По-високи евросубсидии за гледане на животни, овошки и зеленчуци след 2014 г.

След 2014 г. животновъди, овощари и зеленчукопроизводители ще получават значително по-високи субсидии от Европейския съюз, за пръв път България ще подпомага и отглеждането на памук, отделен бюджет ще има и за производителите на протеинови култури. За това са се споразумели земеделските министри на страните от Европейския съюз при последното обсъждане на новата обща селскостопанска политика на ЕС в следващия седемгодишен бюджет на общността.

Досега животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарствотодосега получаваха 3.5 на сто от годишните директни плащания, а се предвижда те да станат 13 процента, каза министърът на земеделието и храните Димитър Греков при откриването на жътвата в четвъртък в разградското село Хърсово. Това е повече от планираните първоначално 10 на сто от страна на Брюксел. България настояваше делят на тези субсидии да стане 15 на сто, но не е успяла да постигне толкова голям скок.

Други 2% ще се заделят само за производителите на протеинови култури, а за пръв път у нас ще има подпомагане за отглеждане на памук, тъй като през последната година почти никой не се захващал с тази култура, допълни Греков.

Агроминистърът обясни още, че на приключилия в сряда в Люксембург Съвет на министрите на земеделието е постигнато споразумение всяка страна член сама да решава как да ограничи получаването на субсидии, надхвърлящи 150 хил. евро, от един фермер.

Първоначалното предложение в рамката на новата обща селскостопанска политика бе предложена постепенна редукция на субсидиите, надхвърлящи 150 хил. евро да един фермер и таван от 300 хил. евро годишна субсидия, който да не може да се надвишава. Европейската комисия обаче предложи на парламента да няма таван на сумата, но над 150 хиляди евро да има процентно намаление. Първо е била приета 7-процентна редукционна стъпка, която е падналла на 5 на сто, но после било решено всяка страна член сама да си решава как да намалява субсидиите, надхвърлящи 150 хил. евро годишно за един фермер, обясни Греков.

“Освен това България и останалите държави членки, които ще продължат да прилагат схемата за единно плащане на площ до 2020 година ще имат право и за намаляващо предходно национално подпомагане, което ще позволи и допълнително насочване на помощ от сектори, в които до момента се прилагат национални доплащания. Тук отново могат да се споменат говедата, биволите и кравите, за месодайно направление, овце, кози, тютюн също“, допълни агроминистърът.

В Люксембург е било решено още да се даде на земеделците една година отсрочка , така че да успеят от 2015 г. да прилагат и задължителните агроекологични мерки, наложени с бъдещото законодателство.

Като сериозно постижение Греков посочи и голямата подкрепа за младите фермери на възраст под 40 години. "Те ще получават допълнително по 25% към директните плащания. Целта е да се привлекат млади хора в селското стопанство", заяви той.

"Жътвата тече добре, но изчакваме да видим и какви ще са добивите в Украйна и Русия, защото техните добиви ще повлияят и нашите пазари", коментира министърът откритата кампания по прибиране на зърнената реколта.