По-високи цени на зърнопроизводителите, докато се борим за по-евтини храни на пазара

Под невероятния натиск на зърнопроизводителите и в тон с другите съседни на Украйна държави, България наложи забрана за внос на храни от Украйна. Така служебното правителство директно се превърна в лобист на по-високи цени за продукцията на най-субсидираните фермери у нас – зърнопроизводителите.

Когато става въпрос за големи пари

Българските зърнопроизводители искат да продават зърното си скъпо, при това точно сега, защото до края на май трябва да изпразнят складовете си, за да приберат в тях новата реколта след жътвата, която традиционно е през юни. Но те искат да продават по високите цени от предходния май, когато войната на Русия срещу Украйна беше във втория си месец. Тогава нямаше никакви "коридори" за украинското зърно и това осезаемо наду цените.

Проверка на Mediapool в данните на Софийската стокова борса показа, че цената на пшеницата през декември 2021 г. е варирала между 530 и 550 лева за тон без ДДС. През май-юни 2022 г. (т.е. именно два месеца след началото на войната) тази цена вече е 730 лева за тон без ДДС, т.е. налице е поскъпване от 32.7 на сто. И в края на 2022 г., след като бяха договорени морски коридори за украинското зърно, цената на пшеницата в България спада до 650- 680 лева за тон. Но дори и на тези равнища, цената е с 18% по-висока в сравнение с тази от края на 2021 г. Такива са и цените към момента: житото в България е по-скъпо с 18 на сто от края на 2021 година.

Но това поскъпване не е достатъчно за българските производители. Те настояват за спиране на евтиния украински внос и възстановяване на бомбастичните цени от миналия май.

Достатъчно скъп ли е слънчогледът?

Непосредствено след руската инвазия в Украйна цените на слънчогледа стигнаха 2000 лева за тон, докато година и половина по-рано бяха 550-600 лв., показват данни на Сдружението на производителите на растителни масла.

В момента цена продава на слънчогледа на Софийската стокова борса е 650-750 лв. за тон без ДДС, показа проверка на Mediapool на сайта на институцията. Т.е. дори и сега цените са по-високи от преди войната.

В интервю за Mediapool анализаторът Божидар Иванов от Селскостопанска академия поясни, че в първите месеци след войната зърнопроизводителите сами са си завишили цените, извън пазарната логика, за да си осигурят повече средства в очакване на по-високи разходи за горива и торове.

"Реално зърнопроизводителите бяха произвели предишната си продукция на по-ниска себестойност, но започнаха да продават на по-високи цени, защото световните борсови цени започнаха да ги премират, но те имаха нужда от тези средства, за да възобновят следващия производствен цикъл", каза тогава Иванов.

Зърнопроизводителите искат по-високите цени на всяка цена

Това е изводът от изказването на новия председател на асоциацията им Илия Проданов, който вече говори държавата да налага антидъмпингови такси на украинската продукция!?

"В момента има нужда от много други инструменти, мерки, промяна в регламента, възможност държавите членки да въвеждат антидъмпингови такси. Така че трябва да се гледат съвкупно нещата и това, което е постигнато до момента, е, че все пак ЕК разбра, че проблемът е доста по-сериозен, отколкото тя го анонсираше и мислеше, че ще го реши с отпускането на едни 50 млн. евро, които "са смешно малко пари", каза Проданов.

След като осигури по-високи цени на зърнопроизводителите, аграрният министър Явор Гечев се опита да увери, че целта била да се даде само "прозорец за продажба на българско зърно", но не и да се допуснат по-високи цени.

"Няма да толерираме това (повишение на цените - б.а.). Няма условия за покачване на цените, тъй че ние ще партнираме, включително на земеделските производители. Призивът ни е да използваме този прозорец за продажбата на българска продукция, защото след това няма да има много мерки, които да можем да направим", каза Гечев.

И това му изказване дойде броени часове след като премиерът Гълъб Донев обясняваше, че със забраната от внос ще спасява фермерите от фалит.

Засега няма отговор защо складовете на българските зърнопроизводители стоят пълни с месеци? Жътвата на пшеницата бе миналото лято, но и сега складовете остават пълни. Бивш зам.-министър на земеделието, пожелал анонимност, коментира лаконично пред Mediapool:

"Ами, защото фермерите чакат високите цени от миналата пролет, когато го нямаше украинското зърно да сваля цените и явно властта е напът да им осигури такава пазарна ситуация".

Данни на Mediapool, предоставени от участници в Консултативния съвет по зърното към агроведомството, показват, че към края на февруари в складовете у нас има над 1.3 млн. тона слънчоглед, над 2.7 млн. тона пшеница и над 1.4 млн. тона царевица. Износът на българска пшеница е с 58% по-малко, спрямо година по-рано.

Брюксел отпуска още субсидии

Междувременно Европейската комисия най-вероятно ще приложи спрямо България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия принципа на "моркова и тоягата", прогнозира пред Mediapool бивш зам.-министър на земеделието, пожелал анонимност.

