Победата на фламандските сепаратисти не е началото на разпада на Белгия

Безпрецедентната изборна победа на радетелите за независимост от партия Нов фламандски алианс (НФА) във Фландрия в неделя бележи нов етап в развитието на местния вековен национализъм, смятат анализатори на белгийската история и политически живот, цитирани от БТА.

Това обаче не означава, според анализаторите, че повечето фламандци се обявяват за разцепление на Белгия.

Фламандският национализъм се заражда през 19-и век в отговор на появата на белгийската държава. Създадена през 1831 г., "първоначално тя е била католическа и френскоезична", припомня Ерик Корейн, социолог от Свободния фламандски университет в Брюксел.

"Елитите от Анверс и Ганд (френските имена на Антверпен и Гент - бел. ред.) са говорели френски, тъй че френският е бил задължителен за изкачване по социалната стълбица", подчертава експертът.

Изминават повече от 50 години, докато холандският става един от двата езика, официално признати в страната. Така фламандците получават възможност съдебните процеси срещу тях да се водят на собствения им език.

Холандско-езичните винаги са били мнозинство сред населението и в крайна сметка фламандската кауза надделява - след като през 1919 г. се въвежда всеобщо избирателно право, въпреки заблудите на профашистката националистическа партия VNV, сътрудничела с нацистките окупатори.

Все още доловимото чувство на унижение сред фламандците датира точно от този период на културни и политически борби.

Тъкмо то ги кара да се впускат с толкова плам в битките около правата на френскоезичните жители на Фландрия от районите край Брюксел.

Другото искане на Фландрия - за засилена автономия, пък води началото си от благоприятния за региона следвоенен период на социално и икономическо развитие, посочва Корейн.

Демократизацията на висшето образование прокарва пътя към появата на нов елит, враждебно настроен спрямо френскоезичната фламандска буржоазия от старата върхушка.

Последователното превръщане на унитарната белгийска държава във федерална през периода от 1970 до 1992 г. съдейства за формирането на фламандски регионални власти с изключителна или споделена компетентност (в здравеопазването, културното образование, заетостта, екологията и инфраструктурата).

Валония, навремето средище на минното дело и металургията, развивани с остаряващо индустриално оборудване, затъва в упадък. Същевременно Фландрия, някога предимно селска област, извлича всички възможни облаги от пристанище Антверпен и наличието на модерна промишленост - текстил, селскостопанска и хранителна продукция, автомобилно производство.

Това всъщност обяснява защо левите остават доминираща сила във Валония, докато десницата все още има надмощие във Фландрия въпреки нейната секуларизация, обяснява Даве Синардет, политолог от университета в Антверпен.

Наред с Ерик Корейн той обаче не вярва идеята за независимост все повече да завладява фламандците.

"Според проучванията, за автономия се обявяват 10, най-много 15 на сто", уверява Синардет. "Никой не разполага с конкретен проект за независимост", изтъква Корейн.

Победата на НФА не е триумф на сепаратистките настроения, а се дължи на три фактора, действащи съвместно, твърди антверпенският анализатор.

Първо, фламандският електорат е разочарован от очевидния провал на премиера християндемократ Ив Льотерм, избран с голяма преднина през 2007 г., когато бе сключил споразумение с НФА.

После идват "уменията в общуването, проявявани от Барт де Вевер (лидер на НФА - бел. ред.) в контекста на твърде непостоянната медийна демокрация". И накрая, "неговият анализ на днешната 'Белгия, която вече не работи', който бе сметнат за убедителен".

Експертът обаче признава, че "победата на НФА е исторически факт, който не бива да се пренебрегва".

"При все, че не вярвам това да е нова стъпка към независимост, може би ще е повод за съществена крачка към автономия", заключава Даве Синардет.