По в дясно - стената

Господин царят се закле в републиканската конституция пред патриарха в една светска република и прочие галиматии, дразнещи теоретиците на политиката.

Как изглежда, сред всичко това, проблемът ляво-дясно?

Очевидно Движението зае ясно и категорично дясната страна на политическия спектър, въпреки, че след пазарлъци формално седна по средата на парламента.

Какво наричам дясно? Това е управление, което има като основна ценност легитимирането на социалните йерархии, за разлика на лявото, което има за хоризонт равенството. А че йерархиите в България най-после трябва да бъдат легализирани, това е крещяща необходимост - не само поради културните очевидности на тази нация, където "чорбаджията" е непременно "изедник", но и поради двукратното карнавално преобръщане на всички йерархии в продължение на по-малко от половин век.

Тъкмо провалът на СДС в утвърждаване на десните ценности отвори пространство за една истински дясна позиция: там където Съюзът революционно громеше статуквото, компрометираше бизнесмените, дискредитираше обществените авторитети от комунистическо време, Движението идва с едно уважение към титлите, богатството, почтеността, успеха, традицията. Прибавете към това една ултралиберална програма, каквато етатистът Костов (повярвал, че е втори Стамболов) никога не посмя да приложи.

В предизборните дебати Движението дори предлагаше приватизиране на митниците! Самият премиер в речта си пред НС дебело подчерта, че основната му грижа е приемствеността, използуването на всичко, което е направено в България. С една дума: край на революцията, картите са раздадени, социалните места няма повече да се разменят. От тук нататък ще пазим и укрепваме социалните йерархии и разлики. Няма повече да има барикади, студентски стачки и щурм на институциите: ще управлява един тесен елит, споделяйки във възможно най-малка степен с общественото мнение какво прави и ограничавайки се до популистки, пълни със съчувствие послания към широките слоеве на населението.

Начело - практически неизбираеми лидер-монарх и лидер на етническа общност.

И ако някой се чуди, защо такава дясна платформа се свърза именно с ДПС и отчасти БСП, нека забравим собствените декларации на политиците и да гледаме електоратите на тези две сили - едните нискообразовани и аполитични, другите- пенсионери, обединени от едно: съпротивата на промените. Типичен десен електорат, който наместо да се стреми да бъде субект на политиката, иска само едно - добри ръководители да се погрижат за него. (Преди много години писах, че БСП по ценностна ориентация, всъщност е дясна сила и шеговито подхвърлих, че най-добре за нея е един ден да докара царя да я оглави. Оказа се, че не съм бил чак толкова далеч от истината…)

Всъщност в опозиция остана само силата на реформите, СДС, онази, която единствена съумяваше да мобилизира политическата енергия на хората през тези години, която работеше за радикални промени. За този си радикализъм си плати тя на изборите. Каква ще бъде нейната идентичност от сега нататък? Нереалистично изглежда тези леви елементи в нея - радикализъм, промяна, политическа мобилизация - да се превърнат в нейна официална идеология. Тя твърде много се е обвързала с риториката на дясното, натам я тласкат и европейските ѝ контакти. И какво да прави сега, когато изведнъж се появява по-дясна партия от нея? Царят е по-християнин и по-консерватор, Велчев и Василев са по-либерали, Панайотов и Герджиков са повече нотабили от всичките партийни активисти на СДС взети заедно.

Отчаяните опити да се легитимира като дясна чрез антикомунизъм, продължили - колкото абсурдно и да е, до обсъждането на кабинета! - вече изглеждат комични. Остава легитимацията на сиромашката десница - национализмът. Нищо по-лесно няма от това да се атакува правителство, в което за първи път участват турците, нищо по-популярно няма на Балканите от параноичните геополитически сюжети. Вече имаме някои податки в тази посока в изказвания на сини лидери.

Ако тръгне нататък, СДС ще оцелее, но ще се превърне в опасност за България. Много по-добре за нея би било да заложи на най-силния си коз, своята "европейскост" - да продължи да бъде партията на реформата, на европеизацията, на модернизирането на нашето общество. С други думи, наместо да опитва да робува на стари клиширани оси на противопоставяне, да търси своята идентичност в триъгълника, който по новому разделя политическите сили днес: глобален либерализъм, дерегулация, деполитизация - Европа, регулация, социална държава - локално, национално, протекционизъм. Ако НДСВ явно се ориентира към първата позиция, СДС би следвало да предпочете втората пред третата.