По-малко от двама работещи на един пенсионер след 40 години

До 2050 г. на всеки българин над 65 годишна възраст ще се падат по-малко от двама работещи и колкото повече застарява населението, толкова по-остро стои въпросът с грижите за възрастните хора. Това сочи доклад на Световната банка за България, представен в петък.

През 2025 г. повече от един на всеки петима българи ще бъде над 65 години. Сега 2.192 милиона българи са неработещи пенсионери. Средната възраст на българския пенсионер е 71.2 години. Понастоящем на всеки възрастен жител се падат четирима работещи българи. До 2050 г. на всеки българин над 65 годишна възраст ще се падат по-малко от двама работещи.

Отрицателният естествен прираст на населението у нас експертите обясняват главно с по-ниската раждаемост и по-голямата емиграция, особено след присъединяването на България към ЕС през 2007 година. В допълнение към по-малкото раждания и повечето емигранти, България е изправена и пред застаряване на населението, тъй като процентът на лицата на възраст над 65 години расте непрекъснато.

Освен това продължителността на живота в България се по-висока от всякога. Мъжете в България живеят средно по 69.5 години.

Жените в България живеят средно по 76.6 години, което ги излага на по-голям риск от свързани със здравето проблеми. Това също така увеличава вероятността да има жени, които живеят сами и се нуждаят от допълнителна помощ, тъй като вероятно ще надживеят своите съпрузи. Това има сериозни социално-икономически последици, защото жените стават по-уязвими за бедността и изолацията, сочи докладът.

Според експертите на Световната банка вероятността възрастните жени да живеят в бедност е три пъти по-голяма от тази за възрастните мъже. Без силна правна защита на жените, по-дългият им живот и вероятната загуба на съпруг ги излага на крайно голям риск.

Необходими са публични системи за социална защита

В доклада се посочва, че за съжаление, разходите за дългосрочни грижи, особено в институциите, могат да се окажат катастрофални за семействата. Без публични системи за социална защита много хора не биха могли да си позволят грижите, от които се нуждаят, или високата цена на грижите би довела семействата им до бедност. По тази причина, дългосрочните грижи са не само здравен, а и финансов проблем, като в процеса на застаряването на населението в Европа разработването на всеобхватни системи за дългосрочни грижи, насочени към решаване на този комплексен въпрос е от решаващо значение за държавите.

За разлика от други европейски страни, като например Австрия, България не разполага със система за парични помощи за членове на семейството, които полагат дългосрочни грижи за своите възрастни роднини. Вместо това държавата поддържа система с лични асистенти и домашни помощници, на които се плаща за осигуряване на елементарно готвене, чистене, поддържане на лична хигиена, пазаруване и изпълнение на поръчки като помощ за хората, които не се нуждаят от настаняване в специализирано заведение, но не могат да посрещнат тези основни нужди със собствени сили.

Догодина се създават се центрове за домашна грижа

През 2011 година ще бъдат създадени пет-шест регионални центъра за домашна грижа на възрастни хора. Екипи от социални работници и медицински сестри ще се грижат за възрастни хора по домовете, като се очаква в края на проекта с продължителност една година да бъде ясна стойността на комплексната услуга, съобщи заместник-социалният министър Валентина Симеонова.

Проектът ще бъде съвместен между здравното и социалното министерство и се финансира от Швейцария, където такъв модел на грижа за възрастните работи добре. Предвижда се като бъде остойностена комплексната услуга, тя да се финансира занапред като делегирана държавна дейност, каза Симеонова.

Практиката в Европа показва, че такъв вид комплексна услуга по домовете е търсена и полезна, но в България все още има проблем с остойностяването на нейната здравна част, посочи Симеонова.

Въпреки, че в България има над 160 домове за възрастни хора, около 3000 човека са чакащи да бъдат настанени там, каза Симеонова. По думите ѝ това са предимно дементни възрастни хора. Според заместник-министъра държавата е наясно, че те създават сериозни проблеми на работещите в семейството, тъй като най-често единият се отказва от работа, за да се грижи за възрастния в дома, затова и сериозно трябва да се помисли върху солидарността за грижата за хора над 65 години.