Виктор Пасков е автор на книгите "Невръстни убийства“, "Балада за Георг Хених“, "Ций Кук“, "Германия - мръсна приказка“, "Алилуя“, "Аутопсия на една любов“. Автор е и на киносценариите "Ти, който си на небето", "Индиански игри", "Пльонтек" и "Духове".
За "Балада за Георг Хених“ Пасков получава Голямата литературна награда на Бордо. Преведена е във Франция, Англия, Германия, Испания, Полша, САЩ, СССР, Чехия, Словакия, Швейцария.
Виктор Пасков е роден на 10 септември 1949 г. в София. Завършва гимназия в София и консерватория в Лайпциг. Дебютира със стихове в списание “Родна реч” през 1964. Публикува разкази и новели в литературни периодични издания. Свирил е в джазови формации. До 1980 работи като композитор, оперен певец и музикален критик в Германия, след което до 1987 година е музикален редактор към Агенция "София прес" . От 1987 е редактор и кинодраматург в Студия за игрални филми "Бояна". В периода 1990-1992 г. живее в Париж. Бил е и директор на културния ни институт в Берлин.
Тялото му ще бъде пренесено в България и погребано тук.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
60 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Понякога в България се чуват и хубави новини. Рядко българският литературен салон е приютявал такъв смърдящ негодник и некадърник като В.П. Всъщност смрадта беше напълно естествена, защото идваше от разлагането на отдавна умрелия в него талант, който се прояви само и единствено в "Балада за Георг Хених". След това В.П. използваше умението си да държи перото само за да ругае по каруцарски начин всичко що бе новаторско и стойностно в съвременната ни литература, и най-вече Георги Господинов. Освен това …
Виктор Пасков беше прославен с умението си да намира топли местенца в уютна чужбина, неизменно заплащани от бедна България. А когато успяваше и там да сере на метено, та се налагаше да му прекратяват "дипломатическите" мандати, такъв вой надигаше по тукашните ченгесарски медии (нали любимец на Тошо Тошев и Кеворк Кеворкян!), че пак трябваше да се намира чужбински приют за преследвания талант. Е, и Берн не му е помогнал да продължи тази мръсна приказка, която се оказа битието му. На Разпети петък справедливостта идва! Жалко само, че освен реквием за Спасителя ще трябва да има и реквием за един мръсник.
Мир на праха му
Когато човек почине, е редно да го оценяваш по най-високите прояви на духа му. Колкото и протиречив като човек да е, Германия-мръсна приказка и Аутопсия на една любов не се четат само в един псевдописателски кръг на млади български "автори".
Прекрасен литератор. Помня първите му стъпки в поезията преди да почне да печата. Рецитираше ми стиховете си в Млечния бар на площад Славейков. Още през 60-те години на ХХ век си пролича богатата му индивидуалност. Мир на праха му. Загубата за европейската литература е огромна.
Познавахме се от деца, от 1 гимназия в София и квартала, в който живеехме. Странен, ексцентричен, често груб. Не направи нищо като музикант, но "Балада за Георг Хених" е наистина европейско произведение. По-късно характерът му се изроди, взе да пие без мяра, да върши глупости и мръсотии, да бие жена си, забрави напълно сина си, стана нагаждач и слуга на всяка власт и особено на комунистите. Жалко за един съсипан литературен талант.Бог ще го съди! Мир на праха му!
Етиката изисква: за умрелия или добро или нищо. Разбирам, че някой (имам пред вид коментара на Ангел Игов) може да има какво да каже против Пасков, но нужно ли е да го прави точно сега, да заявява радост от кончината му, да се изразява точно по каруцарски, с нецензурни изрази. Доста лошо говори това за авторите на подобни коментари.
автора на "Балада за Георг Хених"-дълбок поклон, сълза и благодарност за всичко, с което тази книга ще остане вечна. Пред падението на един човек, който сам и с явно удоволствие пожела комунягите и ченгетата да го превърнат в морална дрипа с постове и привилегии-заплюване. Преди година покойният обиколи България с издателя си- едно вонящо ченге от VІ-то, което май преди го е вербувало. Значи преди-ръководещ офицер, а сега-издател... Гнус...Да, нека кажем "БОГ ДА ГО ПРОСТИ НА РАЗПЕТИ ПЕТЪК!" Но, нека …
кажем също, че за агонията на днешна България-културна, морална и политическа- Виктор Пасков и десетина като него носят несъмнена вина. Тъкмо, защото "ЗНАЕХА КАКВО ПРАВЯТ". И точно защото ЗНАЕХА, може да им прощаваш "САМО ТИ, ДЕТО СИ НА НЕБЕТО..." Ние-не!
нещата, които четох от него ми направиха голямо впечатление. Това е достатъчно. Плювачите, нека публикуват нещо подобно и чак тогава бих им дал право на дума. Дотогава, да мрът в завистливото си бездарие.
въобразяват, че талантът има цвят. О, свещена простота!
но, виж, човешкото падение си има. В случая-червен. Ти си човек с интелигентен нерв, въпреки различията ни съм ти го казвал не един път. Затова си представи следният некролог:"Почина Пол Пот.Ние, благодарните камбоджанци, никога няма да прежалим превъзходния франкофон, преводач и съставител на прекрасната антология на френската поезия". Така че- смъртта е сериозно и всемогъщо нещо, което чака всички ни, но самата тя не раздава индулгенции и не гробът изравнява мизерника с достойния човек.Весели празници ти желая, както и на всички съфорумци, защото нямам време за форума!