Почина бившият издател на вестниците "Труд" и "Преса" Тошо Тошев

На 80 години в сряда почина бившият издател и главен редактор на вестниците "Труд" и "Преса" Тошо Тошев.

Поклонението ще е от 12:00 ч. в църквата "Света София", съобщиха от семейството му.

По думите им Тошо Тошев е бил истински журналист и блестящ вестникар. "Имаше куража да изразява и отстоява мнението си. Работил е с всички български политици, внушавайки респект и уважение. Самият той споделяше, че за да отстояваш истината, се иска да имаш надежди. За жалост, надеждите на българите умираха през годините и всеки от нас се прощаваше с тях по различен начин“, допълват от семейството на Тошев.

"Да останеш легенда в Прехода на такова общество към почти невъзможна демокрация, беше също толкова невъзможно. Но той го постигна", заявяват близките му.

През първите две десетилетия на прехода Тошо Тошев е много влиятелна фигура в българската политика като собственик на най-честения тогава всекидневник "Труд“ (1991–2011).

Признанието за неговото голямо влияние бе поканата за членство в т.нар. български бизнес клуб "Възраждане", който бе създаден в първите месеци на управлението на правителството "Сакскобургготски"

Наред с Тошев в клуба членуваха Васил Божков, Емил Кюлев (убит през 2005), Илия Павлов (убит през 2003), медийният издател и журналист Петьо Блъсков, Радосвет Радев и други. По-късно Тошев решава да напусне клуба, цитирайки "етични" съображения.

След като продаде "Труд" през 2011 година, той създаде вестник "Преса", който бе закрит няколко години по-късно.

Тошо Тошев беше удостоен с орден "Стара планина" І степен за "изключителни заслуги в областта на журналистиката" през 2002 година от президента Георги Първанов.

В края на 2009 година той бе официално обявен като съдържател на явочна квартира с агентурен псевдоним "Бор" на бившата Държавна сигурност. Тошев е вербуван през 1975 година и е снет от отчет през 1990 година.

Тошо Тошев получава средно образование в Техникума по силни токове "Киров". Тогава пише за вестник "Средношколско знаме", а сред това завършва специалност "Българска филология" в Софийския университет.

През 70-те години работи две години във вестник "Народна младеж“ и е зачислен към отдел "Пропаганда“ на Градския комитет на БКП в София, а след това и в програмна редакция на Българската телевизия.

В началото 80-те години става заместник-главен редактор на "Труд" и едновременно е шеф на отдел "Печат" в Столичната община (сега "Връзки с обществеността“).

Автор е на книгите "Истина за лично ползване" (1984), "Времето за умиране стига" (1988), "Китай в годината на Дракона" (1989) – пътепис, "Страх" (2001), трилогията "Лъжата" (2001-2004), "Политическа орда" (2017), "Власт" (2018) и "Сенки сред виелицата" (2021).