По-ниските данъци, а не раздаването на бюджетни пари, ще увеличат реално доходите

Г-жо Радева, на извънредното си заседание във вторник парламентът успя наведнъж да приеме на първо четене три много важни проектозакони - за данъчно осигурителния процесуален кодекс, новия закон за акцизите и промените в закона за митниците. Има ли общо между тези проекти и кои са основните моменти в тях?

Общото е нашият ангажимент да хармонизираме българското законодателство с европейското. Поправките обаче произтичат от самата логика на икономическите промени в България, които налагат преструктуриране на функциите между данъчната администрация, между митниците, както и във връзка с новия режим на събиране на различните данъци.

Целта при промените в закона за митниците е да се доразвият функциите на администрацията във връзка с последващия контрол, който трябва да извършва. На всички е ясно, че моментната проверка на гранично пропускателните пунктове не е достатъчно надеждна. И ще става все по-малко такава, защото се надяваме, че с влизането ни в ЕС трафикът ще се увеличава. Освен това, като една външна граница за ЕС ние трябва да отговорим на много по-високи изисквания за сигурност при регистрация на стоките, които влизат и които трябва да бъдат обект на облагане.

Затова развиването на тази функция за последващ контрол е много важна. Митническите органи ще създадат свои структури, с които ще правят проверки в офисите на самите фирми, като при установяване на определени нарушения тези проверки ще се съпътстват с действия от разследващ характер. Тоест, митническите органи ще поемат едни дознателски функции и в голяма степен ще подчинят своята дейност и на действащите наказателно-процесуални норми.

Освен това, при проверките си митническите органи ще имат право да преглеждат и счетоводната информация на фирмата - дали правилно са отразени митническите задължения в счетоводните документи на фирмата и съответно какви са дълговете на фирмата към държавата. Така че имаме преплитане на функциите на  митниците не само с чисто полицейското разследване, а и с функциите на данъчната администрация.

Дискусията в пленарната зала беше интересна, защото трябва да се направи един много добър баланс – от една страна законът да даде възможност на митницата да извършва своите контролни функции, да събира необходимите митнически такси, които ще гарантират и стабилност на бюджета, но от друга страна да бъдат съхранени интересите на фирмите, които не бива да стават обект на административен произвол. Така че режимът, който във вторник разглеждахме общо, на второ четене трябва да бъде много щателно и детайлно разписан, за да има баланс и на проверяващите, и на проверяваните органи.

Тоест, в самия закон да се заложат определени права и изисквания и за двете страни?

Това е необходимо, тъй като ако една фирма е обект на разследване от дознателския апарат на министерство на вътрешните работи и се подчинява на режима на наказателно-процесуалния кодекс, тя има и правата, които този кодекс и дава. Но ако е обект на разследване само по закона за митниците,  тя няма права. В закона са разписани само правата на митническата администрация, което смятам, че не бива да се допуска, трябва да има баланс,

Между другото такъв проблем възникна и при обсъждане на данъчно-осигурителния процесуален кодекс в самата бюджетна комисия, пак свързан с даването на разследващи правомощия на данъчните органи?

Така е. Но нека все пак започнем разговора за данъчно- процесуалния и осигурителен кодекс от положителното, от идеята за тази промяна.

Това е преди всичко създаването на законовата база за функциониране на Националната агенция за приходите. Тя се създава с цел улесняване, а не създаване на пречки за бизнеса. В какво се състои в общи линии улеснението за фирмите - и данъчните, и осигурителните задържания ще се събират от едни и същи органи, ще се начисляват въз основа на едни и същи режими. При всички случаи и събирането, и облагането, осъществявайки се от един орган, би трябвало да бъде много по-кратко и по-достъпно, много по-лесно за фирмите. Тук целта не е да се облекчава администрацията, макар че при тази система на организация и тя ще бъде облекчена.

Наистина се правят много положителни стъпки, но има и проблеми. Режимът на данъчни ревизии, които едновременно ще засягат и данъчните, и осигурителните задължения, така както е разписан може да стане по-дълъг, отколкото е в момента.

Имате пред вид предложението максималният срок на ревизиите да се увеличи от сегашните 3 на 6 месеца?

Не само това. В рамките на други процедури в кодекса има допълнително увеличаване на възможните срокове, което като цяло дава възможност една такава ревизия да трае до една година. Мисля, че това е един крайно дълъг срок и той може съществено да попречи на бизнеса. Една фирма буквално може да фалира, ако се окаже обект на такъв тип проверки.

Данъчните обаче имат и обратен аргумент – че залагайки много къси срокове се ощетява фиска, когато попаднат на сложни нарушения, за които е необходимо повече време за работа...

Знам аргументите на данъчните, те са ми много добре познати. Но все пак бих искала да кажа, че не единствено времето е от значение за качеството на една ревизия. Тя ще бъде качествена не само когато продължава дълго, а когато се прави от много добри специалисти, които знаят какво точно проверяват и които се концентрират върху обекта на проверката. Затова в никакъв случай не смятам, че с удължаване на сроковете ще насърчим професионалната компетентност на ревизиращите органи. Те трябва да бъдат по-отговорни. А водещото трябва да бъде винаги интереса на фирмата, защото фирмите с техните доходи и с техните платени данъци са основата за функциониране на цялата държавна администрация.

