Почина президентът Желю Желев

На 79-годишна възраст внезапно почина президентът д-р Желю Желев (държавен глава 1990 – 1997). Той е първият демократично избран президент след промените от 10 ноември 1989 година и сред създателите на СДС.

Министерският съвет обяви 1 февруари 2015 г. (неделя) за ден на национален траур по повод кончината на президента Желев. В негова памет националните флагове на държавните институции ще бъдат свалени наполовина.

Министерският съвет създаде правителствена комисия, ръководена от вицепремиера румяна Бъчварова, която да организира погребението на д-р Желев. Членове са президентите Петър Стоянов (1997-2002 г.) и Георги Първанов (2002-2012 г.), както и Екатерина Захариева – началник на кабинета на президента Росен Плевнелиев.

Поклонението ще започне от 12.00 часа в патриаршеския храм "Св. Александър Невски".

Само преди три дни д-р Желев участва в Съвета на президентите заедно с Росен Плевнелиев, Петър Стоянов и Георги Първанов.

Вестта са неговата кончина бе разпространена в петък от администрацията на президентската институция, която в кратка справка припомня и основните моменти в политическата му биография.

Дисидент, основател и лидер на СДС, първи демократично избран президент Д-р Желю Митев Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско. Завършва философия в СУ "Климент Охридски" през 1958 г. От 1961 г. до 1964 г. е редовен аспирант във философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Член е на БКП, но е изключен като антимарксист през 1965 г. По политически и идеологически причини остава без работа до 1972 г. През 1974 г. защитава дисертация и става кандидат на науките, а през 1975 г. започва работа като научен сътрудник в Института по култура. В периода 1977-1982 г. е завеждащ секция "Култура и личност" в института. Защитава докторска дисертация през 1988 г. През 1982 г. излиза книгата му "Фашизмът", която е забранена и спряна от разпространение, но е преведена на 10 езика.

През 1988 г. създава Съюз за гласност и преустройство. До 10 ноември 1989 г. д-р Желю Желев е един от най-изявените дисиденти в България и е обект на преследвания. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Той е един от основателите на Съюза на демократичните сили (СДС) и пръв председател на неговия Координационен съвет.

През декември 1989 г. влиза като депутат в 7-то Велико народно събрание /ВНС/. На 1 август 1990 г. е избран от ВНС за председател - президент на Република България. През януари 1992 г. д-р Желю Желев става първият президент на България, избран демократично след свободни избори, припомнят от администрацията на днешния президент Росен Плевнелиев.

"Боянските ливади"

От този период в политическата биография на Желев е събитие, което прави оценката за политическото му наследство противоречива и нееднозначна. На 30 август 1992 година той даде пресконференция на открито, която ще остане в историята като "Боянските ливади". На нея подложи на остра критика правителството на Филип Димитров – първото правителство на излъчилата президента партия СДС, обвинявайки го, че е подело война срещу медиите, синдикатите и БПЦ.

След това събитие ДПС оттегли подкрепата си за кабинета, а в парламента бе сглобено ново мнозинство, в което освен оглавяваното от Ахмед Доган движение влязоха БСП и отцепници от СДС. То излъчи правителство начело с президентския съветник Любен Беров, определяно от мнозина като "правителството на "Мултигруп"".

Желю Желев заема президентския пост до 1997 г. През есента на 1996 г. той губи организираните в СДС вътрешни предварителните избори за президент, спечелени от Петър Стоянов, който впоследствие бе избран за следващ държавен глава.

На парламентарните избори през април 1997 г. Желю Желев се явява неуспешно със създадената от него партия Либерална алтернатива.

След приключването на президентския му мандат през януари 1997 г. той основава Фондация "Д-р Желю Желев", чиято цел е възпитание на младежта в демократичен дух.

През май 2001 г. основава Балканския политически клуб, в който членуват политици и интелектуалци от балканския регион.

Автор е на книгите: "Самодейното изкуство в условията на научно-техническата революция" (1976 г.), "Модалните категории" (1978 г.), "Физическата култура и спорта в урбанизираното общество" (1979 г.), "Фашизмът" (1982 г. и 1990 г.), "Човекът и неговите личности" (1991г.), "Релационна теория за личността" (1993 г.), "Интелигенция и политика. Статии, есета, речи, интервюта" (1995 г.), "Реалното физическо пространство" (1996 г.), "Новата висша политика на България и НАТО" (1995 г.), "Обръщения на Президента към народа и Парламента" (1996 г.), "В голямата политика" (1998 г.), "Политически речи 1962-2002 г." (2003 г.).