Своеобразната тояга е неизбежна, защото четирите страни практически погазиха еврорегламент, който казва, че до края на месец май суровините от Украйна ще влизат в ЕС без мита и ограничения. Т.е. те се приемат като стоки, произведени на общия пазар на ЕС. При нарушаване на правото на ЕС отговорът обикновено е да се открие наказателна процедура. Брюксел няма как да се поколебае и този път, защото е нарушен основният принцип на общността - за свободно движение на стоки, услуги и капитали.

ЕК недвусмислено изрази и остра реакция още преди дни - "търговската политика на ЕС е изключителна компетентност на цялата общност, така че всякакви едностранни действия са недопустими".

Служебният министър на земеделието Явор Гечев обаче заяви пред журналисти, че юристите на правителството са добре подготвени. "Ние мислим, че имаме достатъчно правно основание. Не става въпрос за наказание или "дърпане на уши", ние сме пълноправен член на ЕС и мисля, че България в момента се държи като такъв", каза Гечев.

Ще има и морков, защото и ЕК реагира твърде късно на казуса с украинското зърно. Именно затова още на 19 април (денят в който България наложи забраната), от ЕК дойде вестта, че се готви нова помощ от още 100 млн. евро субсидии за засегнатите фермери от споменатите 5 държави.

Наливането на още милиони обаче може и да не даде ефект, като се има предвид, че протестите на българските зърнопроизводители започнаха независимо, че ЕК им бе осигурила допълнителни компенсации от 16 млн. евро (32 млн. лв.) заради украинския внос. Такива компенсации имаше и за фермерите от Полша, Унгария и Словакия. Общото подпомагане бе за 56 млн. евро.

Евросанкциите ще са еднодневно плашило

Споменатите евросанкции спрямо Полша, Унгария, Словакия, България и Румъния пък може да се окажат плашило за един ден. Причината - наказателните процедури на Брюксел са муден процес, отнемащ повече от година, а за това време споменатите правителства тихомълком ще отменят забраните си и ще елиминират нарушението. Този филм вече го гледахме и в България по време на третия мандат на Бойко Борисов, когато бяха погазени нормите на общия пазар на ЕС и също така своеволно бе въведена задължителна квота за български продукти в търговските вериги.

Очаквано, ЕС започна наказателна процедура, която се проточи повече от година. Година по-късно, тогавашната власт не поднови постановлението си, с което бе въведена квотата и казусът бе преустановен.

Море от субсидии срещу ренти

През настоящия програмен период на ЕС, във времето от 2023 до 2027 г. българските фермери ще получат субсидии за земя (т.нар. директни плащания) цели 4 400 517 396 евро. 

Брюксел междувременно се чуди как да не прави едрите земевладелци милионери от субсидии. Именно затова в периода от 2014 до 2020 г. за първи път бе въведен таван за субсидиите до 300 000 евро. Т.е. един земеделец за година не можеше да получи повече от 300 000 евро. За настоящия програмен период този таван бе свален 3 пъти до 100 000 евро. Големият проблем, който се признава от ЕК, че тя не разполага с ефективни механизми за контрол, който да не допуска заобикалявене на тези тавани. Така че най-вероятно с фиктивни фирми отново ще се усвояват милиони от субсидии в целия ЕС.

А, ако се върнем у нас, стотици милиони евро бяха излети към 60 000 български фермери и в последните месеци.

На 6 декември 2022 г. фонд "Земеделие" изплати над 660 млн. лева европейски субсидии за обработване на нивите в България. Публична статистика е, че 80% от тези пари отиват в 20 големи фермери, които са именно зърнопроизводители.

Отделно от това на 9 март фонд "Земеделие" изплати други над 107 млн. лева по т.нар. "преразпределително плащане". Подпомагането отиде за 52 501 земеделци. Тази помощ се дава само за първите 300 декара на всеки фермер, а не за всички ниви, които притежава и официално се казва, че подпомага малките и средни земеделци, но и големите фермери вземат такова подпомагане за първите си 300 дка.

Част от зърнопроизводителите получиха и други субсидии. Така на 9 декември фонд "Земеделие" изплати други близо 98 млн. лева на стопаните в необлагодетелстваните райони, като например планинските. В част от тези масиви ниви имат и зърнопроизводителите.

Зърнопроизводителят Мариела Йорданова обаче контрира, че когато се говори за субсидии не бива да се забравя, че фермерите плащат ренти за земята, която обработват, които всяка година се повишавали. Обикновено субсидията на декар от ЕС е 30 лева на година, а рентите са поне 50-60 лева, а в Добруджа и до 160 лева. Това вероятно е така, но изобилстват и примерите с плащания в продукция на рентата и директно заграбване на земи. Отделно от това рентата се плаща веднъж годишно, а не всеки месец.

Такъв е пъзелът около зърното, ЕС, властта и предизборните страсти. Както и да разместваме парчетата му, сигурното е едно - властта в 5 страни от ЕС стана лобист на зърното, за да му гарантира по-високи цени. И няма нужда сега да се преструва, че това не е така.