Под 10% от жилищата и нивите в България са застраховани

Под 10% от жилищата и земеделските имоти в България са застраховани и това поставя населението в значително по-голям риск от останалите граждани на ЕС, сочат неофициални изчисления на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ). Председателят ѝ Константин Велев ("Армеец") представи на дискусия във вторник състоянието на имущественото застраховане у нас.

Смята се, че за България особено рискови събития са наводнения, земетресения и градушки. Между 2010 и 2019 г. щетите от бедствия в страната възлизат на 1.1 млрд. долара, което се равнява на около 0.2% от БВП за десетилетието. Това обаче не стимулира особено населението да застрахова имуществото си дори след тежки събития като наводненията в Карловско миналата година.

По данни на европейския застрахователен регулатор EIOPA в България делът на застрахованите имоти за всички природни бедствия е едва 2% е през последните 40 години при десет пъти по-висок дял средно за Европа – 22%.

"Практическите последици от тази ситуация са, че цената на възстановяването от неблагоприятни събития се носи от държавния бюджет, бизнеса и домакинствата, вместо рискът да бъде трансфериран към застрахователите", коментираха от АБЗ. Оттам напомниха, че у нас има силна доминация на автомобилното застраховане, основно по линия на задължителната застраховка "Гражданска отговорност", където най-висок пазарен дял имат предимно български компании. България остава с най-нисък дял на имущественото застраховане в целия ЕС – за 2020 г. 14% спрямо 37% средно за Европа.

Природните бедствия нарастват в глобален мащаб, увеличават се и икономическите загуби от тях, каза Константин Велев. По данни на Swiss Re за 2022 г. икономическите загуби от катастрофични събития – природни или предизвикани от човешка дейност възлизат на 284 млрд. долара, с около 23% повече в сравнение със средната за предходния 10-годишен период сума на загубите от 220 млрд. долара. Застрахованите загуби възлизат на 132 млрд. долара.

Цените на имуществените застраховки са напълно достъпни, а застрахователите често са в периоди на промоции, което допълнително сваля премиите, твърдят застрахователите. "Хората трябва да са наясно, че цените са пряко свързани както с броя и вида на покритите по полицата рискове, така и със сумите/лимитите по тях. Разбираемо, по-евтините полици предлагат по-ограничена степен на защита, затова индивидуалната преценка при избор е от съществено значение", казаха от АБЗ.

По полиците "на лимит" с фиксирани суми цените могат да варират около 30 лв. - 80 лв. на година. Тук потребителят трябва да отчете, че и покритията и сумите може да не са достатъчни при голяма щета от погиване на имота при едно земетресение, например. Все пак, в масовия случай сумата по полицата е достатъчна за покриването на щети по дома в резултат на не толкова мащабни събития. При полиците "на реална стойност" на имота цената зависи от характеристиките на имота, избраните покрития и застрахователни суми по тях. Например такава застраховка за апартамент в София може да излезе около 170 лв. - 300 лв. за година.

Земеделските застраховки обаче са много малък дял от пазара, защото стопаните ги считат за скъпи.

Членът на управата на АБЗ Веселин Ангелов ("Алианц") коментира, че все още бариера пред употребата на застрахователни продукти са някои устойчиви негативни нагласи, които обаче не се подкрепят от обективните факти. Една от тях е, че застрахователите не плащат обезщетения - мнение, което се споделя от 28-30% от анкетираните в специално проучване на финансовия портал MoitePari.bg, а също и в проучване на АБЗ от 2020 г. В същото време едва при 5-10% от сключилите застраховка е имало случай на отказ за изплащане на обезщетение. "Почти единствената причина за отказ е, че рискът, по който е заведена претенцията, не е бил покрит по полицата или е изключен риск. Основният съвет е при сключване на полица хората внимателно да се запознаят с условията по нея и при необходимост да ги адаптират към своите конкретни нужди", обясниха застрахователите.

Според проучването на MoitePari.bg, представено от Десислава Николова, старши анализатор в портала, сумата, която анкетираните могат да заделят годишно за застраховане на дома, е между 40 и 150 лв. Според резултатите градското население в активна възраст в голяма степен застрахова домовете си (60%), като преимуществено хората го правят доброволно (88%), а не в резултат на изискване на банка по повод ипотечен кредит.

Потребителската информираност по отношение на имуществените застраховки остава проблематична и е възможна бариера пред употребата им. Цели 67% от анкетираните не считат, че информираността им относно имуществените застраховки е достатъчна. Проблемът с недостатъчната информираност е виден и при групата на анкетираните застраховани собственици – близо 1/3 (30%) от тях само донякъде са запознати с условията по тяхната застраховка.