По повод държавните разходи

През настоящата година се забелязват обезпокоителни тенденции по отношение на политиката на правителството в областта на публичните финанси, в това число:

• очаквано значително нарастване на бюджетните разходи до края на 2003 г. (прогнозата е за почти 12% ръст в сравнение с 2002 г., което е около 5 пъти по-високо от темпа на инфлацията през 2003 година);
• нарастване на броя на заетите в обществения сектор с 43 хиляди души през първото полугодие на годината (наетите в обществения сектор представляват над 37% от всички наети);
• планирано нарастване на броя на заетите в бюджетния сектор и съответно на разходите за заплати и осигуровки в бюджета за 2004 г. (така тези разходи ще достигнат колосалната сума от около 3 милиарда лева);
• бързо нарастване на разходите за здравеопазване и образование и планирано продължаване на тази политика през 2004 г. при забавяне на реформите и липса на оптимизиране на здравния, болничния сектор и образованието;

Всички тези развития са свързани с увеличаване на разходите в консолидирания държавен бюджет. В същото време, заради по-високите разходи в бюджета, правителството не планира осезателно намаление на данъчното бреме, понасяно от гражданите и бизнеса. Запазването на нивото на данъчната тежест ще продължи да оказва дестимулиращ ефект върху инвестирането, поемането на риск и предприемчивостта, поради което няма да бъде възможно постигането на високи нива на икономически растеж. В резултат заетостта и доходите ще продължат да нарастват с бавен и незадоволителен темп.

Забавянето на реформите, увеличаването на заетите в бюджетния сектор и започването на различни държавни програми увеличава държавните разходи не само в краткосрочен план, но и създава ангажимент за продължаване на тази тенденция на високи разходи и в следващите години. Тези разходи биха могли да се покрият, ако приходите в бюджета нарастват също толкова бързо. Липсата на реформи и данъчни намаления и обичайното развитие на икономическия цикъл, обаче гарантират, че икономическото развитие няма да бъде достатъчно бързо и постоянно, което означава, че приходите в бюджета в определен момент ще започнат да нарастват по-бавно. Следствието ще бъде бюджетен дефицит, който ще трябва да се покрие или с намаление на разходите и реформи (което е много по-трудно в години на по-бавен икономически ръст), или с увеличаване на нетните дългове на правителството. Възможно е при наличие на бюджетен дефицит да се прибегне и към увеличение на данъците, което би вкарало икономиката в рецесия с всички негативни последици от това.

Проблемите, споменати по-горе, за съжаление не са само теоретична абстракция, а нещо, което се случва в реалния живот. Конкретен пример за това са проблемите с публичните финанси на щата Калифорния, заради които досегашният губернатор на щата Грей Дейвис бе отзован и на негово място бе избран Арнолд Шварценегер. През 90-те години приходите в бюджета на щата Калифорния се увеличават бързо заради бум в икономиката и технологичния сектор и увеличение на данъците. Започват се множество програми, финансирани от бюджета с очакването, че приходите от данъци ще продължат да нарастват бързо и с тях ще могат да се покрият разходите. Високите данъци и забавянето на икономическия растеж, обаче, причиняват спад в приходите в началото на новия век, които не са последвани от намаление на разходите и така правителството на щата е изправено пред огромен дефицит, с който не може да се справи. Резултатът е отзоваване на губернатора и назначаването на нов.

Освен Калифорния, САЩ предоставят и положителни примери за управление на публичните финанси - в някои щати има ограничение на нарастването на бюджетните разходи и ако приходите са в повече и има излишък, той веднага се връща на данъкоплатците чрез изпращане на чек по пощата. Това дисциплинира разходната политика и създава възможности и стимули за намаление на данъчното бреме, което благоприятства бързото икономическо развитие (в щатите с ниски данъци доходите нарастват над два пъти по-бързо от тези в щатите с високи данъци). Освен това, така се избягват и проблеми, породени от спад в приходите и бюджетен дефицит.

С оглед на всичко, което бе описано по-горе, би било разумно (и отговарящо на целта на правителството да осигури бързо покачване на доходите на българските граждани) в настоящия момент да се следва политика на сериозни данъчни намаления и връщане на бюджетния излишък на данъкоплатците, оптимизиране на публичния сектор и ограничаване на държавните разходи.