По-висок акциз за нагреваемите цигари иска ГЕРБ

Акцизът за нагреваемите тютюневи изделия да се повиши от 1 октомври 2018 г. и сегашните 152 лв. за килограм тютюн да станат 177 лв. за хиляда къса, предвиждат промени в Закона за акцизите и данъчните складове, внесени от голям брой депутати от ГЕРБ и няколко от Обединените патриоти в петък.

Това ще доведе до съществено поскъпване на нагреваемите цигари у нас само осем месеца след появата на българския пазар на технологията за бездимно пушене IQOS (Айкос) на световния концерн "Филип Морис Интернешънъл" (ФМИ).

Преди дни компанията каза, че от старта у нас на иновативния продукт, за който лабораторни изследвания сочат, че отделя с 90 до 95 на сто по-малко катран и други вредни вещества, десетки хиляди българи са преминали към по-безвредната форма на пушене. От ФМИ похвалиха държавната политика при акцизите, която облагаше нагреваемите тютюневи изделия с по-малко от традиционните цигари. Такава е практиката реално във всички държави, в които се продават нагреваеми тютюневи изделия, и България е първата, която е на път да изравни акцизите и така да възпрепятства ръста на алтернативно пушещите хора.

Ако предложението на групата депутати от ГЕРБ и "Обединените патриоти", предвождана от шефа на бюджетната парламентарна комисия Менда Стоянова, бъде прието, от 1 октомври 2018 г. ще поскъпнат тютюневите стикове за "Айкос", която в момента е единствената бездимна технология, предлагана у нас.

Мярката не отчита здравния ефект на едните и на другите изделия

Като аргумент за предложението си депутатите от управляващата коалиция посочват, че така е редно, тъй като и обикновените цигари, и бездимните изделия съдържат тютюн и трябвало акцизът да е еднакъв.

Не се отчита обаче ефектът върху здравето от едните и другите, независимо че премиерът Бойко Борисов неведнъж е декларирал, че здравето на българите му е най-важно и с този мотив се опълчи на намеренията на коалиционния си партньор Валери Симеонов да се върне пушенето в отделни зали в заведенията.

Депутатите обясняват идеята си с това, че държавите членки на ЕС прилагат различни политики при определянето на данъчните ставки за нагреваемите цигари. Акцизът е еднакъв като за тютюна за пушене (който е по-нисък то този за цигарите) в Хърватия, Германия, Гърция, Латвия, Нидерландия, Словакия, Словения, Румъния и Обединеното кралство, а в Италия, Португалия и Унгария има отделна ставка.

Вносителите обясняват още, че при сегашното положение плащаният за бездимните цигари акциз е 0.93 ст. за кутия стикове, а с промяната ще стане 3.45 лв. От тази сметка излиза, че поскъпването на сегашната кутия стикове с цена от 5.50 лв. ще е с 2.52 лв, но според анализатори на бранша повишаването на цената ще е много по-голямо, защото вече акцизът е на къс, което ще направи непродаваем едва прохождащия на българския пазар продукт.

Удар върху иновация заради малко повече пари в бюджета

По техните думи тази мярка няма да има съществен ефект върху приходите в бюджета, заради все още малкия  пазар на "Айкос" и тютюневите стикове у нас, но ще попречи на хора, които искат да пушат, да намалят вредите за здравето си. Онези пък, които вече са се убедили в ползите на алтернативното пушене, ще започнат да си внасят бездимните изделия от съседна Сърбия, където в момента кутията струва 4 български лева, и дори от Гърция, където вече ще струват по-малко в сравнение с България, ако се изравни акцизът с цигарите у нас. И в момента в интернет се предлагат стикове за "Айкос" от страни извън ЕС на цени под тези на българския пазар, посочват пушачи, преминали на алтернативните изделия.

Поскъпването на акциза може да доведе и до увеличаване на контрабандата на бездимните стикове, което всъщност ще има обратен ефект за хазната, смятат други експерти.

Има ли лобистки интереси?

Решението за повишаване на акциза за нагреваемите тютюневи изделия показва, че държавата поставя на преден план финансовите си интереси пред тези за здравето на гражданите си, 36 на сто от които са пушачи, смятат още анализатори. Те не се наемат да коментират дали става въпрос за прокарване на лобистки бизнес интереси на пазара, който след покупката на марките на "Булгартабак" от "Бритиш-Америкън Табако" претърпя съществено пренареждане, но като цяло е конкурентен.

Поправките може да минат лесно в парламента, тъй като удрят част от бизнеса на една единствена компания, а другите производители на цигари надали биха протестирали срещу ограничаване на конкурент. 

От "Филип Морис" се надяват при обсъждането на законовите поправки в парламентарните комисии по бюджет и финанси и по икономическа политика да се намери баланс между фискалните и здравните аспекти.

ФМИ: България се отдалечава от добрите европрактики

“Нагреваемите тютюневи изделия са фундаментално различни продукти от цигарите. Те са класифицирани като бездимни и имат различен рисков профил от традиционното пушене. Това обуславя и диферензираното им облагане в целия ЕС", коментира пред Мediapool Вержиния Джевелекова, представител на "Филип Морис България". Тя допълва, че България в момента е в крак с принципа на облагане в останалите 22 страни, където се предлагат продуктите.

"За огромно съжаление, изравняването на акциза с този за цигарите, заложен в законопроекта, не подкрепя идеята за намаляване на вредата и ще отдалечи България от добрите европейски практики. Това е екстремна мярка и, видно от мотивите към предложението, то е насочено само срещу един конкретен продукт на нашия пазар, без да се отчита всеобхватно концепцията за нагряване на тютюна. Вярваме, че предложението подлежи на обсъждане и търсене на баланс между фискалните и здравните аспекти“, посочи Джевелекова.

С внесените от ГЕРБ и патриотите поправки в Закона за акцизите и данъчните складове се предвижда още производителите на бира да бъдат задължени да слагат бандероли върху опаковките над 5 литра. Това ще доведе до административни затруднения за всички 23 лицензирани производители на бира, четири от които са големи, а останалите са малки независими пивоварни.

Проформа депутатите са внесли предварителна оценка за въздействието на планираните промени и анализ на разходите и ползите от приемането им, тъй като в тях не са направени изчисления какви приходи биха осигурили тези мерки в хазната и какво биха стрували на бизнеса.