По време на война с президента ще се бием кой да няма правомощия

Министър-председателят Бойко Борисов се опита във вторник да се противопостави на критиките за съглашателство с президента по важни въпроси в противоречие с прокарваната от собствените му министри и собствената му партия политика. В интервю за Нова телевизия Борисов отрече да е подкрепил президентското вето върху текстове от закона за отбраната и отдаде единомислието си с президента единствено на собствената си неинформираност.

"Не, не подкрепям президента, просто този закон в тази му част, в това наименование е минал без да го прочета, без да разбера за него“, обяви Борисов, който обаче като министър-председател би трябвало да знае какво се приема на ръководените от него заседания на правителството, както и какви проектозакони внася това правителство в парламента.

Същевременно премиерът се опита да подмени основния предмет на спора и да го сведе до чисто езиков проблем.

Преди седмица държавният глава обяви, че връща закона заради орязването на правомощията му като главнокомандващ. След среща с премиера Първанов заяви, че се е договорил с Борисов да бъде възстановен текстът, според който началникът на отбраната е подчинен освен на военния министър, и на държавния глава. Връщането на това пълномощие в закона на практика би запазило двувластието в ръководството на отбраната.

Във вторник премиерът обаче сведе "забележките" на президента до проблем с формулировката на длъжността на най-висшия военен – "началник на отбраната“ или "началник на щаба на отбраната“.

"А иначе аз много ясно казах и на моите хора в парламента, а и на президента – самият аз ми се бият думите "министър на отбраната” и "началник на отбраната". Кой е по-големият началник – министърът на отбраната или началникът на отбраната? И се съгласих да има щаб", заяви Бойко Борисов.

Военният министър Аню Ангелов обясни преди дни, че няма смисъл да се записва, че най-висшият военен е подчинен и на президента, тъй като в мирно време президентът упражнява своите правомощия по предложение на Министерския съвет.

В последното си изказване обаче премиерът акцентира върху правомощията във военно време.

"Аз все пак напомням на вашите зрители, че говорим за правомощия по време на война. Ние докараме ли я да има война, с президента не само че няма да се бием кой да има правомощията, всеки ще иска другият да издава такива заповеди. Така че дори и темата в случая за изземване на правомощия не само че не е валидна, а е дори малко смешна", посочи Борисов пред Нова тв.

След това, за да подкрепи още по-силно тезата си, че не е отстъпвал пред държавния глава, той съобщи, че Първанов се бил съгласил "предложенията за промени в ръководния състав на армията да не стават само по предложение на началник щаба, а да може и министърът да ги прави“.

Промените в ръководния състав на армията сега се правят по предложение на Министерския съвет. Според Закона за отбраната и въоръжените сили, който е в сила в момента, повишаването и понижаването във военно звание на офицерите от висшия команден състав, както и назначаването и освобождаването им от длъжност, се извършва с указ на президента по предложение на Министерския съвет. На останалите офицери - със заповед на министъра на отбраната или на упълномощени от него длъжностни лица.

В интервюто си Бойко Борисов не спомена нищо по друг от мотивите за ветото на Първанов - за връщане в закона на 45-дневния срок за изплащането на обезщетенията на военните при пенсиониране. Промените в закона осигуриха възможност тези обезщетения да се изплащат при условия и ред, определени с акт на министъра на отбраната и да отпадне срока заради трагичното финансово положение на министерството. Преди дни военният министър Аню Ангелов заяви, че ако част от исканите корекции бъдат направени, това би означавало "да ме вкарат перманентно в съда и да спре реформата в армията".

"Но нека не си губим времето с такива празнодумства, защото това е действително да се търси под вола теле, да се конфронтират институции и да си хабим енергията", заключи темата премиерът във вторник.