Подчиненото на Гешев Бюро по защита се връща в правосъдното министерство, реши правната комисия

Подчиненото на Гешев Бюро по защита се връща в правосъдното министерство, реши правната комисия

Бюрото по защита, което в момента е към главния прокурор, да бъде върнато като структурата на Министерството на правосъдието, реши парламентарната правна комисия на първо четене във вторник.

Промяната се базира на три законопроекта, внесени от "Демократична България" (ДБ), "Има такъв народ" (ИТН) и "Изправи се БГ! Ние идваме" (ИБГНИ). Против проектите гласуваха от ГЕРБ и ДПС. Предстои текстовете да бъдат разгледани на първо четене в пленарната зала, след това отново от ресорната комисия, преди да бъдат гласувани окончателно. Вероятно именно тази промяна ще е сред малкото законодателни актове, освен актуализацията на бюджета, които депутатите ще приемат преди Народното събрание отново да бъде разпуснато.

Бюрото по защита би трябвало да охранява основно свидетели, но след като мина към прокуратурата и особено след като тя бе оглавена от Иван Гешев, структурата се превърна в нещо като негова преторианска армия. Служители на Бюрото охраняват Гешев и участват в някои от най-зрелищните акции.

Бюрото за защита е наричано втора Национална служба за охрана (НСО), макар че според оценките на самия Гешев, то е много по-ефикасно и в него са привлечени почти всички по-добри служители на НСО.

По-рано този месец Гешев изпрати на Народното събрание доклад за дейността на Бюрото. От него се разбра, че за първата половина на 2020 г- то се е грижило за 16 защитени свидетели и трима магистрати. Един от магистратите е самият главен прокурор. Срещу това данъкоплатците са поели разходи в размер на близо 10 милиона лева.

През март пък президентът Румен Радев атакува пред Конституционния съд законността на Бюрото по защита заради това, че то е на подчинение на главния прокурор, а има полицейските правомощия да арестува хора, което е конституционно правомощие на изпълнителната власт. КС обаче все още не се е произнесъл.

Под ръководството на Гешев въпросното Бюро нашумя с участието си в редица показни арести, включително с нахлуването в президентството през лятото на миналата година.

Миналогодишната акция на Бюрото на "Дондуков 1" бе сред причините за масовите граждански протести с искането на оставката на главния прокурор и правителството, наред със саморазправата с Христо Иванов на плажа край сарая на Доган.

Какво предвиждат проектите?

Предложението на ИТН е Бюрото да стане специализиран отдел към Министерството на правосъдието с името "Бюро по защита на застрашени лица", а решението кои лица да се охраняват, да се взима от Съвет по защита с мнозинство 2/3 от членовете му. Хората на шоумена Слави Трифонов предвиждат едномесечен срок, в който Бюрото да премине към министерството, ако поправките бъдат приети окончателно.

От ДБ и ИБГНИ пък предлагат Бюрото да премине към Главната дирекция "Охрана" на Министерството на правосъдието.

Трите партии посочиха, че естественото място на Бюрото по защита е към Министерството на правосъдието, което не е страна в съдебния процес. Според тях в сегашната ситуация се нарушават принципите за разделение на властите и съществуването на такова Бюро към прокуратурата е противоконституционно.

По време на дебатите Атанас Славов от "Демократична България" посочи, че когато Бюрото се управлява от правосъдното министерство, дейността му ще бъде подвластна на много по-голяма отчетност и контрол в сравнение с настоящата ситуация, когато е под управлението на прокуратурата.

"Естественото място на Бюрото е в изпълнителната власт и по този начин се избягват съмненията за противоконституционност на сегашната уредба. Освен това повече от година има преобладаващ консенсус за отчетност и контрол", каза той.

От ГЕРБ упрекнаха трите партии вносителки на законопроектите, че се опитват прибързано да приемат приемат поправките.

"Това ли е най-важната тема пред страната - Бюрото за защита? Нищо друго не е това, освен персонална атака. Нашият призив е категоричен: Спрете с тези упражнения и с този хаос, който създавате в страната във всяка една сфера", каза Дани Казанизива от ГЕРБ, цитирана от БНР.

Без изненада: прокуратурата не подкрепа законопроектите

Прокуратурата представи становище, че не подкрепя внесените законопроекти.

Според държавното обвинение в проекта на ИБГНИ има "липса на необходимия минимум от правни съображения" за необходимостта от промяна на закона. Според държавното обвинение проектът на ДБ също страда от "дефицит" на мотиви.

От прокуратурата допълват, че за проекта на ИТН важат изложените мотиви по другите законопроекти.

Споделяне

Още по темата

Още от България