Почтеност и политика

Политическият шпагат на Слави Бинев

Избори 2017. Непонятни разцепления или немислими доскоро коалиции, листи, отзовавания в тях, последвани от скокове на "парашутисти", размахване на мръсни чаршафи, интриги, туинговане на "стари муцуни" като "нови лица" и обратното. Опит за наливане на "ново вино в стари мехове" (Лук.5:37).

В ход са евтини манипулации, набъбват и текущите медийни скандали: ГЕРБ и БСП си разменят едни и същи обвинения с всякаква, даже антинатовска реторика, самоописвайки се като "ястреби" или "врабчета". Умора и изчерпване на жанра, позната ситуация, в която новите играчи по-скоро печелят.

Що се отнася до листите, там шокът е силен: е, вярно Волен Сидеров не води листа на ДПС, нито Румен Гечев е прегърнал либерално-икономически идея на старата (нова) десница, но и онова, което виждаме е стъписващо: Антон Тодоров в ГЕРБ, Слави Бинев в ДПС и Евгений Михайлов в ДОСТ са само някои от примерите, които няма как да не се коментират.

Служебното правителство, вместо да е рефер (организатор) на изборите, все по-активно играе на предизборния терен. Причините могат да са различни (партийни), но и натрапващите се мотиви са твърде лични (Илко Семерджиев срещу Петър Москов) или пък още по-лични (Стефан Янев/тоест Румен Радев срещу Николай Ненчев), свеждайки се до разчистване на сметките.

Ала над всичко сякаш витае една дума – почтеността – която, обзалагам се, все по-често ще чуваме в политическите дебати. Логично е най-много да се говори за онова, което всъщност липсва. За разлика от компроматите и взаимните обвинения, изобилстващи отвсякъде.

Затова почтеността е нещо, с което най-лесно се спекулира.

Нали в началото на този век Симеон Сакскобургготски се завърна тъкмо в ролята на царствен бард на почтеността ("Почтеност във всичко"!), преди да затъне в имотни афери, проблемни сделки с държавния дълг, от които още няма оправия (в комбинация с ДПС и БСП).

И за тази "почтеност" ли сме забравили? За "почтеността" на тройната коалиция на Сергей Станишев във формата 3-5-8, за главоломното разрастване на банката на Цветан Василев и империята на #Кой? Нима и това е забравено? Спомня ли си вече някой и за възмездителната "почтеност" на модела ГЕРБ, за акциите на Цветан Цветанов, флашките и контрабандните канали?

За да настъпи самата "почтеност" в лицето на маската Орешарски, зад която отново надничаше Делян Пеевски в опитите си за пълна приватизация на държавата. За да се излее море от хора на улицата, което с месеци протестираше, уязвено от поредната гавра със свободата и достойнството на хората. И за това ли сме забравили? За дърпането на конците от Сарая чрез "библиотекарската мафия", овладяваща постъпателно и до ден-днешен службите в държавата.

Лесната забрава най-вече облагодетелства "лявата алтернатива", БСП, която вместо да се модернизира, става по-популистка и по-путинистка, поведена от Корнелия Нинова, която с хватката си напомня не толкова ранния Жан Виденов, колкото късния Вълко Червенков.

Изфабрикуваната "нова почтеност" най-добре сработи при избора на Румен Радев, който, кацнал отникъде, успя да влезе в ролята на антитеза на статуквото.

А също и "в олицетворението на почтеността", както повтаряше от телевизия в телевизия медийното му острие Елена Йончева, преди на свой ред да излети от президентството към червените листи.

Въпросът в случая е: кое е почтено?

Дори в личен план, отнесено към хората, концентрирали в момента цялата власт в ръцете си.

Във Франция кандидатът на десницата Франсоа Фийон е на път да се размине с Елисейския дворец, тъй като в продължение на години е "наемал" жена си като парламентарен сътрудник. С парите на данъкоплатците, разбира се.

Законите във Франция не го забраняват, но близо 80 % от гражданите намират това за крайно непочтено. Така Пенелопе Фийон срина рейтинга на съпруга си с близо 15 %. Нали, съгласно максимата на Сенека, почтеността е тази, която трябва да ни пази от укорими дела, които законът иначе позволява.

В България изглежда не е така.

Тук можеш да назначиш интимната си приятелка, работила при теб в очевиден конфликт на интереси, на допълнителен половин щат като пиар и това пак да минава за почтеност.

Тук можеш да назначиш държавна охрана на съпругата си, без каквато и да било необходимост, освен помпозността и пилеенето на средства, и това пак да минава за почтеност.

Тук можеш да постъпваш, както си искаш, при условие, че тропаш с юмрук по масата, и това да минава за почтеност.

Never complain, never explain. Никога не се оплаквай, никога не се обяснявай – обичал да повтаря в подобни случая инак недолюбваният от българите лорд Дизраели. И така доста дълго се удържал на власт.

Излишно е да се уточнява, че според българските нрави разбирането за почтеността може да е още по-буквално – като за прислужница, дошла да почисти и украси залата преди поредния пир на властимащите.

*Коментара е публикуван на Портал "Култура"

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари