По сценарий: Шефът на военното разузнаване се оттегля

Шефът на военното разузнаване ген. Пламен Ангелов е подал рапорт за освобождаване от длъжност, потвърди министърът на отбраната Красимир Каракачанов в сряда. Ангелов преценил, че ще бъде в интерес на службата да се оттегли от поста предвид скандала, заформен след разследването на военната прокуратура.

Министърът обясни, че след като президентът Румен Радев освободи Ангелов с указ от поста, той няма да бъде уволнен от военна служба и Каракачанов ще го привлече в екипа си. Това е красноречив ход от страна на министъра на отбраната, който до момента не беше склонен да се съобрази с мнението на прокуратурата за Пламен Ангелов и предшественика му Светослав Даскалов. Двамата бяха обвинени в длъжностно престъпление за това, че са издали над 500 достъпа до класифицирана информация на НАТО и ЕС в нарушение на закона.

Засега няма и публична информация Даскалов да е освободен като съветник на премиера Бойко Борисов.

"Когато за една разузнавателна служба почва да се говори и пише много и всеки ден нейният директор се появява на снимки по медиите, това не е добре за нея", каза Каракачанов.

Източници от МО бяха заподозрели, че скандалът за военното разузнаване подготвя преминаването му под шапката на цивилното, но близки до ГЕРБ твърдят, че около службата е имало проблеми с теч на информация. 

"Макар че знаете, че 2015 г. имаше подобна идея и даже внесен законопроект (за сливане на разузнаванията – бел.ред), аз не го намирам за разумно и полезно. Tакъв проект няма", каза Каракачанов.

От ГЕРБ също потвърдиха, че няма да се върви към сливането на разузнаванията.

Според източници на Mediapool за нов шеф на службата се спряга името на зам.-директора Янко Златанов, който е работил и в ДАНС.

И цивилен може да оглави военното разузнаване

На този фон депутати от ГЕРБ и Обединените патриоти са внесли поправка в Закона за военното разузнаване, според която директор на службата може да стане и цивилен служител.

Те обаче не предлагат орязване на правомощията на държавния глава, който ще продължи да назначава шефа на службата дори да е цивилен.

Преди години имаше възможност службата да се ръководи от цивилен, но през 2015 година БСП с подкрепата на ГЕРБ прие ограничение постът да е само за военнослужещи. 

Така бе свален от поста бившият депутат от СДС Йордан Бакалов, което предизвика остра реакция от страна на Реформаторския блок и президентско вето, което обаче бе преодоляно.

Сега ГЕРБ отново са променили позицията си и внасят обратната поправка – и цивилен да може да оглави военното разузнаване.

Мотивите са, че “по този начин ще се реализира в цялост изискването, предвидено в Закона за военното разузнаване, а именно за директор да могат да се назначават лица с професионален стаж в системата за защита на националната сигурност, а не само от въоръжените сили“.

"Това, което е внесено, е да се даде едно допълнение, че освен генерал, може да бъде и цивилен служител. Тук влизаме в няколко хипотези. Едната е помните предишни служби с предишния директор, който навърши годините за пределна възраст и трябваше да се пенсионира. Сега се дава възможност, ако се изпадне в подобна хипотеза, че съответният генерал навършва годините, а му остават още година, две или три, да може да продължи мандата си като цивилен служител. Тук изискванията на закона са да има минимум 10 години опит в структурите на сигурността", обясни Каракачанов.

Така поста може да се заеме и от кадър на ДАНС, или цивилното разузнаване, ако има необходимия опит.

Директорът на службата се предлага от правителството, но се назначава с указ на президента.

Скандалът около военното разузнаване

Миналата седмица военната прокуратура обвини шефа на служба "Военна информация" Пламен Ангелов и неговия предшественик Светослав Даскалов в длъжностно престъпление за това, че са издали над 500 достъпа до класифицирана информация на НАТО и ЕС в нарушение на закона.

Според МО обаче от службата не е имало теч на информация .

Преди ден зам.-главният прокурор Иван Гешев съобщи, че се разследват и финансови нарушения, но междувременно се е натъкнала на действия, които според него са "грозни" и "обидни", макар да не е сигурен дали са престъпление.
Военен разузнавач, например, возил като такси бизнесмен в чужбина и го брифирал с информация за бизнеса му.

Гешев обаче отхвърли като "целенасочена лъжа" твърденията, че прокуратурата се занимава с чисто оперативната дейност на военното разузнаване.