По шкафовете вкъщи, в складовете, в болниците, извън България – къде са липсващите лекарства?

По шкафовете вкъщи, в складовете, в болниците, извън България – къде са липсващите лекарства?

Пациенти сигнализират, че не откриват лекарства за лечение на коронавирус в аптеките. Фармацевти се оплакват, че не смогват да отговорят на повишеното търсене, а доставчиците им не изпълняват подадените заявки в искания обем. Презапасяване, смущения в доставките, неадекватно планиране и политика, износ – това са част от отговорите на въпроса защо в последните седмици се наблюдава недостиг на някои медикаменти в аптеките.

Фармацевти и дистрибутори са единодушни, че в последно време се наблюдава свръхтърсене и потребление на няколко основни групи лекарства – антибиотици, антитромботични средства и кортикостероиди, прилагани при домашното лечение на коронавирус. На същите медикаменти обаче разчитат и пациенти с хронични заболявания и бременни, което допълнително изостря проблема.

Презапасяване и свръхпредписване

Фармацевти са категорични, че има презапасяване от страна на пациенти, както и свръхпредписване на въпросните продукти.

"В последните седмици има повишено потребление на лекарствени продукти, съдържащи азитромицин (антибиотик), дексаметазон (синтетичен глюкокортикостероид, който подтиска имунната система и има противовъзпалително и болкоуспокояващо действие), нискомолекулни хепарини (лекарства, които предотвратяват образуването на кръвни съсиреци във вените или артериите и повторното им образуване), дипиридамол (антитромботично лекарство) и др. лекарствени продукти, които се препоръчват масово от лекарите за домашно лечение на Covid-19. Аптеките изпитват затруднения в доставките на тези продукти, поради повишеното им потребление и често получават откази от търговците на едро" , каза пред Mediapool председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова. 

Тя определи като недопустимо разпространяването на протоколи за лечение в социалните мрежи, тъй като лекарствата в тях следва да се приемат само след преглед и индивидуално предписание от лекар. Лечението трябва да е съобразено с всеки отделен пациент спрямо неговите придружаващи заболявания и прием на други лекарства заради риска от сериозни противопоказания и нежелани лекарствени реакции. Част от хората се презапасяват, и това всеки един фармацевт с достатъчно професионални опит и интуиция може да прецени, докато комуникира с тях, казва Сербезова. 

На същото мнение е и колегата ѝ Антон Вълев от Националната аптечна камара, който коментира пред БНР, че хората масово ходят с такива "лаишки списъци", разпространявани в интернет, и изкупуват лекартсва от аптеките.

Covid-19 и прекомерната антибиотична употреба

В същото време има практика на пациентите да се изписват по шест кутии от даден медикамент, които няма как да изпият с идеята цялото семейство да получи лекарството с една рецепта.

"Практиката на свръхпредписване на опаковки доведе до свръхдефицит. Системата не е планирана за това осеммилионно население да си купи по една опаковка и да си я държи в шкафа... Свръхупотребата на антибиотици води до резистентност, това е проблем", казва Вълев.

Проф. Сербезова също предупреждава, че свръхупотребата на антибиотици в настоящата ситуация може да задълбочи проблема с антибиотичната резистентност.

"Само 8% от хоспитализираните пациенти с Covid-19 имат бактериална или гъбична инфекция, но 72% от тези пациенти получават антибиотично лечение. Тази практика не само ще доведе до повишена неподходяща употреба на антибиотици в световен мащаб, но и ще доведе до по-нататъшно развитие на антимикробна резистентност", казва още тя.

Запаси за болниците

Според участници в лекарствоснабдяването част от настоящия проблем е презапасяването на болниците с медикаменти. За да се осигурят количества за тях за по-дълго време това е намалило доставките в аптеките. В същото време обаче някои по-малки болници също вече изпитват трудности да се снабдяват.

