Под заплаха от протест Борисов спря реформата в ТЕЛК

Социалният и здравният министър я бранят, лидерът на “Подкрепа“ я сравни с политиката на Хитлер

Под заплаха от протест Борисов спря реформата в ТЕЛК

Под заплахата от многохиляден протест на хора с увреждания и растящо недоволство към дълго подготвяната реформа в експертизата на работоспособността, премиерът Бойко Борисов разпореди във вторник изтеглянето на единствения публикуван до момента за обществено обсъждане нормативен документ, свързан с отлаганите още от предходния му кабинет промени. Нареждането дойде няколко часа след като стана ясно, че в сряда около 6000 души с увреждания, някои от които ще излязат за първи път от домовете си, се очаква да се съберат на национален протест на площад "Независимост" срещу реформата.

“По изрично указание на премиера Бойко Борисов и след среща при него, на която присъстваха вицепремиерът Томислав Дончев, финансовият министър Владислав Горанов и министърът на социалната политика Бисер Петков, Министерството на здравеопазването изтегля предложения проект за изменение и допълнение на правилника и наредбата за медицинската експертиза“, обяви във вторник следобед здравният министър Кирил Ананиев на извънреден брифинг със социалния министър Бисер Петков. Ананиев обясни, че предлаганите промени са били предложени от медицинската гилдия и националните консултанти.

“Целта на МЗ не е да ощетява правата на инвалидите, а точно обраното - да въведем справедливост, да прилагаме субективизъм, да завишим контрола и да създадем условия за по-добър и бърз достъп на пациентите в процеса“, заяви Ананиев. Той обяви, че здравното министерство започва разговори с представителите на организациите на хората с увреждания за постигане на съгласие по текстовете, свързани с медицинската експертиза. "Ще водим разговори с всички заинтересовани страни до постигане на съгласие. Ще направим промени само тогава, когато има пълен консенсус между всички“, увери Ананиев. Първата среща с представителите на организациите на хора с увреждания ще се проведе в петък.

Социалният министър Бисер Петков също успокои за пореден път, че целта на реформата в ТЕЛК не е да се отнемат права и инвалидни пенсии, а да бъде разпределен по-справедливо сегашният финансов ресурс.

Засега не е ясна позицията на коалиционния партньор “Обединени патриоти“, който подкрепя реформата в ТЕЛК и разчита със спестени пари от "фалшиви инвалидни пенсии" да бъдат повишени останалите пенсии.

Дълго отлаганата реформа в ТЕЛК отново се замразява

Изтегленият проект е единственото публикувано до момента намерение за промяна в нормативната уредба, свързано с реформата в ТЕЛК, за която социалното министерство е изготвило концепция.

Самата концепция за реформа е свързана с изменението на общо 18 закони и наредби и поради тежестта ѝ се отлага вече години наред, като основните параметри по нея са ясни още от миналия кабинет “Борисов“.

Най-общо тя предвижда занапред медицинската експертиза да не води автоматично до социални придобивки като инвалидни пенсии и др., а допълнително да се оценява каква подкрепа да получи човек според това дали може да работи или не. Идеята е хора, които могат да работят и са с леки заболявания, които в момента им отварят вратата към социални придобивки, да не получават инвалидни пенсии или други помощи, а да бъдат насочвани към заетост или да получават други форми на подкрепа.

По данни на НОИ около 500 000 души получават основна инвалидна пенсия и още около 400 000 души втора инвалидна пенсия, най-често социална, като разходите за тях са около 1.7 млрд. лева годишно.

Хората с увреждания виждат в нея орязване на права и икономии

Тези намерения обаче се приемат с много резерви от хората с увреждания, тъй като и в момента те срещат огромни трудности при намирането на работа и са обект на дискриминация.

Те се опасяват, че след промените инвалидната пенсия просто ще им бъде отнета без да им се окаже никаква подкрепа за намирането на работа. Друго притеснение е, че с промените в медицинската експертиза масово хората ще получат по-нисък процент увреждане и могат да загубят личните си асистенти или друг вид помощ, която получават. Организациите на хората с увреждания упрекват държавата, че не се е е вслушала в техните искания и предложения по време на обсъжданията на реформата, а предлаганите промени целят единствено финансови икономии, заради което излизат на протест.

“Настояваме за комплексна противокорупционна реформа, която да подобри живота на хората с увреждания“, каза Адриана Стоименова, зам.-председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерския съвет и изпълнителен директор на Центъра за психологически изследвания.

По думите ѝ целта на реформата трябва да бъде създаването на комплексна подкрепа за хората с увреждания и да осигури освен медицинска и социална грижа, достъп до образование и перспектива за работна места.

Организаторите на утрешния протест очакват в него да се включат над 4000 души от провинцията, които ще пристигнат с 90 автобуса и още около 2000 души от София.

60% са дискриминирани при търсенето на работа

При кандидатстване за работа 59.5% от хората с увреждания са срещали дискриминация от страна на работодателите, показва онлайн анкета сред 303 души от национално представителните организации на хората с увреждания, представена във вторник от Ваня Григорова от КТ “Подкрепа“.

Синдикатът се обяви в подкрепа на протеста и исканията на хората с увреждания. Григорова посочи, че хората с увреждания са нежелани от работодателите и последния пример за това е на жена с онкологично заболяване от Варна, която се оплакала, че работодателят ѝ я притиска да напусне. Тя допълни, че често хората с увреждания крият, че имат решение на ТЕЛК при кандидатстване на работа.