Така че да не слагаме каруцата пред коня. Но като цяло законът е добър и аз съжалявам, че Народното събрание няма да може да го приеме в рамките на този мандат.

В същото време мисля, че е необходима друга последователност на приемане на кодексите – първо да се приеме административно процесуалния кодекс, който ще разпише общите процедури и  след това данъчния кодекс, за да се впишат тези процедури хармонично в него.

И сега има контакти между двата екипа, които са разработили двата законопроекта, но все пак мисля, че детайлното им разглеждане от пленарна зала трябва да бъде именно в такава последователност – първо административно –процесуалния, после данъчно- процесуалния и осигурителен кодекс.

Защото, освен да дадем по-добро обслужване на бизнеса, трябва да дадем  гаранция и за фиска, че данъчните ревизии ще бъдат достатъчно качествени и няма да създават условия за злоупотреба – за скриване на данъците, за съществуване на сива икономика и в крайна сметка и за деформация на пазара чрез нелоялна конкуренция.

Смятате ли, че промените в закона за митниците и закона за акцизите могат да се приемат от сегашния парламент?

Въпреки че ще бъде много трудно мисля, че има такава възможност. И ние трябва да го направим, тъй като и двата закона, за да влязат в сила от 1 януари 2006 г., се нуждаят от една предварителна подготовка, от преструктуриране на митническата администрация. Трябва да се създаде и новия режим за лицензиране на складовете. Мисля, че ние сме длъжни в някаква степен на администрацията, а и на обществото да приемем тези закони, за да има достатъчно време от следващата година те да започнат да функционират нормално, без проблеми както за администрацията, така и за бизнеса.

Важно за потребителите, а и за бизнеса в закона за акцизите е, че ще се въведат по-ниски ставки за определен вид горива като газьола, пропан-бутана, когато се използват за отопление, в бита, в селското стопанство, но не и като горива за автомобили. Такива идеи имаше още в края на миналата година, но тогава не бяха приети. Какво се промени, за да се стигне до тях?

Като цяло никога не е имало възражения, че трябва да има диференцирани акцизни ставки върху горивото, което се използва за производствени нужди и това, което се използва за битови нужди. Още повече, че трябва да се насърчава използването за битови нужди на гориво, което е по-добро от екологична гледна точка.

Наистина, ние досега не си позволявахме такива промени, защото се считаше, че могат да бъдат обект на злоупотреба от страна на фирми. Че няма техническа готовност от страна на продавачите на горива да обезпечат подобен вид разделение. Сега се счита, че това може  да стане от 2006 г., ако законът сега се приеме и се даде достатъчен период за пренастройване на мрежата за бъдещите продажби, които ще гарантират легален режим на диференцирано облагане.

Променя се и режима на облагане на акцизните стоки и се въвежда валидният за Евросъюза принцип те да се облагат при производителя, а не при продавача.

Преди дни, в предаването на нашия колега Георги Коритаров “Коритаров лайв”, зам.-председателят на БСП Румен Овчаров каза следното: “15 години ги слушаме тези приказки, че в България няма пари ... за заплати и в същото време непрекъснато се намират пари за намаляване на данъци... Каква е разликата за бюджета дали ще бъдат дадени 350 млн. лв. за увеличаване на заплатите или ще бъдат взети тези 350 млн. от бюджета с намаляване на корпоративния данък с 1/3, както предлага министър Велчев. Ефектът за бюджета е един и същ. Въпросът е, че лявата коалиция предлага нова философия”. Цифрата за бюджета наистина е еднаква. Но каква е разликата в подхода?

Може би това е добър повод, за да се очертае разликата в бюджетната и данъчна философия между центристката и дясна политика и съответно лявата политика, която е синтезирана в този цитат на г-н Овчаров.

От гледна точка на моментния ефект, разбира се, няма никакво значение. Но има много по-голям смисъл и много по-дълготраен ефект, ако намаляваме данъчната тежест за бизнеса, създаваме условия за по-голям икономически оборот, за по-големи бъдещи данъчни постъпления, които ще ни дадат възможност с реално произведени, с реален бюджетен ефект да правим реална социална политика. А не този консуматорски подход, който личи в изказването.

Да, това, което е произведено, много лесно може да се разпредели и да се изконсумира. Но какво следва след това и как ще продължим да поддържаме едно определено равнище?! Еднократният акт на даване на пари в една или друга бюджетна система, на повишаване на заплати или пенсии, мисля, че не е необходим на никого.

Аз и друг път съм казвала и пак ще подчертая - ние всички се нуждаем от увеличение на доходите. Но от реално, а не от инфлационно увеличение. И такова увеличение може да дойде само чрез увеличаване на стопанския оборот на българската икономика