По-малко хоспитализации, но повече онкоболни през 2015 г.

За пръв път от десет години насам през 2015 г. настанените в болница пациенти са намалели, но онкоболните са нараснали спрямо предходната година, сочи годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия за 2015 г., разгледан на правителственото заседание в сряда.

В него се посочва, че заради застаряващото население, смъртността у нас остава висока и над средното в Европа на фона и на продължаващия спад на раждаемостта, но в същото време намаляват преждевременната смъртност на млади хора, както и детската и майчината смъртност.

Документът разглежда състоянието на общественото здраве през 2015 г. и анализира рисковете, свързани с хранене, двигателна активност и вредни навици като тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, наркотици и др.

Според доклада сърдечно-съдовите болести и раковите образувания остават водещи като причини за смъртността в страната.

През 2015 г. нарастват болните от злокачествени ракови образувания спрямо предходната година, но нивото остава под средните за ЕС стойности. Най-висока е болестността от рак на млечната жлеза при жените и рак на женските полови органи.

През 2015 г. се запазва структурата на умиранията по причини, като продължават да са водещи болестите на органите на кръвообращението и новообразуванията.

Заболеваемостта от заразни болести и паразитози остава ниска, въпреки че през 2015 г. България беше изправена пред проблема с прииждащите бежанци, много от които идват от ендемични за различни паразитози региони на света. Във връзка с бежанската вълна през годината се отчита нарастване на броя на профилактичните изследвания за малария и други внасяни паразитози, допълниха от Министерството на здравеопазването.

Продължават да намаляват заболелите от туберкулоза и случаите с мултирезистентна форма на туберкулоза.

След непрекъснато десетгодишно нарастване на приетите за лечение в болници пациенти - от 1 614 313 през 2005 г. до 2 323 313 през 2014 г., през 2015 г. за пръв път се отчита намаление до 2 302 891 хоспитализации. Основните причини за прием в болница остават болестите на органите на кръвообращението, на дихателната система и на храносмилателната система.

Анализът на демографските показатели на населението показва, че е налице трайна тенденция на намаляване броя на населението и на неговото застаряване. Естественият прираст е отрицателен в резултат на задържащото се ниско ниво на раждаемост и висока смъртност през последните десетилетия.

През 2015 г. продължава и тенденцията за намаляване на раждаемостта (9.2‰), обективно обусловена от влиянието на редица демографски, социални и икономически фактори. Нивото остава по-ниско от средната стойност за ЕС (10.02‰), но се доближава до нивото в повечето европейски страни. В България остава високо ниво на смъртността, което е значително по-високо от средното за ЕС, но показателите са пряко свързани с процеса на застаряване на населението и не са индикатор за нивото на здравната помощ в страната, обясняват от здравното министерство.

То отчита намаляване на смъртността в по-младите възрастови категории, включително при децата и майките. Детската смъртност през 2015 г. е достигнала най-ниското си ниво в цялата история на демографската статистика в България. През миналата година в страната са умрели 434 деца на възраст до 1 година (517 за 2014 г.), като коефициентът на детската смъртност е намалял от 7.6‰ през 2014 г. на 6.6‰ през 2015 г.

Благоприятни тенденции се наблюдават по отношение на показателите за детска смъртност в отделните възрастови групи (перинатална, неонатална, постнеонатална), които намаляват, макар че все още са по-високи от средните за ЕС. Показателят за мъртвораждаемостта също намалява спрямо предходната година - до 6.3‰. Майчината смъртност намалява от 19.07 през 2001 г. до 6.1 през 2015 г., като съответният показател за ЕС е 4.72%ооо.

Ведомството отчита повече обхванати от профилактика и имунизации деца и ученици.

Резултати от Национално проучване на факторите на риска за здравето показват, че 37.4% от възрастното население в страната пуши цигари, над 65% от анкетираните консумират алкохол и над 70.0% е с недостатъчна физическа активност. Разпространението на употребата на хероин и други опиати в България остава сравнително постоянно с лека тенденция за намаление през последните пет-шест години. Канабисът е най-често употребяваният наркотик. Разпространението на употребата на стимуланти (амфетамини и кокаин) постепенно се увеличава, особено сред по-младото население, сочат още данните.