Само в IT сектора хората не се оплакват от дискриминация, посочи Григорова.

41% разчитат само на инвалидна пенсия

Анкетата е установила още, че 41% от интервюираните разчитат само и единствено на инвалидна пенсия. 83.5% са с доходи под линията на бедност - под 321 лева на месец. Всеки четвърти човек с увреждане живее с доходи до 200 лева

Над 850 лева получават малко над 8% от хората с увреждания.

32% са посочили, че не могат да покриват разходите си за лекарства сами без помощ от близки. 27% са оставали поне веднъж без ток, защото не могат да си го платят.

По данни на Агенцията по заетостта през 2013 г. едва 4% от регистрираните безработни хора с увреждания са намерили заетост, а през 2017 се увеличава на 5.6%.

В същото време 75% от хората имат някакъв трудов стаж, а 61% имат стаж над 5 г.


Димитър Манолов сравни реформата в ТЕЛК с политиката на Хитлер

"Някой е решил, че по някакъв начин тези хора му пречат на нещо. Отнемайки правата на тези хора искат да променят фискални баланси в някаква система за сметка на тези хора", коментира лидерът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов, който обяви подготвяната реформа за безобразие и я сравни с политиката на Хитлер.

“Имаше в Германия един човек между 1932 и 1945 година, който така си представяше решението на въпроса. Под слогана на един друг човек, по-наизток от него “Има човек – има проблем, няма човек – няма проблем“. Този пък наричаше тези хора “унтерменш“ и се опитваше по някакъв начин да ги изчезне и всички да бъдат само високи руси, едри и здрави“, заяви Манолов, чието изказване беше аплодирано от организациите на хората с увреждания.

“Със сигурност има неща в тази система, които трябва да бъдат променени. Трябва да бъде променено това, че да не може на паркинг за хора с увреждания да спре голям черен джип със стикер за човек с увреждания. Трябва да се промени това, че в някое населено място има здрави и прави хора, всички с решения от ТЕЛК, получени господ знае как от един и същи лекар с една и съща диагноза. Да, това трябва да се промени. Трябва да се променят финансовите потоци и да се разбере кое трябва да се плаща от осигурителната система и кое трябва да се плаща от други източници. Но се случи това, което всички ние подозирахме – най-лесно е да посегнеш на тези хора, които са безпомощни и които не могат нищо да ти направят по същество“, заяви Манолов.

Хората с увреждания се противопоставиха и на политическите спекулации за големия брой инвалиди у нас

Васил Долапчиев, председател на Съюза на слепите в България, посочи, че по официални данни на НОИ 515 000 получават инвалидна пенсия, от които 460 000 получават инвалидна пенсия поради общо заболяване, а около 50 000 – социално-инвалидна пенсия и малък брой са военно-инвалиди. “Всичко друго е лъжа и опит за подмяна на истината“, заяви той.

Долапчиев посочи, че хората с увреждания са против сегашната практика чрез дребни и несъществени заболявания да се завишават процентите нетрудоспособност, за да се ползват социални права. “Това трябва да спре и сме направили своите предложения“, коментира Долапчиев.

Социалният министър: Реформата не цели отнемане на пенсии

По-рано във вторник социалният министър Бисер Петков за пореден път успокои, че подготвяната реформа не цели отнемане на инвалидни пенсии. Той коментира, че целта ѝ е да подобри условията за реализация на хората с увреждания на пазара на труда и да се повиши ефективността на предоставяните средства и услуги, с оглед повишаване на техния жизнен стандарт, а не да се ограничат средствата, които обществото отделя за хората с увреждания, или да се отнемат придобити права, включително и правото на пенсия.

"Това означава, че лице, което може да работи и което отговаря на условията за получаване на пенсия за инвалидност, няма да бъде лишено от възможността да я получава", коментира Петков в своя позиция, разпространена от социалното министерство.

Петков заявява, че не приема насажданото през последните седмици внушение, че реформата в областта на медицинската експертиза и оценката на работоспособността предвиждат кардинална промяна на действащия модел, която ще доведе до отнемане правото на инвалидна пенсия.

Според министъра вместо да има конструктивна и съдържателна дискусия по концепцията за реформиране на експертизата на работоспособността, национално представителните организации са предпочели да връчат протестна нота. Според него в исканията се поставят важни въпроси, част от които са свързани с цялостната политика за подкрепа на хората с увреждания, но отговорите на които не са предмет на концепцията. “Безспорно е обаче, че в рамките на комплексния подход при разработване на планираната реформа, тези въпроси следва да бъдат обсъдени и намерени правилните решения, които да подобрят условията на живот на хората с увреждания“, заявява Петков.

Според социалния министър моделът, представен в концепцията навярно не е съвършен и няма да реши всички проблеми, но за да се реализира реформа в полза на хората с увреждания, те трябва да бъдат активен участник, а не критичен наблюдател. Петков призовава към споделена отговорност и очаква, националното представителство да влезе в конструктивен диалог, защото обществената дейност означава не само да се поставят проблеми, но и да се поема отговорност за тяхното решаване. Министърът очаква предложенията на организациите за модела за експертиза на работоспособността, в т.ч. конкретни предложения за организацията, състава на комисиите, методиката, механизмите за контрол и др.

Още по темата
Още от България

Защо управляващите избират Цацаров за шеф на "Антикорупция"?