Победа на Еманюел Макрон би дала шанс на ЕС да се спаси

Повечето британски политици са блажено невежи относно френската политика. Обсебени от събитията във Вашингтон, те рядко се замислят за тези съвсем наблизо, отвъд Ламанша.

Всеки служител в Уайтхол знае името на кмета на Ню Йорк, а може би само един от сто би могъл да посочи кмета на Париж.

Би било наивно да се мисли, че това дългогодишно пренебрежително отношение към френската политика ще се промени, най-малкото във фокусираната върху себе си вътрешна политика на Британия на Брекзита, в която по-малко от всякога се учат чужди езици.

Въпреки това, колкото и странно да е, точно когато Обединеното кралство обръща гръб на ЕС, изглежда има някакъв проблясък на осъзнаване, че политическите събития във Френската република през 2017 г. не само са на интересен етап, но може дори да имат преки последици за мъчителния процес, за който депутатите за съжаление дадоха благословията си, гласувайки за задействането на Член 50 от Лисабонския договор.

След три месеца Франция ще има нов президент на мястото на Франсоа Оланд. Перспективата този президент да е Марин льо Пен от Националния фронт обяснява повечето от пристъпа на интерес към Франция. Обаче ако трите социологически проучвания, публикувани тази седмица, са точни, това няма да е Льо Пен, а бившият банкер и финансов министър Еманюел Макрон, икономически и социален либерал, който говори перфектен английски, познава добре Великобритания и се кандидатира като независим центрист.

Социологическите прогнози сочат, че би победил Льо Пен в директен сблъсък с 63% срещу 37 процента.

Много неща може да се променят до първия тур на 23 април, а социолозите често не познават. Парламентарните избори във Великобритания през 2015 г., референдумът за Брекзит, вторите парламентарни избори в Испания през 2016 г., президентските избори в САЩ и италианският конституционен референдум - всички показаха резултати, които се оказаха по-надясно от нагласите, които сондажите бяха прогнозирали. Същото нещо може да се случи и във Франция.

Все пак избирането на либерален центрист, радетел за по-малко остеритет в еврозоната и отказващ да налага на партньорите от ЕС връщане на вътрешните граници, би било събитие със значимост за целия континент. Желанието на Макрон да реформира Европейския съюз, за да заработи по-добре, може да изглежда "англосаксонско" в известен смисъл. Обаче за Великобритания, поела по пътя на Брекзит, това може да е крайно неудобно развитие, увеличаващо шансовете за трудни бъдещи отношения с Европа.

Двуетапният президентски изборен процес във Франция облагодетелства движението на Макрон "Напред!" ("Ен Марш" - забележете инициалите!) На първия тур гласоподавателите избират от пълен спектър от кандидати. Вторият тур е балотаж между кандидатите, финиширали първи и втори. Както се изразява историкът Робърт Тумс, на първия тур гласуваш за "лицето, което искаш", но на втория гласуваш "против този, от когото се страхуваш".

Това облагодетелства кандидата, който се яви на балотаж срещу Льо Пен, който и да е той.

Вярно е, че много неща са се променили, откакто Жак Ширак спечели 82 процента от гласовете на балотаж срещу бащата на Льо Пен - Жан-Мари, през 2002 г., като икономическа стагнация, засилена миграция и ислямистки терористични атентати. Марин льо Пен освен това заряза някои от крайнодесните позиции на баща си - например програмата ѝ вече не предлага връщане на смъртното наказание.

Равнищата на подкрепата за нея в социологическите проучвания отразяват тези промени. Жан-Мари льо Пен едва се добра до втория тур през 2002 г. със 17 процента от вота и то благодарение на разделението между съперниците му. За разлика от него сега Марин льо Пен се очаква да спечели първия тур с около 25 процента.

Макрон дължи сегашното си силно представяне на собствената си дързост и на грешките на другите. Фактът, че е само на 39 години, никога не е бил избиран на политически пост и няма партийна машина зад себе си, говори за куража му. Но той не би бил на прага на президентството без съдействието на съперниците си.

Кандидатурата на Франсоа Фийон от десницата виси на косъм заради доходите на съпругата му от политическа работа, която изглежда никога не е вършила. Междувременно социалистическата партия избра Беноа Амон от лявото крило. И двамата се плъзгат надолу в проучванията на общественото мнение. Избирането на тези две кандидатури, взети заедно, на практика отвори в центъра пространство за Макрон.

Във френските президентски кампании често се редуват приливи и отливи. Сега Макрон е кандидатът, когото останалите трябва да обезвредят, за да спечелят второто място след Льо Пен. Съперниците му ще го обрисуват като креатура на елита. Тази седмица той отрече слухове за хомосексуална извънбрачна връзка. Джулиан Асандж и руските му информатори твърдят, че държат някакъв коз в ръкава си.

Победа на Макрон би опровергала онези, които вярват, че излизането на Великобритания от ЕС и избирането на Тръмп ще доведе до ефект на доминото. Тя би означавала провал за онези, които искат ЕС да се разпадне (макар че това може да се случи така или иначе). Би означавала отхвърляне за Националния фронт и традиционните партии на Петата република. За голистката десница тя би била отхвърляне на републиканското величие, наследено от Де Гол. За левицата - отхвърляне на държавния контрол на пазара на труда.

Дали ще има устойчива национална подкрепа за политиката, която защитава Макрон, е далеч от сигурно. Това се дължи до голяма степен на факта, че той още не е казал каква е тя. Едно е да водиш кампания чрез брилянтен маркетинг и съвсем друго - да управляваш чрез него. А и човек, който стане президент с подкрепата на първи тур на едва една четвърт от електората, винаги ще има относително малко място за маневриране. Способността на профсъюзите в държавния сектор във Франция да осуетяват реформи остава внушителна.

За британските еврофили победата на Макрон би била сладко-горчива. Ето един реформаторски мислещ френски политик с възгледи за ЕС и европейската сигурност, които Великобритания би могла да подкрепи и да работи с него, стига Брекзит да не се случваше. Вместо това ето ни нас, обърнали гръб на Европа, умът ни фокусиран навътре, политиката и страната ни разединени, а ние - наивни просители в кралския двор на най-лошия американски президент в съвременната история!

По БТА