Почина писателят Богомил Райнов

Писателят Богомил Райнов е починал в петък сутринта дни, преди да навърши 88 години.

БТА разпространи биографична справка на писателя. В нея се казва, че Богомил Николаев Райнов е роден на 19 юни 1919 г. в София. Син е на писателя и философа Николай Райнов. Завършва философия в Софийския университет "Климент Охридски".

За първи път негови творби са публикувани през 1936 г. във в. "На жената". Сътрудничи във в. "Ученически подем", издаван под негова редакция от Първа софийска мъжка гимназия, във в. "Златорог", "Българска мисъл", сп. "Изкуство и критика" и др.

Редактор е във в. "Работническо дело" (1944-1946), заместник главен редактор на в. "Стършел" (1947-1953) и на сп. "Септември" (1950-1953). Преподава в Художествената академия София (1947-1981). Доцент е от 1947 г.и професор от 1955 г.

През 1953-1960 г. е културно аташе в посолството на България в Париж. От 27 май  1974 г. е член-кореспондент на БАН. Главен редактор на в. "Литературен фронт" (1966-1970), заместник-председател на Съюза на българските писатели (1967-1972) и първи заместник-председател (1972-1989), член е на ръководството на Българския ПЕН-клуб (1967-1969), кандидат член на ЦК на БКП (1971-1976), член на ЦК на БКП (1976-1990), член на НС на Отечествения фронт (1972-1977), заместник-председател на Националния комитет за защита на мира (1973). От 1973 г. е заместник-председател на Съвета на Агенцията за книгоиздаване и печат на чужди езици "София прес".

От 1976 г. до 1990 г. е депутат в Седмото, Осмото и Деветото народно събрание. От 1954 г. до 1986 г. е професор по естетика във Висшия институт по изобразителни изкуства.

Автор е на поезия, сборници с разкази, повести, романи, филмови сценарии, монографии и др. Поезия - "Стихотворения" (1941), "Любовен календар" (1942), "Краят на пътя" (1988), и др. Белетристика - "Пътуване в делника" (1945), "Човекът на ъгъла" (1958), "Дъждовна вечер" (1961), "Както само ние умираме" (1961), "Инспекторът и нощта" (1964), "Третият път" (1977), "Само за  мъже" (1979), "Денят не си личи по заранта" (1981), "Юнгфрау" (1985), "Не ме разсмивай" (1983), "Стъпки по пясъка" (1989) , "Ченге - втора употреба", последен от серията за боеца на тихия фронт Емил Боев (2000)  и др. Изкуствознание - "Художествено майсторство" (1969), "Черният роман" (1970), "Ерос и Танатос" (1971), "Масовата култура" (1974), "Трима самотници" (1983), "Тайната" (1984), "Бялото лице на смъртта" (1987), "Тайното учение" (1991) и други.

Носител е на наградите: орден "Кирил и Методий" - първа степен (1959), "Заслужил деятел на културата" (1965), лауреат е на Димитровска награда за публицистика за "Господин Никой" и "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1969), "Народен деятел на културата" (1971), Наградата за критика и публицистика на Съюза на българските писатели за 1975 г. за книгата му "Масовата култура",  "Наградата на София" (1976), "Герой на социалистическия труд" (1976), орден "Георги Димитров" (1979), литературна награда за белетристика  на Съюза на българските писатели за 1982 г.  за "Магичен фенер", литературна награда "Иван Вазов" (1985), специална награда на Международната писателска среща в Ялта (1987), орден "13 века България" (1989), държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" (2006).

В разпространен съболезнователен адрес на Съюза на българските писатели (СБП) се казва, че „Богомил Райнов беше един от най-големите български интелектуалци - богата, сложна, драматична личност, творческа фигура без паралели в нашата култура”.

В адреса се казва още:„Времето, през което живя Богомил Райнов - две трети от миналия век и началото на новия - е отразено с всичкото си величие и трагизъм в неговия живот и творчество. Приятел на Вапцаров и Вутимски, познавач на Рьорих и Блаватска, писател, поет, професор по естетика, ценител и познавач на изкуството, знаменит колекционер, меценат, автор на книги за велики художници, "забележителен европейски енциклопедист на новото време", по думите на Андре Малро, той с право се бе издигнал на върха на българския духовен Олимп”.

„И ще остане завинаги там”, завършва съболезнователният адрес на Съюза на българските писатели.

Още от

Защо протестираха строителите?