По-малко от 550 млн. лв. от фискалния резерв са използваеми

Един от алтернативните източници на финансиране на дефицитите и плащанията по външни задължения - фискалният резерв, на този етап може да осигури едва 547.9 млн. лв., въпреки че на хартия в него има 5.242 млрд. лева. Това съобщи финансовият министър Владислав Горанов (ГЕРБ) в понеделник пред Националния съвет на тристранно сътрудничество (НСТС) след като работодателски организации настояха за разяснения по горещата политическа тема за емитирането на външен дълг от 16 млрд. лева.

Към края на 2014 г. в резерва имаше около 9 млрд. лв. Сумата е намаляла с 2 млрд. лв. в края на януари, а към 19 февруари е 5.242 млрд. лв. По-голямата част от средствата обаче са целеви - парите в Сребърния фонд и във фондовете за радиокативни отпадъци и извеждане от експлоатация на част от мощностите в АЕЦ "Козлодуй". Освен това в резерва са включени и 1.3 млрд. лв. от еврофондовете, които са изплатени от българското правителство, но не са възстановени от Европейската комисия.

"ПИБ иска да върне парите на държавата сега, аз съм забранил"

В резерва се включвали и над 800 млн. лв. депозит на държавата в Първа инвестиционна банка (ПИБ) и според Горанов банката настоявала да възстанови сумата, но той забранил. Депозитът беше условие ПИБ получи ликвидна държавна подкрепа в края на миналата година, като част от парите трябва да бъдат върнати към края на тази година, а останалите - през май 2016 г.

"Аз не смятам, че в момента е редно да оказваме натиск върху банката да връща парите предсрочно. Първо, не е така договорът между Министерството на финансите и банката и второ, честите опити да се оказва натиск върху банковата система ме кара да мисля, че е по-добре да се забрани и аз съм забранил на Първа инвестиционна банка да връща средства в момента на българското правителство. Като мине малко време и се успокоят нещата, ще си влезем в графика на възстановяване. Те искат да ни върнат пари, аз не искам да ги взема в момента", обясни Горанов.

Въпросът за лимита по външния дълг за периода 2015 - 2017 г. беше включен извънредно в дневния ред на заседанието на тристранния съвет по искане на работодателите. Горанов бе видимо ядосан и заяви, че това е извън правилата и тристранката не може да обсъжда "на кой каквото му хрумне". Той напомни, че темата не засяга жизненото равнище и доходите, с които се занимава НСТС.

Да изясним кой в какво качество стои на тази маса

"Искам да изясним кой в какво качество стои на тази маса, защото се претендира, че това са само национални представителни организации", коментира Горанов и добави, че присъстващите не са представители на обществото. "Обществото си е изградило механизми, за да консултира тези теми чрез съответните комисии. Вашата организация беше ли на заседанието на Комисията по бюджет и финанси? Не беше. Темата трябваше да ви е интересна и през 2013 и 2014 г., но тази година ще ви я обясним", каза министърът.

Той изчете законопроекта за ратифициране на договора с четирите банки-посредници, който парламентът трябваше да гласува още миналата седмица, но заради възраженията на коалиционните партньори от АБВ и Патриотичния фронт бе отложен за тази сряда. След това Горанов попита кое точно не е ясно от документа.

"Браншовите организации тук покриват повече от половината икономически дейности в страната. Колко БВП произвеждат нашите членове? Може би членовете на Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ) произвежда най-много", отговори Велев. По думите му синдикатите и работодателите са представители на хората, които реално създават брутния вътрешен продукт и имат право да знаят за какво ще отидат парите им."Има неясноти и смятаме, че е правилно в тристранния съвет да се хвърли повече светлина по този въпрос", каза Велев.

Той допълни, че организацията, която представлява, е против за три години да се натрупа бюджетен дефицит от почти 6.5 млрд. лв. и поиска информация за състоянието на фискалния резерв, който е алтернатива за погасяване на част от дълговете.

