По-високият данък върху старите коли срещна критики в тристранката

По-високият данък върху старите автомобили от 2019 г. заради въвеждането на екологичен компонент срещна критики от страна на работодателите и синдикатите.

Това стана по време на разглеждането на пакета от данъчни закони за 2019 г. в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Въпреки забележките в крайна сметка тристранката одобри промените в законите.

По-бедните ще плащат повече

Около 2 милиона автомобила ще бъдат засегнати от промените в изчисляването на данъка, показват изчисления на Българската стопанска камара.

КТ "Подкрепа" също възрази срещу новата формула за изчисляване на данъка върху автомобила, която включва възрастта на колата и екостандарта ѝ. Причината е, че най-натоварени от увеличението ще бъдат най-нискодоходните групи от населението.

"Увеличението за тях е около 30%, поне по отношение на компонента от колко години е регистрирана колата", каза Ваня Григорова от КТ "Подкрепа".

Според предлаганите промени старите леки коли (над 15 години), които са с по-лоши екохарактеристики, ще се облагат с по-висок местен данък от 2019 г.

В момента данъкът се определя на база мощността на двигателя и годината на производство, като по-мощните и по-новите автомобили са с по-високо облагане, като целта е за по-евтините возила да се дължи по-малък данък. Самият размер на данъка се определя от общините, като може да бъде в рамки, зададени от закона. В момента в закона е предвидено облекчение между 20% и 60% за наличието на катализатор в автомобили с мощност до 74 kW, с което финансовото министерство твърди, че се злоупотребява и затова ще отпадне от 2019 г.

От догодина, освен от мощността и годината на производство, данъкът ще зависи и от екостандарта на автомобила, като за стандартите от Евро 1 до Евро 3 включително, както и когато автомобилът няма екокатегория, коефициентът ще се утежнява с между 10% и 40%, а от Евро 4 до Евро 6 ще има намаление до максимум 60%. По-новите и по-мощните автомобили отново ще се облагат с по-висок компонент, като идеята е по-скъпите автомобили да се облагат повече. В същото време обаче се прави известна промяна в коефициентите в зависимост от годината на производство, така че да се стимулира извеждането от употреба на автомобилите над 20 години, защото те са ненадеждни и причиняват големи замърсявания.

До момента не са представени официални сметки как промяната ще се отрази на собствениците на автомобили. Финансовото министерство не публикува абсолютно никакви изчисления по този въпрос, въпреки че по закон е длъжно да направи оценка на въздействието.

Ще се обсъди проблемът с финансовите отчети на малките фирми

По време на тристранката бизнесът повтори възраженията си по отношение на Закона за счетоводството, който сега натоварва с непосилни изисквания за одит малки фирми.

Бизнесът настоява за редакция на чл. 37 от Закона за счетоводството, така че да се разшири кръгът от малки предприятия, които са изключени от задължението за независим финансов одит. В момента изискването важи за дружества с балансова стойност на активите от поне 2 млн. лв. и нетни приходи от продажби от най-малко 4 млн. лв., докато бизнесът предлага праговете да се качат съответно на 4 млн. лв. и 8 млн. лв.

Работодателите критикуват и текста, според който акционерните и командитните дружества са длъжни да одитират отчетите си независимо от големината на фирмата, а само по силата на правната си форма.

"Става дума за ресурс на тези предприятия на малкия бизнес от порядъка на 13 млн., който е съвършено излишен. Тук не става дума за ощетяване на фиска, нито предполага каквито и да е харчове от страна на държавата", коментираха от бизнес асоциациите.

Финансовият министър Владислав Горанов обеща въпросът да бъде обсъден в Народното събрание.

"Одитът, във вида, в който съществува, има за цел да защити интересите на акционерите, не толкова на фиска, защото фискът има други инструментариуми за контрол и надзор върху дейността на данъкоплатците. Така че сме отворени за този дебат", каза Горанов.

Вицепремиерът Валери Симеонов пък каза, че в сряда, когато Министерски съвет ще разглежда пакета от данъчни промени, ще предложи облекчаване на условията за финансов одит, който би натоварил около 6500 фирми с приблизително 13 млн. лв. годишно.

Синдикатите поставиха и искането си за въвеждане на необлагаем минимум върху доходите и различна ставка на ДДС за храните и стоки от първа необходимост, но към момента тя среща непреодолима съпротива сред управляващото мнозинство.