Д-р Желю Желев е доктор хонорис кауза на: Грейсланд колидж в щата Айова, САЩ (1992 г); Университета в гр.Мейн - САЩ (1993 г.); Университета в Тел Авив (1993 г.); Университета Хатидже в Анкара (1994 г.); Университета в Сеул (1995 г.); Университада Модерна в Лисабон (1995 г.), Американския университет в България (1996 г.) Славянския университет в Баку, Азербайджан (2002 г.); Югозападния университет "Неофит Рилски" (2004 г.). Той е носител на наградата "Катерина Медичи", присъдена му от Международната Академия "Медичи" (1991 г.); на международната награда с медал "За заслуги към Европа" (1993 г.) и на наградата "Преход", разделена с Ицхак Рабин /посмъртно/, връчена в Кранс Монтана (1996 г.). Заедно с това Д-р Желев е удостоен с най-високите държавни отличия на Франция, Испания, Португалия и Венецуела. Той е почетен член е на Ротъри клуб - Ню Йорк.

Плевнелиев: Д-р Желев зададе посоката, която следваме и днес

"С живота си и с делото си д-р Желю Желев зададе посоката, която продължаваме да следваме и днес - на държава и народ, които вървят все по-уверено по единствения възможен път на българите - за изграждане на демокрация от европейски тип, за човешки права и свободи. Ще помним д-р Желев с несломимия му и борбен дух в защита на ценностите на демокрацията и хуманизма", написа президентът Росен Плевнелиев в писмо до близките на Желю Желев.

П. Стоянов: Д-р Желев непоколебимо отстояваше демократичните ценности

Загубата на д-р Желю Желев е огромна и съм сигурен, че покрусата сред българските граждани е голяма, заяви Петър Стоянов (президентът в периода 1997-2002 г.). По думите му д-р Желев е бил естественият лидер на новосформираната през 1989 г. българска опозиция.

"Всички граждани ще запомнят д-р Желев с непоколебимостта, с която отстояваше желанието на страната да се върне отново в голямото европейско семейство. Също така и с категоричността, с която отстояваше демократичните ценности в България, на върховенство на закона, на правата на български граждани", заяви Стоянов.

"Д-р Желев ще остане освен това и в спомена на своите съвременници като един почтен, честен човек, който никога не бе съблазнен от желание за лично облагодетелстване", каза Петър Стоянов и добави, че д-р Желев има своето запазено място в българската история, в историята на трансформиране на комунистическите общества и на Източна Европа.

Петър Стоянов припомни, че само преди два дни заедно с Желю Желев и останалите президенти Георги Първанов и Росен Плевнелиев е участвал в Съвета на президентите. На него двамата са говорили. "Обсъждахме даже бъдещи планове - какво има да правим заедно и неговата смърт ми подейства много тежко", каза Петър Стоянов.

"Почтен човек, обединител на нацията"

Лидерът на БСП Михаил Миков определи в петък Желев като "една изключителна личност, силно обществено ангажирана, която участва в прехода". Въпреки политическите му позиции, които не винаги можеха да бъдат споделяни, той беше почтен човек, който искаше добро бъдеще за България, каза Миков.

Според Лютви Местан, председател на ДПС, ако има български политик, символ на демокрацията, това е точно д-р Желев. България загуби един от най-ярките си дисиденти. Истински обединител на нацията. Членовете и симпатизантите на ДПС искрено обичаха д-р Желев, защото, макар да бе основател и първи председател на СДС, по-късно, вече избран за президент, се издигна до висотата да бъде държавен глава на всички български граждани, каза Местан.

Радан Кънев, председател на ДСБ и съпредседател на ПГ на Реформаторския блок заяви: "За всеки човек от моето поколение д-р Желев ще остане символ и на отхвърлянето на комунистическия режим, на дисидентството. Впоследствие първият лидер на опозицията, първият демократично избран български президент, той ще остане в българската история като един от хората, благодарение на които, с всички неудачи по пътя, които сме имали, провали, не сме се отклонили от гражданския мир - неговата роля за това е определяща. Той е символ на това, че промените у нас не се изродиха в напрежение.