Почетни консули оспориха пред ВАС отнемането на дипломатическите им номера

Почетните консули на девет държави у нас атакуваха във Върховния административен съд (ВАС) измененията в наредба на МВР, с които по заръка на премиера Бойко Борисов им бяха отнети привилегии по Виенската конвенция, съобщи "Правен свят". 

 

С промените, които са факт от средата на април, на почетните консули беше даден тримесечен срок да свалят дипломатическите номера (с означение СС на червен фон) на колите си. Чуждите граждани сред тях бяха приравнени на всеки чужденец с право на пребиваване за повече от 3 месеца в България (с право на бели табели с обозначение ХХ), а българите почетни консули - на всеки редови участник в движението.

 

Жалбата до ВАС е подадена от почетните консули на Кения - д-р Ивайло Дерменджиев, Израел - проф. ч. кор. д-р Красимир Методиев, Малта - адвокат Борислав Боянов, Сейшели - Максим Бехар, Тайланд - Виктор Меламед, Мавриций - Христо Илиев, Антигуа и Барбуда - проф. Иван Тодоров, Шри Ланка - Борислав Сарандев и Естония - Борис Халачев.

 

Те са установили, че при отнемането на правото им да ползват автомобили с дипломатически номера, МВР е допуснало близо 20 нарушения. Само процесуалните са 14, отделно са погазването на Виенската конвенция и неспазването на целта на закона.

 

Почетните консули настояват съдът да отмени три параграфа от последните изменения в Наредба № I-181 от 2002 г. за регистрацията и отчета на моторните превозни средства, собственост на чуждестранни физически и юридически лица, а действието им да бъде спряно до окончателното произнасяне на магистратите.

 

Половин страница изменения = 14 процесуални нарушения

 

В жалбата си до ВАС деветимата почетни консули посочват, че при приемането на измененията в наредбата, които се изчерпват на половин страница, МВР е успяло да погази 14 задължителни правила на Закона за нормативните актове (ЗНА) и Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

От жалбата става ясно, че не са посочени причините, които налагат изменението, нито какъв е очакваният резултат от него. Освен това в мотивите въобще няма информация за целите, които си поставя то, за средствата, които ще бъдат необходими за прилагане на новите текстове на акта. Един от най-съществените проблеми, изтъкнати от почетните консули, е, че в противоречие с изискването на чл. 28 ал. 2 т. 5 от ЗНА за анализ на съответствието с правото на ЕС, мотивите не съдържат дори намек, че е правен такъв.

 

Следват не по-малко съществени нарушения. "Приетият подзаконов нормативен акт съществено се различава от публикувания на интернет страницата на МВР проект за обсъждане. Това изцяло препятства провеждането на обществено обсъждане, тъй като препятства правото на заинтересованите лица на предложения и становища", пише в жалбата на почетните консули. В първоначалния вариант не се прави разграничение между тези от тях с българско и чуждо гражданство, а в приетия текст е въведен различен режим. 

 

Освен това почетните консули са установили, че не е спазен задължителният срок от поне 14 дни, в който проектът трябва да престои на сайта на МВР, за да бъде подложен за обществено обсъждане. Той е публикуван на 16 март 2016 г. и е свален на 30 март 2016 г. Според ГПК "срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден", т.е. проектът е свален ден по-рано. "Неспазването на срока, визиран в чл. 26, ал. 2 ЗНА, освен че представлява съществено самостоятелно нарушение на процедурата, обуславя и нарушение на принципите на откритост и съгласуваност, регламентирани в алинея първа на чл. 26 ЗНА. Налице е и нарушение на принципа за "Достъпност, публичност и прозрачност", заложен в чл.12, ал.1 АПК: "Органите са длъжни да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство." В случая не е осигурен законоустановения срок на заинтересуваните страни да се запознаят с проекта и да подготвят своята позиция по него", пише в жалбата на деветимата почетни консули до ВАС.

 

Към тези нарушения се добавя и това, че министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова не е съгласувала проекта за изменение на наредбата с министъра на външните работи Даниел Митов. А според представителите на чуждите държави у нас, промените е трябвало да бъдат съгласувани и с държавите-членки на Виенската конвенция.

 

Формални мотиви и обратно действие

 

"Всеки един от задължителните реквизити на мотивите съгласно чл. 28, ал. 2 ЗНА изисква конкретна обосновка, а не излагане на общи положения, които въобще не отговарят на конкретните изисквания на закона. При липса на мотиви чл. 28, ал. 3 ЗНА забранява на компетентния орган да пристъпи към разглеждането на проекта, което по категоричен начин посочва, че това е съществено процесуално нарушение. Константната съдебна практика приравнява формалните мотиви на липса на мотиви, което опорочава процедурата по обществено обсъждане и представлява самостоятелно основание за отмяна на съответния акт", заявяват почетните консули и цитират серия от решения на ВАС в тази насока.

 

Друг аргумент в жалбата им е, че една от новите разпоредби, приета с измененията в наредбата, представлява общ административен акт. Става дума за §7 от промените. Той задължава всички почетни консули до 3 месеца да сменят регистрационните табели на колите си. "Без значение е фактът, че този акт е публикуван под формата на част от Наредба. Съгласно чл.65 АПК "общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове", заявяват почетните консули.

