Почина бащата на "перестройката" Михаил Горбачов

Една от най-влиятелните фигури на ХХ век, бащата на "перестройката", човекът с лични заслуги за падането на Желязната завеса, мъжът, който прекрати Студената война без тежко кръвопролитие - Михаил Горбачов, си е отишъл от този свят на 30 август 2022 г., на 91-годишна възраст, съобщават водещите руски информационни агенции, цитирани от Блумбърг, Ройтерс и Асошейтед прес.

"Михаил Горбачов почина тази нощ след тежко и продължително боледуване", съобщиха от Централната клинична болница късно във вторник. Първият и последен президент на СССР ще бъде погребан на Новодевическото гробище в Москва, на мястото, където са погребани предците му, до съпругата си, съобщава ТАСС, цитирайки източник, който е запознат с желанията на роднините на бившия президент.

Горбачов е смятан за една от най-значимите фигури от втората половина на ХХ век заради ключовата си роля в прекратяването на Студената война, въвеждането на политически свободи в Съветския съюз, както и за обединението на Германия. Носител е на множество награди, включително Нобелова награда за мир. Той е недолюбван единствено в Русия заради ускоряването на разпадането на Съветския съюз - събитие, довело до сгромолясване на глобалното влияние на Русия и до ускоряване на икономическия колапс.

Михаил Сергеевич Горбачов е роден на 2 март 1931 г. Той е осмият и последен лидер на Съветския съюз. Той е генерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз от 1985 г. до 1991 г., държавен глава на страната от 1988 г. до 1991 г., както и президент на Съветския съюз от 1990 до 1991 г. Идеологически Горбачов първоначално се придържа към марксизма-ленинизма, но впоследствие се придвижва към социалдемокрацията в началото на 90-те години.

Горбачов е роден в Приволное, Ставрополски край, в бедно селско семейство от руски и украински произход. Израснал при управлението на Йосиф Сталин, в младостта си той управлява комбайни, преди да се присъедини към комунистическата партия.

След смъртта на Сталин става ревностен привърженик на десталинизацията и реформите на съветския лидер Никита Хрушчов.

Назначен е за първи партиен секретар на Ставрополския областен комитет през 1970 г. и в това си качество ръководи строителството на Големия Ставрополски канал. През 1978 г. се завръща в Москва, за да стане секретар на Централния комитет на партията, а през 1979 г. се присъединява към управляващото Политбюро. В рамките на три години след смъртта на съветския лидер Леонид Брежнев, след кратките режими на Юрий Андропов и Константин Черненко, Политбюро избира Горбачов за генерален секретар, де факто ръководител на правителството, през 1985 г.

Въпреки че е ангажиран със запазването на съветската държава и нейните социалистически идеали, Горбачов вярва, че са необходими значителни реформи, особено след аварията в Чернобил през 1986 г.

Той изтегля СССР от съветско-афганистанската война и провежда срещи на върха с президента на САЩ Роналд Рейгън за ограничаване на ядрените оръжия и прекратяване на Студената война.

Във вътрешен план неговата политика на "гласност" (откритост) позволява известна свобода на словото и печата, докато неговата "перестройка" се стреми да децентрализира вземането на икономически решения, за да подобри ефективността на стопанското управление.

Политиката на Горбачов за постепенна демократизация подкопава еднопартийното управление. Горбачов отказа военна намеса по време на "кадифените" революции в Източния блок през 1989-1990 г. Всичко това натрупва напрежение сред хардлайнерите в Москва, които организират неуспешния августовски преврат срещу Горбачов през 1991 г. Съветският съюз се разпада и Горбачов подава оставка.

След края на участието си във властта той стартира фондация "Горбачов", става яростен критик на руските президенти Борис Елцин и Владимир Путин и води кампания за руското социалдемократическо движение.