Финансовият министър отговори, че е склонен държавните разходи да бъдат намалени, за да се свие и прогнозираният бюджетен дефицит. "Не бива да задлъжняваме с това темпо", заяви той и за пореден път обясни, че за 3 години държавата има нужда от близо 9 млрд. евро допълнително финансиране. Окончателно решение за външния дълг има само за тази година, като то е взето с гласуването на държавния бюджет за 2015 г. Конкретната сума за следващите 2 години ще се реши отново от парламента с гласуването на бюджетите за съответните години.

След това Горанов информира, че към момента възможностите на фискалния резерв за осигуряване на част от средствата са ограничени, тъй като от него реално могат да се ползват 547.9 млн. лв.

Министърът за пореден път повтори познатите аргументи, че лимитът на дълга е такъв, тъй като са нужни средства за покриване на стари задължения и на дефицитите в държавния бюджет. И повтори, че в договора с четирите банки-посредници по бъдещите емисии няма правно задължение страната да пусне облигации за цялата сума и че тя маже да бъде намалена само ако се свият разходите в бюджета, а от там и дефицитите.

Сметки

Финансовият министър коментира и изказвания от страна на АБВ и опозицията от БСП, че в сумата за нужния нов дълг са включени вече платени през януари задължения за около 900 млн. лв. Горанов обясни, че те са част от тригодишния лимит, тъй като сметките за него са правени от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2017 г., както се изготвя и средносрочната бюджетна прогноза.

Междувременно депутатът от БСП Георги Търновалийски коментира в Пловдив, че "дължимите плащания на страната ни за външен дълг за периода 2015-2017 г. са 3.25 млрд. евро". Според Търновалийски България трябва да направи плащания на две дати – на 1 май тази година за 1.5 млрд. евро и на 9 юли 2017 за 950 млн. евро.

Той добави, че по негова информация в края на миналата година кабинетът емитирал облигации два пъти за по 400 млн. евро, за което нямало официална информация. За тези суми има обявени две емисии през декември, като те са реализирани на вътрешния пазар. Падежът на едната е през септември, а на другата през декември тази година. Според Търновалийски дори и тези суми да се прибавят към вече пресметнатите от него размерът на външния дълг не е 12 млрд. лв., "както внушават управляващите". Според него няма опасност от финансова нестабилност, "ако не се изтегли този огромен заем".

Депутатът от БСП прогнозира влизане в дългова спирала, защото държавата ще трябва да емитира и вътрешен дълг и добави, че няма яснота за какво ще се използват планираните средства от външни емисии.

Недостатъчно обяснения

Това не е дългова спирала, а начин да излезем от ситуацията, в която се намираме, коментира по-рано през деня пред бТВ депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров. Той заяви, че не разбира реакцията на опозицията. "Когато няма факти, има демагогия", подчерта Мартин Димитров и добави, че голяма част от сумата е за покриване на стари заеми, включително и от времето на Тодор Живков.

Народният представител обаче критикува и финансовия министър Горанов. "Наистина беше грешка от страна на финансовия министър, че не излезе още в началото и не обясни на една голяма пресконференция, на която да отговори на всички журналистически въпроси, така че на всички да им стане ясно защо е нужен този нов заем“, заяви Димитров. Според него Горанов трябвало да разговаря и с всички парламентарни групи преди обсъждането за теглене на нов кредит от държавата да влезе в Народното събрание. "Финансовият министър трябваше да потърси включително и опозицията и да се аргументира", каза депутатът. Преди дни Горанов заяви, че е говорил с повечето парламентарни сили, включително и с ДПС и БСП, преди вкарването на точката в парламента.

Димитров цитира свой разговор с лидера на НФСБ и съпредседател на ПФ Валери Симеонов, който не бил склонен да подкрепи дълга, защото не бил запознат предварително с плановете на финансовото министерство. Въпреки това обаче народният представител от РБ смята, че всички партийни позиции трябва да бъдат оставени на заден план, тъй като ставало дума за държавата.

По думите му именно предишното правителство на Пламен Орешарски е теглило от швейцарската банка HSBC и чиста демагогия, че в момента от БСП-Лява България хулят същата банка.