Почти невъзможно решение – бърза присъда и справедливост при убийство

снимка БГНЕС

Постигането на справедливо и бързо правосъдие при тежки престъпления като предумишлените убийствата е нещо изключително трудно. Българският закон дава право на подсъдимия да признае вина и да намали присъдата си с 1/3. Това означава, че при наказание доживотен затвор без право на замяна, призналият вина убиец би получил най-много 30 години зад решетките.

Това без съмнение дразни близките на жертвите и обществото, но осигурява бързо правосъдие. В същото време роднините много добре знаят, че признаването на вина често е продукт на банална сделка между обвиняемия и прокурора. И това също ги вбесява - обяснимо, но бавното правосъдие често означава отказ от правосъдие.

Съкратеното съдебно следствие не бива да се бърка със споразумението между обвиняем и прокурор, което също често се използва. И тази процедура намалява наказанието, но разликата е, че законът забранява споразумения за тежки престъпления и особено за такива, с които е причинена смърт. При убийства прокурорът може само да поощри заподозрения към признаването на вина.

Друга съществена разлика е, че присъдата, постановена в съкратен процес, може да се обжалва, а споразумението – не. Тези, които решават как да изглежда съдебният процес, не бива да забравят каква е алтернативата на бързото правосъдие.

Убийството в "Гео Милев"

На 2 март 1997 г. е извършено брутално тройно убийство в столичния кв. "Гео Милев". Убити са мъж, жена и четиригодишният им син. Арестуван е Димитър Кънчев. В новините е пуснат видеоклип, на който се вижда как той прави самопризнания и описва детайлно престъплението. Кънчев разказва и как е инсценирал алибито си.

По-късно той променя драстично показанията си. Подсъдимият обяснява, че полицаите са му дали да прочете това, което те са измислили. Делото продължава 16 години и Кънчев е осъден окончателно на 16 години затвор. Справедливо ли е това правосъдие? Подсъдимият е остарял в съдебната зала, а близките на убитите са страдали повече от десетилетие в очакване на присъдата.

Бруталните убийства на Виктория Маринова в Русе и малолетното момиче в сливенското село Сотиря очаквано върнаха дебата за премахване на съкратения съдебен процес при тежки престъпления. БСП вече внесе промени в Наказателния кодекс. Идеята им е съкратената процедура да отпадне при убийства и тежки телесни повреди.

Преди това националистите от ВМРО ги надцакаха с идеята за въвеждане на химическата кастрация, а защо не и връщане на смъртното наказание. ВМРО не за пръв път настоява за премахване на съкратения съдебен процес за убийства и тежки телесни повреди. Реалността в България им дава немалко възможности да напомнят за себе си – през последните четири години имаше поне две брутални убийства, делата за които приключиха със съкратен процес – убийствата на студентката Вероника Здравкова във Велико Търново през 2015 г. и това на на Маринова в Русе.

Самопризнания пред полицията вече направи обвиняемият за убийството в Сотиря Мартин Трифонов, както и двамата задържани за двойното убийство край Негован, разкрито преди дни. Те не са искали съкратен процес, но е твърде вероятно да го направят.

Практикуващите юристи не са възхитени от реакцията на политиците по темата.

Не се променя закон при всеки повод

"Принципната ми позиция е, че процедурата трябва да е еднаква за всички престъпни деяния, а Народното събрание не бива да прави конюнктурни промени. Според мен не бива да се водим по събитията. Не може така да се променя законодателството, защото накрая законите ще се променят по всякакви поводи", коментира съдията от Софийския градски съд Атанас С. Атанасов пред Mediapool.

"Става въпрос за баланс на обществени интереси. Ако по тези процеси не се допуска съкратено съдебно следствие, това означава да се минава целия път - да се разпитват пак всички свидетели, да се изслушват вещи лица", напомни съдията.

Той допълни, че типичен пример за кампанийни промени в закона са поправките след тежки пътно-транспортни произшествия. "Не трябва да се променят нещата така", повтори съдия Атанасов.

Според него въпросът трябва да се реши принципно с изработване на новата наказателна концепция на държавата, за която се говори от години.

"Говори се за нов Наказателен кодекс. Трябва да се осмисли цялата система от наказания. Да се декриминализират определен вид престъпления, а не да се променят кодексите по конкретни случаи", подчерта съдия Атанасов.

Прокуратурата иска още власт

Прокуратурата явно също е против пълното отпадане на съкратените съдебни процеси, но настоява да получи още власт покрай тежките убийства от последната година.

"Предложението ми е всъщност това съкратено съдебно следствие да се провежда, след като се вземе позицията на прокурора", коментира говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова пред бТВ.

В момента съдът и прокуратурата нямат думата, ако подсъдимият признае събраните доказателства, които го уличават. Съдът е длъжен да признае правото му на съкратен съдебен процес. Така Северин Красимиров получи 30-години затвор за убийството на Виктория Маринова в Русе след само едно съдебно заседание. Той не обжалва и влезе в затвора.

В случая обаче прокуратурата не иска парламентът да даде право на преценка на съда за преминаване през съкратената процедура, настоявайки ръчната спирачка да е в нейни ръце.

"Ще можем да изразяваме становища, че въпреки направеното самопризнание, въпреки направената на практика оценка на качеството на извършения прокурорски труд, без съкратено съдебно следствие, ще постигнем по справедлива присъда", коментира Арнаудова.

Бившият вътрешен министър и настоящ наказателен адвокат Емануил Йорданов разбира аргументите за премахването на съкратеното съдебно следствие при тежки престъпления. Той е против увеличаването на властта на прокуратурата.

"Ако гледаме само удобството на прокуратурата, не това е целта на наказателния процес", коментира Йорданов пред Mediapool.

Според него е нормално за по-тежките престъпления да бъде забранено съкратеното съдебно следствие, както е при споразуменията.

"Не би било някакъв проблем това да се направи. Невинаги съкратеното съдебно следствие гарантира по-бързо производство. Мога да ви посоча един пример – това делото за убийството на яз. Въча. На първа инстанция обвиняемият иска съкратено следствие, но пред втората обжалва наказанието си. Апелативният съд го връща на първа инстанция и в крайна сметка делото приключва по общия ред", напомни адв. Йорданов.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари