Почина Мерсия Макдермот, наричана "по-българка от българите"

Британската писателка и историчка Мерсия Макдермот, която даде гласност на делото на Левски по света, е починала дни преди да навърши 96 години.

За кончината на "приятелката на българите" и "по-българка от българите", както бе наричана, съобщи бившият заместник-кмет на София по културата Тодор Чобанов на страницата си във "Фейсбук".

"С тъга научих, че се е представила пред Бога Мерсия Макдермот - историк и учител, голям приятел на България и българите и автор на първата пълна история на България на английски език, биографии на Левски и Гоце Делчев, книги за Яне Сандански", написа той.

Мерсия Макдермот е родена на 7 април 1927 г. в Плимут, Девън, Великобритания. Баща ѝ - Джефри Палмър Адсхед е капитан хирург от Кралския военноморски флот, а майка ѝ - Олив Мей Орме е учителка. Поради работата на баща си във флота прекарва част от ранните си години в Китай, където се научава за говори и пише на мандарин.

Мерсия Макдермот завършва руска филология в Оксфордския университет през 1948 г.

През лятото на 1947 г. с група английски студенти отива на бригада в бивша Югославия и там за първи път установява контакти с българи, сред които е и поета Павел Матев.

Година по-късно е част от международна младежка бригада, която участва в строителството на язовир "Копринка". Отличилите се чужденци бригадири, сред които е и Мерсия, имат среща с Георги Димитров в двореца Евксиноград на Черно море през 1948 г. Докато работи на язовир "Копринка", Мерсия се запознава с бъдещия си съпруг Джеймс Макдермот, от когото има дъщеря Александра.

Завръщайки се в Обединеното кралство през 1948 г., Макдермот се записва в курс по български език в Училището по славянски и източноевропейски изследвания на Лондонския университет. След това преподавателската и научната ѝ дейност е тясно свързана със страната ни. От 1957 до 1989 г. писателката посещава или живее в България. Преподава в Аглийската гимназия в София в периода 1963 - 1964 г. и от 1973 до 1979 г.

Води курс за българското националноосвободителното движение в Македония в Историческия факултет на Софийския университет до 1989 г. Избрана е за чуждестранен член на Българската академия на науките през 1987 г. Двадесет години по-късно става доктор хонорис кауза на Софийския университет.

През 1962 г. Марсия Макдермот пише първата книга на английски по обща история на България, която обхваща събитията в периода от 1392 до 1885 г.

Известна става обаче с книгата си за Левски - "Апостолът на свободата", която излиза през 1967 г. В посвешщението си към нея тя пише "на българския народ, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря". Творбата ѝ е преведена на български от Иван Градинаров през 1970 г. и преиздавана неколкократно.

През 1978 г. излиза изследването ѝ за Гоце Делчев - "Свобода или смърт", с което тя става доктор на историческите науки. Следва трудът ѝ за Яне Сандански - "За свобода и съвършенство".

В края на XX век Мерсия Макдермот издава "Български народни обичаи". В книгата тя обяснява за религиозни, семейно-битови, трудови и други празници и ритуали. Представени са и българските народни музикални инструменти, както и вярванията и суеверията на българите.

Дълги години Макдермот е председател на Англо-българското дружество със седалище в Лондон. Тя е почетен гражданин на Карлово и Благоевград и носител на високи държавни отличия у нас - Ордена на розата, орден "Кирил и Методий" и "Мадарски конник".

Поклон пред паметта ѝ!