Победителят ще трябва да взема бързи решения за икономиката

Като се имат предвид тревожните новини за състоянието на пазарите и заплахата от рецесия, в. "Уолстрийт джърнал" прогнозира, че победителят в президентските избори в САЩ ще е под натиск да даде одобрението си за икономическата политика на страната далеч преди официално да встъпи в длъжност на 20 януари.

Щабовете и на двамата кандидати отказват да коментират каквито и да е по-конкретни планове за след изборите. Независимо от това, демократът Барак Обама най-вероятно ще е под натиск да гарантира на инвеститорите, че няма да повишава подоходния данък на богатите в условията на рецесия – нещо, което той намекна по време на кампанията си – или да повишава данък печалба в момент, когато пазарът се срива. За републиканеца Джон Маккейн би било предизвикателство да обясни как ще работи с контролирания от демократите Конгрес след тежките обвинения, отправени по време на кампанията.

Дъглас Холтц-Екин, икономически съветник на Маккейн, посочва като основен проблем факта, че изключително много американци смятат, че институциите, на които разчитат – банките, Уолстрийт, Вашингтон – са ги провалили. Тези провали предизвикват липса на доверие, казва той.

Три икономически предизвикателства най-вероятно ще доминират в първите дни на новия президент: закрепването на икономиката, преоформяне на разбитата финансова индустрия и изработване на политика по отношение на Китай, който е най-големият икономически съперник и кредитор на САЩ.

Централен въпрос е спадът на икономиката. Много икономисти прогнозират, че Америка ще изпадне в най- дълбоката рецесия от края на 1980-те. Според някои прогнози безработицата ще надхвърли 8% към 2010 г. при сегашно равнище от 6.1%. Бившият икономист на Рейгън Мартин Фелдщайн, който е съветник на Маккейн, наскоро даде одобрение на план за стимулиране на икономиката в размер на 300 млрд. долара.

Последният такъв пакет от 168 млрд. долара не помогна кой знае колко. Парите засилиха харченето в последното тримесечие на 2008 г., но нищо повече, а в същото време цените на бензина от 4 долара за галон погълнаха допълнителните средства, които потребителите получиха от правителството.

Сега онези, които настояват за икономически стимули – основно демократи – се съсредоточават върху инфраструктурни проекти, разширяване на осигуряването при безработица и др. Необходими са и мерки по отношение на щатските и местните правителства. Двадесет и седем щата обявиха недостиг в бюджетите си за фискалната 2009 г., започнала през юли т.г., в размер на 26 млрд. долара, по данни на "Муудис Икономи".

Ако Конгресът плати за изграждането на няколко нови язовира и други проекти, които са задържани заради липса на финансиране, това би позволило бивши работници отново да бъдат ангажирани, казват предприемачи. Близо 3 000 проекта са готови да тръгнат, тоест, конкурсите за тях могат да се обявят незабавно, според американска браншова асоциация.

Голям пакет от икономически стимули не би предотвратил рецесията, макар че може да ускори възстановяването. В същото време една подобна програма има и своите отрицателни страни. Възможно е тези разходи да станат перманентни, трупайки се към и без това огромния дълг на страната и подкопавайки финансите ѝ в момент, когато поколението на "бейби-бума" излиза в пенсия.

Нарастването на дълга означава също и нарастване на заемите. Очаква се министерството на финансите на САЩ да продаде около 2 млрд долара дълг следващата година, което е два пъти повече в сравнение с миналогодишния рекорд, според оценки на "Голдман Сакс", предимно заради заемите, които правителството взима за укрепване на финансовите институции. Това би могло да доведе до повишаване на основните лихвени проценти и да "унищожи всички стимули", според Робърт Лайтън, финансист, който се е занимавал с бюджета в екипа на бившия президент Бил Клинтън и в момента експерт към влиятелния тинк-танк "Брукингс инститюшън".

Друг голям въпрос пред новоизбрания президент е да реши колко голяма да е ролята на правителството в икономиката, включително с определянето на победителите и губещите сред фирмите, които се съревновават за федерални долари, както и за засилването на финансовите регулации.

Министърът на финансите Хенри Полсън подготвя преходен екип, за да осигури по-гладка координация с хората на наследника му. Много от решенията, вземани сега, обвързват следващата администрация, най-вече това как да се похарчат 700-те млрд долара от спасителния пакет.

И двамата кандидат-президенти по време на кампаниите си се изказваха най-общо за финансовата регулация, нито един не е предложил конкретни решения.

Законодателите смятат да настояват за повече кредити от банките, в които инвестира правителството. Робърт Лайтън обаче предупреждава, че ако банките бъдат натиснати да отпускат заеми, които не искат да дават, те могат да заемат и на хора, които не отговарят на условията. Нали по този начин стигнахме до сегашните проблеми, припомня той.

Другата голяма битка ще се съсредоточи върху това кой да бъде натоварен с отговорността за надзора върху стабилността на цялата система. Планът на Хенри Полсън предвижда това да бъде възложено на Федералния резерв. Икономистът от "Марган Стенли" Стивън Роуч ще внесе промяна в устава на Федералния резерв, добавяйки "финансовата стабилност" към мисията на тази институция, която да работи за пълна заетост и стабилност на цените, така че да се фокусира повече върху идентифициране на празноти в активите и да ги свива преди да предизвикат срив.

Третото предизвикателство е търговията с Китай - въпрос, по който Маккейн и Обама имат остри противоречия. Макккейн е привърженик на свободната търговия; според Обама търговските споразумения са писани в полза на богатите, а не на средните американци и настоява редица от тях да бъдат предоговрени.

Темата не беше основна за кампанията на нито един от двамата кандидати, но календарът ще я постави на дневен ред твърде скоро. Голяма част от договореностите по текстилните квоти изтичат на 1 януари. Индустриалните лобита ще настояват пред новата администрация да ги възобнови или да ги затегне.

След това, около 1 май, новият президент трябва да реши един отдавнашен въпрос – дали Китай манипулира валутата си, поддържайки я под пазарната стойност и по този начин дава предимство на китайските износители, чиято продукция се търгува в долари.

Въпросът е комплициран. Ако САЩ притиснат Китай да засили още валутата си, това ще раздразни допълнително китайците, които държат близо 2 трилиона долара от резервите на САЩ в чужда валута, основно в долари. Желанието на Пекин да продължи да заема на Вашингтон е въпрос от особена значимост в момент, когато САЩ са отпуснали юздите.