Почина проф. Христина Вучева, единствената жена министър на финансите на България

На 83-годишна възраст почина големият общественик и единствената жена министър на финансите на България проф. Христина Вучева.

До последно тя участваше с активната си гражданска позиция в обществения живот у нас. Последната ѝ публична изява бе на 17 септември тази година, когато коментира емитирания от правителството дълг в размер на 5 млрд. лв. и заяви, че да се говори за "успех" на операцията е пресилено.

"С дълбоко прискърбие съобщаваме, че днес, 15. 10. 2020 г., почина проф. Христина Вучева, български икономист, заместник министър-председател и финансов министър на България 1994 - 1995г.", се казва в съобщение на семейството.

"До последния си дъх проф. Христина Вучева беше един от най-силните гласове в защита на правовата държава и моралните принципи на държавно управление. Любящ родител, верен приятел и обществен активист до последнния си дъх, тя помагаше на всички ни да бъдем по-добри. Ще липсва", се казва в съобщението на сем. Вучеви.

Проф. Вучева е родена през 1937 г. в Пазарджик. Завършва търговската гимназия в града, а впоследствия - Висшия икономически институт "Карл Маркс" в София. Изключвана през т. нар. унгарски събития, възстановена и завършила през 1959 г.

Работи като икономист и счетоводител в Пазарджик.

През 1967 г. след конкурс постъпва в Министерство на финансите в Научния институт като научен сътрудник. Получава званието старши научен сътрудник и доктор по икономика. Занимава се с въпросите на кредитирането и финансирането на предприятията.

През 1992 – 1997 г. е началник отдел "Икономическа политика".

Професор е от 1991 г. Участва в изготвянето на проектите на основните икономически закони в периода 1991-1996 г.

Става министър на финансите и заместник министър-председател в служебното правителство на Ренета Инджова. След това преподава финанси в УНСС.

С оглед на епидемиологичната ситуация в страната опелото ще се проведе в тесен семеен кръг.

Mediapool изказва съболезнования на семейството на проф. Вучева и в нейна памет препечатва част от последния ѝ финансов анализ от 17 септември 2020 г.

"Ще започна този анализ с цитат от г-н Кирил Ананиев. "Във вторник, 15 септември, постигнахме изключителен успех при класирането на първата ни външна емисия от 2016 г. насам". Така нашият финансов министър оценява вземането на заем от международните пазари – 10-годишна емисия за 2,5 млрд. лв. и емисия за същата сума, но за 30 години.

Не е трудно да се докаже, че това е твърде пресилена и невярна оценка, ако се държи на българския обществен интерес.

Първо, дори и да сме убедени, че е наложително да потърсим такава сума за нови заеми, то не е достатъчно ясно, защо трябва да ходим на международния пазар. Такава сума би била пласирана твърде лесно и много по-полезно на нашия вътрешен пазар. Винаги е по-добре да дължим "на самите себе си", отколкото на външни купувачи. В икономически план в този момент, когато нашите финансови институции – банки, застрахователни компании, пенсионни и други фондове – се нуждаят от сигурни и относително добри финансови вложения и когато, въпреки ниските лихви, няма особен интерес към кредитиране на фирмите – емитирането на вътрешен заем би решило много повече наши икономически проблеми в макроикономически аспект.

Второ, за нас е от значение да не увеличаваме плащанията навън в евро с оглед изискванията на валутния борд, особено ако имаме предвид очертаващия се спад на износа. Това, с което се хвалим през последните години – фискалната стабилност – се дължи на валутния борд и фактът, че нашата парична емисия се основава на валутните ни резерви, а не на дискрецията на централната банка за преценка на емитираните пари.

Трето, как и защо се появи необходимостта от нов дълг, след като само преди няколко месеца министър-председателят твърдеше, че въпреки новата ситуация с пандемията, не се налага да се вземат нови заеми, защото имаме фискален резерв около 9 млрд. лв.

Може само да се съжалява, че нито критиките за отсъствие на ефективност при харченето на бюджетните пари, нито протестите на хората, които продължават повече от два месеца, промениха нещо в подхода при управлението на бюджета на страната ни. То продължава да е неясно и еднолично."