По-евтините храни у нас спрямо Европа надвишават по-скъпите

Ново изследване на агроминистерството "двойния стандарт" провокира срещи с търговските вериги

По-евтините храни у нас спрямо Европа надвишават по-скъпите

Ново проучване на земеделското министерство за наличието на "двоен стандарт“ при предлагани на българския и европейския пазар аналогични храни сочи, че при повечето от половината разликата в цените е в полза на българския пазар, където продуктите са доста по-евтини, а при останалите има надвишаване на стойността спрямо същите хранителни стоки, продавани в същите търговски вериги в четири държави от Западна Европа.

Анализът бе представен от агроминистъра Румен Порожанов първоначално пред бТВ като изводите бяха, че при отделни стоки са установени над 20% разлики в описаното на етикетите съдържание, и над 40% по-високи цени на българския пазар. По-късно от ведомството публикуваха по-подробни данни от проучването, според което реално при 58 процента от проверените продукти у нас цените са по-ниски от 0.4% до 64.8% спрямо Германия, Австрия и Чехия. При останалите проверени стоки тенденцията е обратната и в България те са по-скъпи средно с 40 процента, според непредставителното изследване.

В неговите рамки са взети общо 106 проби, обхващащи 53 храни и напитки от една и съща търговска марка, предлагани в търговска верига в България и в същата или подобна верига магазини в посочените четири страни от ЕС. Освен цените, са били сравнени и данните върху етикетите, направени са сравнителни лабораторни изпитвания по органолептични и физикохимични показатели и съдържание на специфични съставки.

Еднакви етикети при близо 80% от продуктите

Сравнението на етикетите е показало, че при 40 продукта (75.5% от обхванатите продукти) информацията на етикетите е идентична, а при 13 продукта (24.5%) са налице различия в представената информация по отношение на състав и/или хранителна стойност. Различията се отнасят за мляко за малки деца, моцарела, безалкохолни напитки, сладкарски, тестени и шоколадови продукти и зеленчуков бульон.

При изследвани лабораторно за органолептични показатели 28 продукта, при 5 от тях (17.9%) са констатирани различия – при моцарела, безалкохолни и шоколад. При физикохимичните изпитвания на 22 продукта само при мляко за малки деца е установена разлика. При изследването за немлечни мазнини на един продукт няма отклонения, а при два вида изследвани за съдържание на какао шоколадови продукта разлики има при един.

Анализ на етикети на мляко за малки деца е показал по-високо съдържание на растителни мазнини (вкл. палмово масло) в българския аналог за сметка на по-малко съдържание на мляко на прах. Продуктът от България не съдържа млечна суроватка на прах и е с по-ниско съдържание на микроелементи и витамини. Въпреки че българският аналог може да се определи като с по-ниско качество, той се предлага на сходна цена с тази в Италия, посочват от Министерството на земеделието, храните и горите.

Разликите в качеството най-съществени при моцарела и сокове

При сиренето моцарела е констатирана разлика в цвета и вкуса на продуктите, наличие на шупли в разрезната повърхност и утайка в саламурата на българския аналог. Продуктът от България е с по-ниско нетно количество и по-малко количество сирене в опаковката, за сметка на повече саламура. При бързо замразените багети на пазара у нас има по-малко колбас и твърдо сирене, за сметка на повече чушки, доматено пюре и хлебна база. В продаваните у нас изследвани аналогични млечни шоколади е установена по-ниска масленост и по-ниско съдържание на какао. В млечен шоколад от друга марка е установено по-малко съдържание на лешници в продукта на българския пазар.

Установени са също така разлики в състава на безалкохолните напитки, степента на газираност, вкуса и енергийната стойност. При напитка с вкус на портокал от една и съща марка, българският аналог е с малко по-ниско плодово съдържание в сравнение с продукта от Австрия и съдържа глюкозо-фруктозен сироп вместо захар. Тъй като продуктът е широко разпространен в цяла Европа е направено допълнително сравнение на етикетите с още пет други държави-членки на ЕС (Италия, Испания, Белгия, Германия и Унгария), според което плодовото съдържание варира от 5% в Българи и Унгария до 12% в Италия. В Италия, Белгия, Германия и Австрия продуктът съдържа захар, а в България, Унгария и Испания – фруктозо-глюкозен сироп.

Шоколад и бисквити доста по-евтини у нас

Като цяло цените на шоколад, бисквитени изделия и безалкохолни напитки в България са съществено под тези в останалите държави-членки на ЕС, обхванати от проучването.

При 22 продукта, или 42%, цените у нас са по-високи, показва още проверката, обясни Порожанов, като уточни, че говори за нетни цени, абстрахирайки се от ДДС.

Най-фрапиращият случай е паста, която у нас е със 166% по-скъпа отколкото в Италия. В Германия пък са значително по-евтини отколкото у нас плодов сок, чай и месни продукти, детски пюрета. За останалите продукти различията не са толкова съществени – в повечето случаи разликата не надвишава 20% по-скъп продукт в България, допълват от агроведомството.

Според изследването, в сравнение с Австрия на българския пазар цените са преобладаващо по-ниски. При останалите 3 държави не може да се открои ясна тенденция, посочват от министерството.

Дебатът за еднакво качество в ЕС продължава

"Дебатът за еднаквото качество на продуктите, за еднаквото качество на потребителя, който трябва да бъде един на европейския пазар, е тема, поставена няколко пъти на Съвета на министрите и многократно всички страни членки от Централна и Източна Европа настояваме за единна европейска регулация“, коментира Порожанов пред бТВ.

Причината за различния състав е популярен – базира се на различни изследвания за вкусовите нагласи на съответния пазар. Темата за цените е по-деликатна. За конкретните изброени продукти цените се образуват от съответните вериги магазини. "Защо са го ценообразувли по този начин трябва да е тема на отделен разговор с тях“, каза Порожанов, който по-късно през деня ще се срещне с представители на тай-големите търговски вериги, за да обсъдят резултатите от проучването.

Още по темата
Още от Бизнес

Защо управляващите избират Цацаров за шеф на "Антикорупция"?