На 57-годишна възраст почина актьорът Радко Дишлиев, съобщиха от Съюза на артистите в България.
Дишлиев е завършил ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1975 г. Сред филмите, в които е участвал, са "Под игото", "Любовта на Мирон", "Кръвта остава", Отрова в извора", "Моите непознати", "На живот и смърт", "Сценарият", "Адиос, мучачос", "Сомбреро бледз".
Дишлиев има над 30 участия в постановки на телевизионния театър. Сред най-известните роли, които е изпълнил в театъра, са Ибън в "Страсти под брястовете", Яворов в "Дни в нощта", доцента в "Римска баня", Алеко Константинов в "Щастливецът иде", Рудолф в "Мадам Бовари".
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
21 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Бог да прости Радко! Прекрасен актьор, чувствителен човек, верен приятел. Дано повече хора си припомнят най-добрата му и знакова роля, с която влезе в киното - Бенковски от "Записки по българските въстания". (Как можаха редакторите на Mediapool да изпуснат тъкмо тази му роля!) Уви, вече и тримата прекрасни актьори от този великолепен филм не са между живите. Първи си отиде Стоян Стоев (Захари Стоянов). След него Антоний Генов (Панайот Волов). Сега и Радко. Събраха се там горе, за да не се разделят никога вече. А днес Отечеството отново има нужда от техните светли герои... Бог да ги прости и тримата!
.
Честните и скромните творци в България млади си отиват- списъкът постоянно се увеличава а ченгетата и доностниците живеят да преклонна възраст като Мутафчиева. Явно Господ бърза да прибере добрите а оставя мерзавците.
Смъртта на Рашко -роденият да изиграе Бенковски - ни подсеща че някога в България е имало истински българи а не като сегашните като почнеш от Гоце та стигнеш до Бойко все едно става бума за различни държави и народи.
Да, в "Записките" той направи една много грубовата, но реалистична интерпретация на Бенковски." ... и ако Султанът те попита тебе "Ти бе, свиня безподобна и пърцул, кой те тебе научи да се срещу мен буниш ?", ти не ще се стреснеш и ще извикаш "Бенковски !" ...".Хубаво е и да се сетим за Гавраил Хлътев ( Бенковски ) и да си спомним, че той взема това име от един странстващ поляк.А също е хубаво да си спомним, че онази 1876-та започва с низ от геройства и завършва с низ от предателства.Жалко и за Стоян …
Стоев - не знаех, лека му пръст.Неговият Жендо от "Записките" беше голям майсторлък.Блестеше във "Военния", помните ли пиесата "Знамето"?Тук пишещият преди мен ( Зрител ) спомена за Телевизионния театър. Този театър дефинира навремето понеделника като "ден за възрастни".Та Телевизионният Театър беше "сцена максимум", където актьорите достигаха върхове.За разлика от обикновената сцена, където трябваше да викат, за да ги чуят от последните редове, или да сервилничат с публиката, в телевизионния театър нещата бяха силно балансирани, а изразни похвати като пластика и мимика намираха директен показ към зрителя.Ние имаме много шедьоври в този театър - аз се сещам за изумителния талант на Любомир Т. Младенов в "Любов необяснима", за "Мотопедът", за някои върхови постижения на Николай Бинев и Ангел Георгиев ... и за още стотици равностойни постижения.Телевизионният театър имаше елемент на елитарност и в същото време показваше повече и от театъра, и от киното. Показваше същественото.Затова ще се радвам, ако следващият Министър на Културата намери спонсори да издадат на DVD всичко, което е останало от ТТ.Така, както "24 часа" и "Стандарт" издадоха най-добрите ни филми.То това май остава от човешкия живот - спомените ...
Сякаш единствено смъртта ни напомня за едно изключително поколение.Стоян Стоев,Антоний Генов,Илия Караиванов,сега и Радко Дишлиев.Отидоха си забравениМир на праха им
www.bulpress.net/article/5401
"Народът сега иска хляб и зрелища. Това не е моят народ. Моят народ се би на Шипка. Моят народ прави Велчова завера и вдига Априлско въстание. Моя народ е...а майката на турците при Одрин през 1912 г. Това е моят народ. Този, сегашният, това не е моя народ", каза още Радко Дишлиев.
Нещо твърде искрено, дори прекалено и вероятно биващо приемано нееднозначно. Лично аз съжалявам, че прочетох това интервю, предпочитах да го запомня като Бенковски /сега ще ми е малко по-трудно да се абстрахирам от прочетеното/. Мир и светлина на душата му!
Tова са реалните неща от живота, казани с брутална и поразителна искреност. Особено за отношението между мъжа и жената. И на мене ми стана тъжно като го прочетох, но това е, животът е тъжен.