 

И изброяват пред ВАС пет изисквания на АПК в тази насока, които не са спазени: Откриването на производството по издаване на общ административен акт не е оповестено публично, а заинтересованите лица не са уведомени за издаването му и формите, под които може да участват в него. Освен това не е изпълнено изискването на чл.69, ал.2 АПК, според който "административният орган осигурява на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от административния орган, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването". Към това се добавя и нарушението на чл.71 АПК, според който административният акт да се издава след като се обсъдят възраженията на заинтересованите граждани и техните организации. Липсва такова обсъждане, заявяват почетните консули и добавят, че не са спазени и много други изисквания на АПК, тъй като в случая важат и много от изискванията за индивидуалните административни актове.

 

Според жалбоподателите освен всички нарушения на процедурата в разрез със закона на наредбата е дадено обратно действие. В жалбата се посочва, че с измененията в Наредба № I-181 от 2002 г. се отнема ex tunc консулската привилегия за регистрация с отличителни регистрационни номера "CC" на автомобилите на почетните консули, които са български граждани, и са собственост на консулства, ръководени от лица с такъв статут. "Преуреждането на възникнали правоотношения от нормативен или общ административен акт също безспорно представлява обратно действие на този акт. Конституционният съд се е произнесъл, че когато се преуреждат вече настъпили правни последици от юридическите факти, е налице хипотезата на същинско обратно действие (Решение № 10 от 2013 г. по к. д. № 8/2013 г.)", пише в жалбата.

 

Виенската конвенция и смисълът на привилегиите

 

Почетните консули посочват още, че с измененията МВР е погазило Виенската конвенция за консулските отношения, по която България е страна и нормите ѝ се прилагат с приоритет пред тези на вътрешното законодателство. "Всяка държава е свободна да решава дали ще назначава или приема почетни консулски длъжностни лица. Но веднъж щом е решила да приема такива, тя е длъжна да спазва всички разпоредби, регламентиращи статута им. Независимо дали са щатни или почетни, консулските длъжностни лица, каквито са лицата, натоварени да изпълняват консулски функции (чл. 1 т.1 буква "d"), имат еднакви задължения по отношение на гражданите на изпращащата държава и гарантирани еднакви правомощия спрямо приемащата държава. Предоставените преимущества, привилегии и имунитети на консулските представителства, независимо от статута (напр. гражданството) на техните ръководители са еднакви според Виенската конвенция", пише в жалбата.

 

В нея почетните консули посочват, че с промените в наредбата е нарушен чл. 72 от Виенската конвенция, който задължава приемащата държава да не "проявява дискриминация между държавите". "Видно от обнародваната Наредба за изменение и допълнения, в частност изменението на разпоредбата на чл. 17 ал. 2 т. 4 от Наредба No I-181 от 2002 г., именно дискриминационна на основание произход е политиката на приемащата държава: единствено почетните консулски длъжностни лица, които са "граждани на друга държава" получават правото на автомобилите, собственост на ръководеното от тях консулство, да поставят различни отличителни регистрационни табели. Това е очевиден пример за неравнопоставеност между дипломатическите представителства на различните държави, още повече че някои от тях имат единствено и само консулско представителство на територията на България. И така, единственият представител на съответната държава, който следва при нужда да оказва съдействие на нейните гражданите, е поставен в невъзможност за адекватно изпълнение на своите функции", се сочи в жалбата до ВАС.

 

В нея категорично се отхвърля твърдението в мотивите, с които беше отнето правото на почетните консули да ползват дипломатически номера, че те "не са необходими за осъществяване на техните функции и постигане на целите, за които са назначени".

 

"Във връзка с функциите, с които са натоварени почетните консулства в България, притежанието на отличителна регистрационна табела на автомобил е абсолютно необходимо и представлява гаранция от страна на приемащата държава, че почетното консулско длъжностно лице се ползва от закрилата, визирана в чл. 64 от Виенската конвенция на нейната територия. Освен посоченото по-горе, че превозните средства, собственост на консулствата, особено когато това е единственото дипломатическо представителство на изпращаща държава, се ползват и от гостуващите официални лица и посланици на тази държава, то тези автомобили, съставляват част от територията на съответната държава и се ползват с полагащата се на това защита. Следователно, тяхното обозначаване е необходимо с цел създаване на условия за неприкосновеност на автомобила и архива на консулството (чл. 61 ), на лицата, които ползват в момента автомобила и прочие защити, които се следват на консулските длъжностни лица и на ръководените от тях мисии, по силата на Виенската конвенция и не са от компетентността на приемащата държава", заявяват жалбоподателите.

 

В подкрепа на тезата си те се позовават и на разпоредбите на Наказателния кодекс, според които нарушаването на неприкосновеността на превозно средство, което се ползва с международна защита, е престъпление, което се наказва по квалифициран състав. "Видно е, че досегашният режим на отличаване на автомобилите, собственост на консулства е бил съобразен с волята и логиката на закона и настоящата промяна би довела до подмяна волята на законодателя въведена в по-висш по степен нормативен акт, както и би дерогирала функцията на превенцията срещу извършване на престъпление", заявяват почетните консули. 

 

Върховният административен съд образува дело по жалбата, чака се насрочване.