполис. Цената, която се цитира за последния проект, е най-ниска от всички тези варианти, но това не означава, че останалите проекти не са на пазара.

Тоест, цената не е най-определяща.

Нека вземем за пример проекта Баку-Тбилиси-Джейхан, чието изграждане е на приключване. Неговата цена е около 3 млрд. долара, а трасето 1300 км и въпреки това към него има голям интерес от страна на доставчиците. В същото време петролопроводът Одеса-Броди е готов и стои празен. Явно цената на строителството не е най-определяща. Просто има проекти, които могат да се реализират, и такива,  които не могат. Пак бих се върнал на думите си, че подписването на меморандума между Русия, България и Гърция е само начална фаза на проекта и оттук нататък има много фактори, които биха спомогнали или попречили на реализацията на петролопровода.

Може ли да се каже, че заложените в меморандума изключително ниски роялти такси за транзитиращите държави са основният коз за привличане на доставчиците на суровината за участие в проекта?

Роялти таксите са изключително важен елемент от проекта, но аз не бих ги определил като решаващи на този етап. Все пак трябва да се мисли как ще се развие проектът, какви възможности ще се дадат на компаниите за участие, как ще се конструира собствеността в нефтопровода и още редица други фактори.

Къде можем да очертаем интереса на България от петролопровода – на ниво строително изпълнение, като приходи от транзитните такси?

Разбира се, че става въпрос за приходите от такси. Всъщност с подписването на меморандума българското правителство в частност афишира интереса си към този вид постъпления. Но може да се разглеждат и други измерения на ползите от петролопровода. Например регионалният транзит на нефт е стабилизиращ за региона фактор, още повече в измерението на бъдещото ни членство в Европейската общност. Става въпрос и за работни места по време на строителството.

Не е ли по-добре инициативата да се остави изцяло в ръцете на частния интерес и при наличието на такъв, той да се подкрепи, както това се случи с Бургас-Вльора? Афиширането на държавната подкрепа за Бургас-Александруполис може ли да изиграе лоша шега на проекта или е негов плюс?

При всички положения  прекаленото институционализиране на проекта може да доведе до прегряване на ролята на държавите. Личното ми мнение е, че по-скоро с либерален маниер трябва да се даде възможност на всички компании да работят.

Технически възможно ли е за период от 3-4 години, както посочи министър Церовски,  да се реализира проектът при положение, че не са осигурени доставките на петрол, както и финансирането на Бургас-Александруполис?

На този въпрос мога да ви отговоря само по следния начин - трябва да се тръгне от доставките. Осигурят ли се те, проектът може да се реализира много бързо.