Дистрибуторите отчитат повишено търсене, но и наличности

Дистрибуторите потвърждават, че има свръхтърсене на определени продукти, но като цяло отчитат, че имат наличности в складовете с изключение на конкретна марка антибиотик азитромицин. От Българската асоциация на търговците на едро с лекарства (БАТЕЛ) казаха пред Mediapool, че в момента имат наличности от лекарства, съдържащи азитромицин, но се наблюдава повишено търсене. Те очакват още доставки от производителите. В момента няма наличност от конкретна марка от този антибиотик – Азакс, като доставки от него се очакват в началото на декември.

Проблем за пациентите обаче е, че когато лекарят им е предписал конкретна търговска марка, по закон замяна в аптеката не е позволена. Т.е. рецептата трябва да бъде сменена или замяната да бъде направена в нарушение на закона.

Като цяло дистрибуторите казват, че нямат основание да очакват недостиг на продукти с азитромицин, както и на витамини - Селен, Цинк и витамин D и поддържат ритмични доставки. Казват, че се стараят да удовлетворяват заявките от аптеки.

Те отчитат и повишено търсене на апарати за измерване на кислорода в кръвта, каквито до момента не са се търсили. От тях доставка се очаква през другата седмица.

Проблеми с вноса и износа

През последните седмици отново има проблеми с намирането на някои антитромботични средства в аптеките и по-конкретно – Фраксипарин и Клексан, които освен за пациенти с коронавирус се използват и от жени с проблемна бременност. По принцип това са продукти със системен периодичен недостиг, включително заради износ. В случая проблеми има и с вноса, което в съчетание с повишеното потребление заради коронавируса, води до бързото изчерпване от аптеките. Част от проблема е, че производителят на Фраксипарин "Аспен фарма" се изтегля от България, като доставките би трябвало да запазят обичайния си ритъм поне още година. Според пациентската организация "Диабет, предиабет и метаболитен синдром" обаче компанията  е занижила вноса, поради което пациентите са се пренасочили към другия продукт. Водят се разговори с Министерството на здравеопазването, ИАЛ и другия производител за осигуряване на небходимите количества.

Здравният министър Костадин Ангелов не изключи и възможността част от тези лекарства да са обект на износ, но увери, че тази възможност ще бъде пресечена. "Не мога да твърдя със сигурност, но вероятно се извършва реекспорт на тези лекарства извън страната. Това е нещо, което спираме. Тези медикамнети минават на разрешителен режим. Става въпрос за антимикробни средства, кортикостероиди и нискомолекулярни хепарини. На национално ниво има такива медикаменти в аптечните складове в достатъчни количества. Става въпрос основно за логистика и презапасяване от страна на хората", каза той днес пред Нова телевизия.

Лош контрол и планиране

Тук отново изниква въпросът защо продължава да е възможно лекарства да са налични в складовете, а по аптеките хората да не ги откриват. Тази практика, както и износът на дефицитни лекарства, трябваше да бъде пресечена с електронната система за проследяване недостига на лекарствените продукти. Тя трябваше да заработи още преди две години, но все още не действа пълноценно. В момента тя е разработена и е в етап на тестване, като част от участниците във веригата на лекарственото снабдяване – аптеки, дистрибутори, производители на лекарства вкарват данни в нея. Тя обаче все още не изпълнява ефективно функциите си да се вижда къде по веригата "се губят количества" и на кои продукти да бъде спрян износът.

Това пречи включително на правилното планиране, а според проф. Сербезова управлението на недостига е ключово за решаването на проблема.

Например при ранно планиране и оценка на рисковете могат да се заявят по-големи количества внос, да се спира износа, да се следи за по-равномерното количество на медикаментите в страната, както на регионално ниво, така и между болници и аптечна мрежа. Дали този процес се управлява по най-добрият начин, всеки може да прецени сам. Министерството на здравеопазването и Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) не отговарят на конкретно поставени въпроси за наличностите и причините за недостиг.

Споделяне

Още по темата

Още от Коронавирус