Вера Мутафчиева, която е сред най-големите имена в българската литература, е член на Българската академия на науките. Дъщеря е на историка Петър Мутафчиев.
Вера Мутафчиева е автор на над 30 художествени книги, издадени у нас и в чужбина в многобройни тиражи. Сред по-известните ѝ произведения са: "Книга за Софроний", "Случаят Джем", "Летопис на смутното време", "Аз, Анна Комнина", "Предречено от Пагане", спомените ѝ “Бивалици”, “Разгадавайки баща си”, “Семейна сага” и др. Сценарист е на най-гледания филм в българската история - "Хан Аспарух".
През 1951 г. Вера Мутафчиева завършва История в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а от 1958 г., след защита на дисертация на тема "Феодалната рента в Османската империя XV-XVI век", е кандидат на историческите науки. От 1978 г. е доктор на историческите науки.
Асистент е в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (1951-1955), научен сътрудник в Института по история на БАН (1958-1966), старши научен сътрудник в Института за балканистика при БАН, старши научен сътрудник I степен в Института по литература при БАН (1979-1993).
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
53 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Вижте, всеки може да си казва мнението и да използва псевдонима "Хан Крум". Понякога се чудя за какво пиша по тези форуми, може би някой вижда нужда да продължава започнатото, заимствайки името , под което се подвизавах десетина години по форумите. Все пак поне държи антикомунистическа линия, успех.
Vera Mutafchieva beshe, e i ste byde zavinagi edna ot naj-neveroqtnite jeni na Bylgariq za men!
следното по повод официалното обявяване за сътрудници на ДС на Вера Мутафчиева (коментирала лаконично това публично разкритие с "Пет пари не давам!") и Георги Данаилов:"Не мога да съдя хората. Но има нещо, което не мога да приема - мълчанието за агентурното им минало на тези, които продължиха да участват активно в обществения и духовен живот (доколкото го има) в България след падането на режима на терор и не бяха от неговите симпатизанти и защитници. Тези хора трябваше да изобличат живота в комунистическата …
държава и общество и издевателството над човешката личност именно чрез признанието за собствената си драма. Както го направи, макар и с близо 20 годишна давност, макар и от далечна Канада, режисьорът Веселин Бранев в изключителната си в много отношения книга „Следеният човек”. (Но докато направи това авторът на чудесния филм „Хотел Централ” от времето на страхливото ни и лъжливо комунистическо кино не морализаторстваше в публичния живот след 90-а година). Конюнктурното поведение, нагаждачеството, малодушието и обримчващата ги подлост обаче са почти добродетели у нас. Същото важи и за „моралния релативизъм на българина”, както точно го дефинира писателят Любомир Канов. „Такова беше времето”, „Трябва да се живее” – това са „гордите” сентенции на позора ни. Позор, в който продължаваме да живеем повсеместно и днес. Трябва да се живее, да. Но с достойнство и честно. Това означава често пъти – трудно.Дори много трудно. Ние обаче живеем много, много по-трудно – защото достойнството и честността ни са все с много условности". 10 юни 2008 г.Бог да я прости Вера Мутафчиева!
.
и ченге с картонче от ДС! Познайте дали ще скърбя за нея! Има още много прокажни души като нея които в скоро време ще и правят компания!
Сбогом, писателю на българската история и съдба. И нейната орис , и кончината й бе трагична и противоречива като всеобщата. Паметта й ще вечна чрез талантливите книги, които оставя за поколенията. Бог да я прости.
"Асистент е в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (1951-1955), научен сътрудник в Института по история на БАН (1958-1966), старши научен сътрудник в Института за балканистика при БАН, старши научен сътрудник I степен в Института по литература при БАН (1979-1993)..."Що за "академични" постове, що за цигания и каква точно "нАука" е правила?! Цял един живот на държавна хранилка...блях!
в определни моменти е добре просто да не говорят
да почива в мир.
няма да и прости!